Ерос Рамацоти в София: Perfetto

Знаете ли защо Ерос Рамацоти не се появява с мотор на сцената, а излиза по анцуг? Ами много просто! Защото Ерос Рамацоти МОЖЕ ДА ПЕЕ! И дори успява да напълни до дупка зала "Арена Армеец", без да ръмжи "На-на-найна ... в комбайна!"

Ако до арената при мегаконцерт се стига трудно, то при дъжд и мегаконцерт вече се стига апокалиптично. За измъкването пък скоро трябва да бъде пуснат Наръчник по оцеляване. Най ми е любимо, когато 10-12-15 000 души пълзят по тротоар, широк около метър, с гигантски ел.-стълбове по средата му.

Иначе в залата мястото ми е същото, от което гледах Шаде преди четири години, но от лявата страна, почти ЗАД сцената. Викам си: "Край! От тук читав звук няма да усетя!". Не съм познал обаче, озвучаването е страховито, дори в такава "мъртва точка". А и Рамацоти ми е на няколко метра, макар само в тил и полупрофил през повечето време.

Аутокюто му се чете перфектно. Буквите в текстовете на песните са поне по 15 сантиметра и вървят на три екрана между мониторите на бенда. Това тези фронтално пред сцената няма как да го видят. Но пък са видели всичко останало...

Шоуто стартира без миг закъснение: точно в 20.00 часа, без досадни съпорти и залъгалки. С лек гаф обаче. Нещо се бъгва мултимедията на 30-тата секунда, та след малко се налага да се почва наново. Не е болка, защото 10 души (музиканти, беквокалисти и Ерос) са скрити зад гигантски бели щори (подобни на онези на Шаде). Сцената е триъгълна, мултимедията - смазваща, модерна, оригинална и бъка от естетика.

А Ерос? Ерос е по анцуг. Черен с бели кантове. "Пернишки олдскуул". Отгоре тениска, отдолу обувки. Небрежност на ента. Свидетели твърдят, че така пременен е кацнал в София, така е бил и на пресконференцията. Жив бежанец. Поне докато не запява встъпителното "L'ombra del gigante" и гласът му разцепва залата.

Абсолютно съвършена микрофонна техника. Чак е плашещо. Звучи по-добре и от пълен плейбек. И все още зад белите "щори". Хиляди красиви девойки около 30-те протягат телефони с размери на домова книга. Една "щора" се вдига и Ерос Лучиано Валтер Рамацоти небрежно поздравява натъпканата зала с (леко) деформирани "Добър вечер" и "Благодаря".

Цели 8 песни (от 14 възможни) в това шоу са от новия албум "Perfetto" (2015). Разбирай, почти тотално непознати и леко равни и еднотипни. Рамацоти "влиза" в партито с три от тях: "Il tempo non sente ragione", "Perfetto" и сингъла "Alla fine del mondo", който единствен прави разликата, заради каубойските си кънтри мотиви и пипнат видеоклип.

Леко раздвижване за все още оклюмалата тълпа със "Stella gemella" и пак към новите "Sbandando" и "Rosa nata ieri". Ерос пее като звяр, върти сола на китара за малко, после свири и на пиано. На "Se bastasse una canzone" слиза сред публиката и най-после успява да събуди фронтовата линия пред високата сцена.

Първото голямо избухване е на младежката му класика от 1984 година – "Terra promessa". Там вече става разцепване, ръцете са горе, а саксофонните сола си остават вечна класика. След "Esodi" и "Tra vent'anni" Рамацоти слива три свои хита в един, представяйки темпова "китка" от: "Una storia importante", "Adesso tu" и "L'aurora". После вдига всички девойки на танци с "Dove c'e musica", а новата "Il viaggio" минава неусетно като прелюдия към мегахита "Un'altra te".

Пеенето е все по-виртуозно. Беквокалистките са на ниво. Една от тях партнира фамозно в легендарната песен "I Belong Тo You (Il ritmo della passione)", изпята навремето в дует с единствената Анастейша.

После пак ново парче - "Sei un pensiero speciale", и ударен финал на предбисовата част с хитовете "Un'emozione per sempre", "Cose della vita" и "Musica e" от 1988.

Ерос е истинска МАШИНА. Пее с такава лекота и свежест, че забравяш за анцуга му и би му простил дори да се появи само по слънчев тен "на потник". Просто един брилянтен концерт за ГЛАС. Останалото (музиканти, беквокалисти, мултимедия, саунд) са просто леки украшения в случая.

Бисът е ясен още от концерта му преди четири дни в Любляна. Рамацоти се забавлява и просълзява танцуващите (основно девойки) с: "Un angelo disteso al sole", "Fuoco nel fuoco" и "Piu bella cosa". Римското хлапе, тръгнало да покорява Италия през 1981, вече е 51-годишна световна суперзвезда, без капчица грандомания.

И да! ТОЙ МОЖЕ ДА ПЕЕ!

Сетлистът:

L'ombra del gigante
Il tempo non sente ragione
Perfetto
Alla fine del mondo
Stella gemella
Sbandando
Rosa nata ieri
Piu che puoi
Se bastasse una canzone
Terra promessa
Esodi
Tra vent'anni
Una storia importante
Adesso tu
L'aurora
Dove c'e musica
Il viaggio
Un'altra te
I Belong to You (Il ritmo della passione)
Sei un pensiero speciale
Un'emozione per sempre
Cose della vita
Musica e

Бис:

Un angelo disteso al sole
Fuoco nel fuoco
Piu bella cosa

Снимки на Тонина Манфреди - в секцията "Галерия"