Стивън Сегал в Sofia Live Club: Тъжно като блус!

Имах огромното желание този репортаж да бъде позитивeн, забавен и с много остроумни закачки по оста "бойни изкуства – изкуството на блуса".

Ама вероятно ще се получи доста тъжен, за съжаление.

Не му тръгна добре на този концерт, а беше замислен като атрактивно попадение. Все пак не всеки ден легендарна екшън звезда идва да ти посвири блус и то, както се оказа, доста качествен. Да смениш локацията на шоуто 24 часа преди неговото начало заради оказали се впоследствие лъжливи зловещи прогнози за потоп, е доста тежък удар за който и да е организатор.

Още щом се появи вестта, че от "Маймунарника" се местим в Sofia Live Club, си казах: "Край! Пак откарахме до полунощ в делничен ден!”. Така и стана. Две са мегаизнервящите неща в НАЙ-ДОБРИЯ КЛУБ ЗА ЖИВА МУЗИКА в България – безобразното закъснение на почти всеки лайв и ужасните климатици. Навън 14 градуса, а вътре като минус 5, кому е нужно? Около 100-150 човека, предимно възрастни хора, зъзнеха и се гърчеха с часове, за да послушат под 60 минути Стивън Сегал. Луда работа!

Около час след обявения старт на концерта беше съобщено, че господин Сегал вече пътувал към клуба, което си е меко казано неуважение към феновете, ако изобщо точно музикалната кариера на изпълнителя в случая има фенове, а не просто почитатели на екшън легендата.

След още 30 минути висене на ръба на отчаянието, човек от екипа на Стивън Сегал ни информира някак между другото, че независимо от неуредени отношения (явно свързани с хонорара), "господин Сегал все пак ще пее" за нас. Тогава си казах: "Опааааа! Айде, втора Ванеса Мей!”. Добре че до бой поне не се стигна, че какви работи сме гледали по филмите на актьора, мани-мани ...

На влизане в клуба около 21.00 часа случайно повървях с тъмнокож симпатяга, който си беше напазарувал нещо за хапване в една торбичка. Аз откъде да знам, че това е самият Биг Бил Морганфийлд - син на митичния блусмен Мъди Уотърс?

Та, този човек изнесе краткото музикално шоу на суперзвездата. Той единствен свири и пя с настроение, като пълнеше дупките от безкрайните смени на китарите на Сегал. Малко отиде на позиране цялата работа: за 8 песни Стивън смени към 15 китари. То бива да си китарен виртуоз, ама чак пък толкова. По същото време Биг Бил Морганфийлд (на снимката вляво) скромно си изкара целия лайв с една китарка. И с една усмивка.

Бендът на Сегал е класен, тук спор няма! Не знам как се натъпкаха на сцената 10 души - сред които и чудесен цигулар, но в комплект със страхотния саунд в Sofia Live Club звучаха убийствено заедно с трите красиви беквокалистки.

В 22.30 часа музикантите откриха с кавъра "Bad Blood", успявайки да раздвижат десетина души от изтерзаната и плашещо апатична публика. След това на сцаната се качи самият Стивън Сегал, доведен от двама охранители. Повъртя се малко, хвана се за главата, слезе и се прибра! Подскочих: "Егати халтурата! Това случва ли се наистина?".

След минутка биткаджията пак се завърна с гардовете, най-после взе една китара и зацепи "Love Doctor" от неговия втори и последен (засега) албум, излязъл през 2006 година. После запя с такава лекота и рутина, че направо ни отвя. Блус от екстра класа с много модерно звучене.

Две бързи и нелогични смени на китари и гигът преля в може би най-популярната песен на блус звездата Сегал - "Aligator Ass" пак от същия диск - "Mojo Priest". И за да завърши ASS-тематиката, шоуто продължи с "Talk To My Ass".

После пак безкрайна смяна на китари и леко мрънкане, че му е голяма жега на сцената, последвани от много яки изпълнения на класиките "Boogie Man" и "My God".

От своя дебют "Songs From The Crystal Cave” (2005) Стивън Сегал изпълни великолепното си авторско блус парче "Route 23", а след "(I'm A) King Bee" - кавър по магистралната пиеса на знаменития хармониокар Слим Харпо от 1957, сетът завърши набързо с "Dark Angel" (2006) и ... толкова!

Очакваният от всички познавачи на музиканта Сегал бис "BBQ" така и не "падна", вероятно защото присъстващите или ги беше страх да си го поискат, или пък им беше писнало от всичко и гледаха как час по-скоро да се приберат посред нощ. Все пак говорим за почитатели на блуса на доста солидна възраст.

Печално, но факт! Сред публиката не се мярна нито една знакова фигура от блус средите в България. Поне, ей така, от любопитство. Дори кълнящият се в задължително присъствие ден преди това Слави Трифонов да беше пратил една балерина да го отсрами пред уж "неговия" идол. Пълна апатия!

Лично мнение: в България събитията с "вносните изпълнители" грам не се получават. Всичко е някак насила и ако така продължава, до максимум година време 90% от промоутърите ще са фалирали за вечни времена.

А е толкова просто: намираш спонсор и пускаш евтини билети каквато е практиката в  Сърбия и Македония например. Ако ли не, просто не се захващаш да го правиш!

Наистина жалко за огромните усилия на моя приятел Коцето Тодоров, ама този концерт просто се случи на инат. А Сегал? Той се изниза намусен, спомняйки си хилядите, които го аплодираха бурно преди дни в Сърбия.

Абе - тъжно, блус!