Дет метълски Motorhead с Master в 8th Ball

Това, за което преди се притеснявах, и вече бях наблюдавала извън България, е факт и у нас.

Пренасищане от концерти вече е налазило и нашата страна. Онзи така чаровен и всепоглъщащ глад за здрава музика на живо е намалял, а феновете са доволни като идат на 1 (един) концерт веднъж на 5 месеца.  Това, разбира се, се отразява най-осезателно на ъндърграунд сцената и по-точно стопява броя на посетителите на концерт от подобен тип – олдскуул дет метъл, до цифра, която често клони към "санитарния минимум”. Ама каквото и да става, има част от нас, които винаги сме и ще продължаваме да бъдем там.

А тук сега (клуб 8th Ball, 16 декември) e неизменната агитка на Копромафията, която ще осигури танците-манците по време на сета на Coprostasis и ще ми се обиди като кажа, че "феновете са умрели" по време на останалите банди. Преди тях са Проказа, които заместват предварително обявените Past Redemption. Не ми се човърка за причините. И така си е супер – Проказа свирят рядко и е готино да ги гледаш на живо с цялата небрежност, която излъчват.

Не съм там, за да засичам и кое как се движи по график – имам си други занимания – срещи със стари приятели (да, отново обичайните лица), биричка - макар и на минусови температури, и много смях, но събитието стартира над час по-късно. Гостите от чужбина Hanged, Dehuman и Master, които пътуват заедно, пък закъсняват (по уважителни причини) с около 2 часа. Няма да се лъжем, има известно напрежение, всичко се случва… но каква  само е радостта ни като в един момент по стълбите на клуба спокойно крачи фигура, която прилича на монах отшелник, чието лице е потънало в брада. Огромна връзка ключове потропва от гайката на дънките му (класика!), докато се вглежда в тъмния "тунел" надолу, откъдето се чува жужаща глъч – чакаме го, да! Това е Paul Speckmann, той вече е тук с двамцата други, с които оформят Master- легендарната олдскуул дет банда със седалище в Чехия.

Който помни дали, как и какво се случва като свирят хърватите Hanged и Dehuman от Белгия – да разказва. Няма да съм аз. Шумно е, атмосферата е като на домашен купон и докато се усетим Спекман е на сцената. Този беловлас симпатяга е създал, видял и минал през толкова, колкото, ако и книгата му (която носи неговото име) да е стотици страници, едва ли може да обхване. И понеже в момента не съм в настроение да го играя "бюро справки", каквото по принцип съм, проверете заглавните превъплъщения Krabathor, Death Strike или проекти като Abomination, Martyr (Чехия), Speckmann Project, че, ако щете, и факти от личния живот на поевропейчения американец. Speckmann е срещу клишето и това не е поза.

Master имат интересна идентичност, която ги отличи от потока тежки банди още в началото на 90-те и най-вероятно е една от причините, че успяха да запишат името си в историята, докато необозримо количество банди – знайни и незнайни, падаха в битката. Рок-ен-ролът е в кръвта на Master, в основата на нестандартния за жанра дет звук и дух, който те с лекота докарват. Вероятно, ако Lemmy искаше да дроби дет метъл, щеше да го прави както Пол -с намигване към робите на стиловите рамки и сухарите…  По принцип Master посвирват често тук и там, но сега имат и повод за това европейско турне, което уважава нашата част на Европа с доста дати – албумът "The Witchhunt", който излезе в края на септември…

След тръпката от първия път, когато гледах този харизматичен метълист с бас в ръце, са минали 10 години. Тя се завърна на тазгодишния Brutal Assault, където групарите отново забиха пред свои хора… Ми, хайде, поздравете се с нещо от старите албуми, ако сте били на концерта в София онзи ден.

Ако не – пожелайте си и вие като нас да има и друг.