Мартеници в джоба, бръмбари в главата, тропат ми краката танцувайки към входа.
Нощта, в която къс Малък Сечко се изправя срещу върла Баба Марта няма как да не е колоритна. Избор на събития немалък. Защо сме с Фолтин?
Просто и първично е: братята македонци увличат във водовъртеж от енергия, от който измъкване няма – и толкова по-добре. Нали трябва движение, за да пукне и тая пролет.
Единадесет часът е: проникваме в лъскавия огледален балон/бонбон - изолирано пространство в Sofia Live Club. Къде са хората? Къде…
Така де, имаше една странна кратка пауза за размисъл, изпълнена с Ред Хот Чили Пепърс. После комшиите излязоха на сцената и светът се завъртя отново – на ускорени обороти. Познават се с клуба добре – тук са за трети път… или за четвърти, поне така казват. Код на песента: 131. Пулс. Масажа. Адреналин.
Тази цака с цифричките е специфична за албума "Ова трансплантирана машина за чукање досега не типкала Љубовно писмо". (Да се има предвид, че си говорим за пишещи машини, не че тази особеност на македонския изказ намалява еротичния заряд на тези песни.) Но все пак чакаме гостите да представят новия албум "Антитело".
Накратко: "Антитело" е шестнадесетминутна концентрирана ваксина срещу пролетна умора. Точно така. Шестнадесет минути и двадесет и седем секунди. Писата не става по-дълга като я изписвам словом. Значи просто ще си я пусна отново.
Чуваме "Крал на Каучот" и Бранислав Николов упорито твърди, че "нешто ми е ладничко", ама не го разбирам, честно. И ми е страшно благо да гледам миниатюрното празно пространство оползотворено като хората: от танцуващи човеци. Аз съм пумпал and if you touch me I’ll die, I’ll die.
Това последното е от чудесния и къмто двойно по-дълъг от "Антитело" албум "Lo-Lee-Ta-Too": показателен за това защо Фолтин се определят като "псевдо-емигрантско кабаре". На биса ще чуем и "Милица" пак от същия албум. На живо е толкова много по-хубава. Но да не започваме с края.
Най-много дзен струи от акордеониста Пеце Трайковски. Адаш му Пеце Николовски свири сякаш животът му зависи от това. В паузите обаче невъзмутимо отпива. Концертът прелива от песен в песен и понякога се връща: о, всички тези варианти, по които може да звучи уж едно парче. Дълго ще се помни епичното соло на хармоника, което изплющя на "Антитело". "Огън ако згасне, тогаш нека горам". Има да мъдря какво значи това, но в крайна сметка това е и хубавото на специфичните фолтински лирики. За справка: 87.
"Why don’t you stop me? Why don’t you stop yourself?" Ако не е станало ясно вече, музиката на Фолтин е цвят, живец и секс. На моменти съвсем аудио-буквално. Под запис на екстаз и стенания се вие късичко хорце, а дама с котешки ушенца свенливо потропва в ъгъла. Срамота е, че има толкова малко хора, но поне има мегдан за въртене и интерпретация. Интерпретация като тази на "Money, Money", която е за десерт: "If I was a chicken in the kitchen’s world".
Босненците завършват със 120. Песента и пулсът.
А нощта тепърва започва.
Снимки - в секцията "Галерия".
Коментари