Световноизвестният испански китарист и изпълнител на фламенко Пако де Лусия (Paco de Lucia) е починал в Мексико, съобщи днес кметството в родния му град Алхесирас, област Андалусия, Южна Испания.
Това се е случило на плажа, където майсторът на струните е бил заедно с децата си, пояснява BBC. Причина за смъртта на един от най-великите майстори на фламенкото е сърдечeн удар.
Кончината на Де Лусия е "непоправима загуба за света на културата и за Андалусия", заяви кметът Хосе Игнасио Ландалусе, обявявайки траур в града.
В света на културните ментета – той, Франциско Санчес Гомез, грее дори по-колоритно от първообразите джаз и уърлд. Защото на базата на джем сешъна със самия себе си успя да открие израз на музикалния такт върху човешкия такт. А може би обратното, модернизирайки традиционното фламенко. Но не неофламенко - етикет, залепян нееднократно върху солата на Пако. А самобитно до мозъка на костите си фламенко. Дисекцията и дефиницията на стила, неговата форма и съдържание, разграничавайки величието на уърлд саунда от комерсиалната му форма – съвременното етно.
Майсторът на шестте струни, наричан Краля на фламенкото, няма множество записи, но безбройните му изпълнения на живо са запечатани в спомените на неговата публика по целия свят. Сред някои от най-популярните му композиции са "Entre dos aguas", "La Barrosa", "Barrio la Viña" и "Homenaje al Niño Ricardo".
Откритото му отношение към други музикални стилове - джаз, рок и поп, го събира с Джон Маклафлин, Ал ди Меола, Лари Кориел, Чик Къриа, Брайън Адамс, Джордж Даларас, и се съчетава с неговата креативност и желание да представи фламенкото на съвременния свят в най-нетрадиционната му светлина. "Във фламенкото трябва да композираш цялата песен с мелодии, ритъм и хармония", казва Пако. Диалогът, който съществува между неговата музика и ритмите на Бразилия и джаза, както и класическата музика на Албенис, Фала и Родриго например, потвърждават композиторската му оригиналност. Желанието и умението на музиканта да интегрира нови инструменти и стилове в традиционното фламенко е дар, който повлиява на цяло поколение испански изпълнители, но само малка част от тях имат честта да се излязат на една сцена с виртуоза. "Необходима е определена техника, за да свириш, останалото трябва да дойде от сърцето ти", казва виртуозът. "Обичам най-много да правя от феновете свидетели на това как музиката се случва пред тях в оригиналната си форма, дори и гола да тя е", допълва майсторът на жицата.
"Всеки негов жест е магия! Еднакво естествен и пред публиката, и срещу камерата. Той просто следва собствената си природа", признава именитият режисьор Карлос Саура, много от чиито филми са оцветени както от фламенкото, така и присъствието на Пако.
Пако де Лусия е роден в циганския квартал на Алхесирас на 21 декември 1947. Неговият баща Антонио също е бил музикант и именно от него и от брат си Рамон китаристът взима своите първи уроци - още по времето, когато е бил на седем. Наричат го "Де Лусия" (букв. на Лусия) по името на майка му - Лусия Гомес-Португалката, защото като бил малък в махалата имало много Паковци, та да е ясно кого именно викат по име.
Започва да свири пред публика още в края на 50-те, когато няма още 12 години. През 60-те години се утвърждава като един от водещите фламенко китаристи и, макар че по-голямата част от музиката, която записва, да е именно фламенко, той се изявява и в други стилове - фюжън, джаз, поп, салса, боса-нова, класическа музика. В края на 70-те и началото на 80-те става известен като част от трио, в което свири заедно с Джон Маклафлин и Лари Кориел. По-късно мястото на Кориел заема Ал ди Меола и именно в този състав тримата записват албума "Friday Night In San Francisco" (1981). Той е продаден в над 1 млн. копия - немислим тираж за изпълнител на фламенко по онова време.
В дискографията си Пако де Лусия има повече от 30 албума, последният от които – "Cositas Buenas", излезе през 2004. Повечето от пиесите в него бяха в репертоара на струнния корифей на последния му - трети, гастрол в България през 2011.
Носител е на най-престижното отличие от националния конкурс за фламенко китара в Кордоба, златен медал за заслуги в изящните изкуства, наградата за изкуство на княжество Астурия, бе удостоен с титлата Доктор хонорис кауза в университета в Кадис и на престижния музикален колеж в Бостън.
В края на 60-те години се запознава с Камарон де ла Исла (Camarón De la Isla). Двамата записват десет плочи между 1968 и 1977. След това заедно и самостоятелно представят по-популярни вариации на тема фламенко и навлизат в други музикални стилове – поп, джаз, боса нова.
Пако де Лусия успява да задържи интереса на младата публика към фламенкото, като я съчетава и с румба. Най-популярният му албум, роден от тази симбиоза, е "Entre dos aguas" (1973), който остава 20 седмици на върха на испанските музикални класации.
Знаменитият испанец се завръща към продуцирането на музика за дебютния албум на младата изпълнителка La Tana - "Tú, ven a mí", чиято премиера се състоя през 2006.
Почина Пако де Лусия
5119
Коментари