В шугейз рая с Nite Fields

"Как от толкова ъндърграунд тука, едва-едва стават готини инди концерти?", е въпросът, който случаен човек отправя на входа на столичния клуб Mixtape 5.

Може би е прав. Или пък не. Но едно е факт: тази музика няма корени, които да бъдат изтръгнати, така че продължава да избуява от нищото пред очите ни.

Когато има инди концерти в София и иде реч за истинска меломанска селекция, най-често става въпрос за марката Indioteque. Точно като на концерта на Nite Fields миналия четвъртък. Партито в Mixtape 5 още на ниво лайн-ъп обещаваше да подкара феновете в две паралелни концептуални ленти - в едно събитие да се срещнат старият и новият звук, неразкрити пространства в противоположни посоки, като резултатът накрая е инди, без съмнение.

С едночасов сет подгряващата банда Bears Аnd Hunters доказа, че прави музика, която като нищо ще бъде завъртяна след време по радиата. Песни като "Comeback Story" вече намират пътя към своята аудитория, а присъствието на такава група на българската музикална сцена е знак за това колко далеч стигнаха Arctic Monkeys и Kings Оf Leon в това, което правят. Защото днес софийски формации като Bears Аnd Hunters и Hayеs & Y се чувстват уютно в техния стил и отговарят адекватно на развитието на световната музика.

Колкото до Nite Fields - пост-пънкът очевидно продължава и в днешно време да си проправя собствени пътеки в ъндърграунда. Без да губи заряд, но и без особени изменения. Феновете в Mixtape 5 през цялото време получаваха бонус - The Cure, Joy Division и The Smiths никога няма да свирят в България, но поне банди като Nite Fields са на разположение в 21-ви век като директен проводник на техния пламък. Австралийците дойдоха да представят дебютния си албум "Depersonalisation" и така го направиха, че направо спряха времето.

В своя призрачен, интровертен свят, музиката на Nite Fields звучи като саундтрак на това, което се случва в тъмната страна главата ти. Там, където сам не се пускаш. Песните са магнетични, монотонни, но познати като нещо, което си чувал много отдавна. Без да свирят като пънкари, в групата от Бризбейн има нещо от тази сцена от началото до края, една непокорност, която се процежда през музикален мрак.

Признавам: за подобен саунд трудно се дават определения. Но но на етикета към този концерт трябва да пише: "В своята самодостатъчност и чувственост, изолираност и безплътност, Nite Fields е когато ехото на забравените гласове гърми на максимум през колоните".

Снимки: Orleff