Ал Бано и Ромина Пауър в София: Nostalgia, но Felicitа

Хората обичат приказките с хубав край, защото носят надеждата, че след много трудности и перипетии накрая е възможно да те очаква щастие.

А трудности и перипетии - дал бог за всекиго. Затова и феновете имат афинитет към реюниъните - събирането на музиканти от някоя група години след разпадането ѝ. Добрата музика те прави съпричастен с личността на изпълнителите - или поне това, което ни представят, и личната им история става вълнуваща за хиляди хора.

Събирането на Ал Бано и Ромина Пауър, макар и само на сцената, е сбъдната мечта за почитателите на естрадата и италианската музика от края на миналия век. Суперуспешният дует се раздели през 90-те години и оттогава Ал Бано твореше сам, а Ромина се скри за известно време от светлината на прожекторите. За 70-годишнината на италианеца обаче двамата излязоха на една сцена в Москва, а на 16 декември -  и на сцената в столичната зала "Арена Армеец".

Преди тях видяхме петимата от Тоника СВ, специално поканени от италианските си колеги да участват в този концерт. Тео загатна, че скоро ще се виждаме често с тях, което може би означава повече концерти на формацията - те имат достатъчно почитатели, а и в такъв състав - Ваня, Милица, Ралица, Тео и Драго, тоест същинската Тоника СВ - не е правен опит за "реюниън". Та има възможност да се започне на чисто. Стискаме палци да не се появи пак някой скандал. Изпълниха "Аз и моето момиче", "Вечерен вятър", "Приятели", "Здравей, как си, приятелю" и за финал - част от "За старата любов".

След тях излезе Том Синатра, който предизвика бурни аплодисменти с китарните си умения, но, ако трябва да съм честна, не разбрах защо бе включен точно в този концерт.

Най-накрая зазвуча "Nel Sole" и на сцената заеха местата си музикантите на Ал Бано и Ромина Пауър - трите беквокалистки, маестро Алтеризио Паолети на рояла, четирите български цигуларки, китаристите и барабанистът. Може да се каже, че концертът вече започна.

"Il Mio Сoncerto", "Azzurro" на Челентано, неаполитанската песен "Funiculì Funiculà" - на сцената е Ал Бано, а Ромина все още не излиза. По някое време се оказва, че има нещо като преводачка, което щеше да е добре, ако се беше справила по-сносно със задачата да превежда думите на музикантите - общуването с публиката на такъв концерт е ключово. За щастие Ал Бано беше помислил и за още по-специално отношение към публиката и се постара да каже цели изречения на български с променлив успех на произношението, но с много чувство и съответно с изключително топла реакция от феновете.

И ето момента, очакван от пълната зала - за "Ci Sarà" на сцената вече е и Ромина. Ал Бано си е същият, какъвто го видяхме преди две години в зала 1 на НДК с Умберто Тоци и Тото Кутуньо, но българската публика не е аплодирала  Ромина от времето на "Златния Орфей" и сега с огромно внимание е вперила очи и наострила уши. В бяло, с широка лъчезарна усмивка, с добре запазен глас, Ромина Пауър печели сърцата на всички в залата. А може би никога не ги е губила - средната възраст на публиката тази вечер сочеше, че повечето хора са гледали Ал Бано и Ромина в дует не само на стари клипове в You Tube.

След "Nostalgia Сanaglia" е мегахитовата "Libertà!" от едноименния албум, издаден през 1987. На видеостената в дъното на сцената тече клипът от песента, там двамата са толкова млади, на сцената са толкова жизнени и греещи в добро настроение и енергия, че си казваш - ето това е то концерт!

Само че след това Ал Бано се скрива, за да отстъпи сцената на бившата си жена, която представя песни от самостоятелното си творчество ("US America", "Message"), преди да покани сина им Яри Каризи за "Tears Are Not Pearls" и "Knockin' Оn Heaven's Door". За последната на сцената излиза и едно девойче, което така и не разбрахме кое е, нито защо е там, тъй като след края ѝ се прибра и повече не се появи.

Яри остана да изпълни "25$ Vision Of The World", доста рокаджийско парче - изобщо по-забързаният ритъм на песните на Ромина се отличаваше достатъчно от шлагерите на дуета, които публиката бе дошла да види и чуе, поради което реакцията ѝ бе леко колеблива. Но за "House Of The Rising Sun" на сцената отново бяха всички и изгледите за обявения "грандиозен Best Of се завърнаха.

Best Of е интересно понятие. Хорът Va, pensiero, по-популярен като "Хорът на евреите" от "Набуко" на Верди, е безспорно "Best". Само че Ромина отново я нямаше, Ал Бано пя заедно с Тоника СВ. Без забележки, трябва да се отбележи. Продължи сам с "Ave Maria" във варианта на Бах/Гуно (преводачката стигна до Бах, но за Гуно явно не беше чувала), известната неаполитанска баркарола "Santa Lucia" и "Tu per sempre" от албума "Amara e bella" (2006).

Ромина се завърна за "Sempre Sempre" и "We'll Live It All Again", пленително парче, преливащо от нежността, която струи между двамата, докато я изпълняват, както и за кратка "игра на песни" - откъси от италиански и  англоезични хитове в чест на произхода на двамата  - италианеца Ал Бано и американката Ромина - "'O Sole Mio", "All You Need Is Love", "Alexander's Ragtime Band", отново "Santa Lucia" и "Power To The People".

Големият финал дойде с "Zharazan" и "Felicità", в която маестро Паолети вплете "Моя страна, моя България" - за всеобща радост и възхита. И не за пръв път. Шеги и закачки на сцената, Ал Бано се разходи сред публиката, всички станаха на крака, представяне на бенда, топли думи към публиката, а после концертът сякаш свърши. След немалката му продължителност дотук, а и постъписани от формата на този т.нар. "Best Of", хората започнаха да се насочват към изходите. Имаше няколко плахи опита за "още!", които скоро позатихнаха. Само светлините, които така и не се включиха, говореха, че може би наистина ще има още - и Ал Бано и Ромина се върнаха за една "Volare" - както е по-известна песента на Доменико Модуньо "Nel blu dipinto di blu".

После вече светлините се включиха, музикантите се разотидоха (да, точно в този ред) и след продължилия почти три часа концерт остана едно особено усещане - беше много хубаво. Но не съвсем това, което очаквахме. Повече Ромина и Ал Бано по отделно, по-малко "Ромина и Ал Бано".

Може би следващия път? Снимка: "Жокер Медия"