Като действащ пенсионер – де факто, макар и не де юре – вече отдавна не ходя по концерти и партита, колкото и да ме канят.
Гледам ги онлайн, когато може. Или на видео по-късно. Знам, че не е същото, на мен ли го казвате. Но старост не радост: трудно издържам физически няколко часа на крак сред огромна тълпа или след полунощ, особено в някое забито място без добър транспорт.
Но когато ме помолиха да "покрия" това събитие - концерт на Мецофорте (Mezzoforte), пък и в безупречния като саунд и локация Sofia Live Club... е, можеш да направиш изключение веднъж годишно.
Мецофорте няма да те изморят – те са по-дърти и от мен, което значи, че са от 50 нагоре (аз все още съм надолу). Освен това, когато бях млад (и наоколо подскачаха динозаври, на които Лилито ви Иванова пееше) Мецофорте бяха част от най-любимата ми света фънк/джаз/фюжън троица, заедно със Спайро Джайра и Крусейдърс. Спайро съм ги гледал, за Крусейдърс май няма никакъв шанс вече, така че защо да не видя поне Мецофорте?
Започнали през 1977-а, с пик в популярността си през 80-те, през 90-те те все още бяха класа. След 2000-та обаче нещо се изгубиха. Докато не попаднах на учудващо добрия им албум "Forward Motion” (2004) сега на "Islands", някои от отзивите за който са твърде възторжени, макар че материалът вътре действително си струва. Но да проверим сами.
На входа ме посрещат комплименти от Джек Дениълс сингъл барел (!!!, ценителите знаят защо) – ей на това му викам посрещане! Среща ме и новината, че концертът вече е започнал. Като се обяви начален час, един концерт или парти трябва да почне до 15, максимум 30 (при извънредни обстоятелства) минути след него, но това в България почти никога не е така. Още едно нещо, в което Sofia Live Club не се брои в България. Браво!
За щастие, изпуснал съм само 2 парчета. Мушвам се сред хората в тъмнината и застивам в захлас. Мецофорте повечето време редуват в сета си стар хит с ново парче от последния албум и няма съществена разлика между двете. Ако чинно не анонсираха всички изпълнения, надали щях да се сетя и за половината след толкова години, но звукът им е безпогрешно разпознаваем. Тази група никога не е разчитала на велика техника на свирене, че да го прави точно сега, но винаги е показвала класа на безупречни музиканти. Лидерът Ейтор Гунарсон подмлади състава на Мецофорте през новия век, така че всички на сцената свирят с енергия и добре премерен хъс, макар и без да се изхвърлят.
Исландците били студени? Няма такова нещо! Без да залагат на суингиране повече отколкото е необходимо, шестимата на сцената свирят със завидна лекота и без видимо да се напъват – като истински професионалисти. Звукоизвличането им е чисто, точно, ясно, перфектно. Звукът е разкошен – касата приятно те рита в стомаха, а басът... за звука на баса няма да говоря, нямам думи просто. Колкото и темерут да е човек, 1-2 пъти годишно трябва да минава през Sofia Live Club просто за да си настрои ушите как трябва да звучи един истински саунд на една добра уредба.
Колкото до Мецофорте, те разцепват. Музиката им никога не е била сложна, а купонджийска – достъпна, мелодична, с добър бийт и МНОГО настроение. Потъвам в красотата ѝ и се отпускам в чиста наслада само 2-3 минути след като съм влязал. На третото парче вече съм се разтопил, потекъл съм по пода и бълбукам от кеф, пускайки разноцветни мехурчета...
Бендът завършва първия си сет от концерта с песен от новия албум – "Funky Homer". И този почти стандартен фънк, който иначе на запис звучи просто стерилно приятно, на живо кърти плочки и вдига границата на куфеене на около 200-те души в клуба отвъд разумни стойности. Да, има и няколко ОКИ-та (ОКИ – „очевидно куфеещ индивид” или напълно изтрещял от музиката хомо сапиенс, който танцува на всичко, което става и не става за танцуване; според някои О-то му обаче идвало от „откачен”).
След кратка пауза шестимата се връщат на сцената и този път ни изненадват с по-музикантски пиеси и солови изпълнения. Особено впечатляващ е лидерът Ейтор Гунарсон – благ човек, облечен като селски учител по математика в трети клас – за когото явно клавирите нямат тайни. От синтовете си той вади изумителен саунд, подкрепен и с брилянтна изпълнителска техника. „Islands” може и да е албум с на места изненадващо акустично звучене, но на концерт това не личи – шестимата звучат пълно, завършено и клавирите на Гунарсон са отчетливо забележими. В крайна сметка, това е запазената марка на тази група.
Мецофорте вдигат градуса на публиката все по-високо с всяко следващо парче. Унесени в потропване и клатене, някак не усещаме кога идва време за „градинското (им) парти” – най-големият им хит. Не, няма да ги пуснем така – и те се връщат за задължителния бис. За целта ще се върнем в Златната епоха... на 80-те години, мърмори Гунарсон, и ще ви изсвирим китка с най-големите ни хитове от тогава, които не сме ви свирили тази вечер.
Мецофорте свирят с кеф и очевидно за да доставят кеф на публиката. И успяват. Когато обаче приключат, остава някак усещането, че всичко е свършило много бързо, въпреки реално почти двата часа, в които са ни забавлявали. Музиката и живото им изпълнение правят блажно на душата - по време на пости – и прости ни, Господи, но съгрешихме яко, вкупом размазахме се и се омазахме до ушите (и вътре в тях) с кеф.
Амин!
Снимки на Дара Кръстич - в секцията "Галерия".
Коментари