Haggard: Метална опера в София

В дъждовната вечер на 12 май…

...ха-ха... Няма начин разказът ми за концерта на Haggard в София да започне така. Всъщност няма начин да ви откажа да четете написаното с подобно клише за който и да е текст…

Че майската вечер беше дъждовна, беше. Ама тия ги разправяйте на Емо Чолаков. Още от една снимка, пусната в нета по време на саундчека, се уверихме, че разширенията, за които организаторите от Firestorm Productions дадоха дума, са налице. С един поглед на сцената вече на място опасенията на мнозина, че поради разширения музикантски състав на групата, размерът на сцената в клуб Mixtape 5 може да създаде дискомфорт на гостите, отпаднаха.

Известно объркване сред феновете е довело някои от тях още в 20.00 ч. Който не е проследил публикациите с последни новини около събитието, идея си няма, че онова начало, обявено във Фейсбук, е всъщност отваряне на вратите, а не старт на шоуто. Аз съм сред тези, които смятат, че са стигнали навреме. Е, час и 45 минути ще почакам и аз, и немалко приятели, но това пък е една добра възможност да се видим, иначе бирата навсякъде можем да си я пием – включително и в уютното магазинче Beer & Coffee на Кремена, която е част от Firestorm Productions. Предполагам, че името на организаторите не ви говори нищо, тъй като това е първото събитие, което правят. Но не бързайте да поклащате глава – в екипа има имена,  даващи сериозни основания да вярваме, че концертите на новия промоутър на българската сцена ще се случват както трябва. Сред тях е Иван Вълков, чиято работа познаваме от по-добрите издания на Spirit Of Burgas, и един партньор от чужбина, за когото е достатъчно да споменем, че прави един от големите летни фестивали в Истанбул с артисти като Megadeth, Kreator, Arch Enemy, Gojira и прочее – схванахте мисълта ми.

И така, малко над 400 души очакват музиката от пулта да спре и стоножката от 11 човека, в какъвто състав ще гледаме Haggard, да започне да се ниже по сцената. По първоначален план музикантите трябва да наброяват 13, но, както е съобщено по-рано, поради заболяване на член от формацията, те ще са 12… Аз ги преброих 11. Фронтменът Asis Nasseri (вокали и китари) ще ръководи и контролира всеки - къде със строги погледи, къде с жестове, но няма да остави нито един "без надзор". Колкото голям е съставът на бандата, двойно по-внушителен е списъкът с нейни бивши членове, така че както се казва, на никого не му е гарантирано мястото.

Това е трета изява на германския бенд у нас и овациите отново са за познати лица: кийбордистката Ingrid Nietzer, грижеща се и духовите инструменти; вокалистката Janika Groß, на която се пада основна част от чара на формацията, а именно - силно сопрано, и пъргавия китарист Claudio Quarta. Това сопрано - което обичайно разцепва небесата на любимата на всички композиция "Per Aspera Ad Astra", докато публиката вие, доколкото позволяват певческите ѝ възможности – може и да е стресиращо за околните, ама пък ти става едно такова ле-е-еко, епично и направо тържествено. Е, това е един от ония редки и моменти, когато ще видиш метъли да пеят оперно. Почти същото е и на "Awakening Тhe Centuries", което парче, разбира се, гостите са оставили за накрая. Обаче голямата игра с публиката и шоуто с нейното разпяване, както се очаква, е на "Final Victory".

Лично аз истински съм очарована от изпълнението на шведската средновековна тема "Herr Mannelig", която като че ли е най-популярна от версията на In Extremo и чудесно пасва на настроението. Тя засилва нетърпението ми в очакване на срещата с друга великолепна изпълнителка, от която вероятно ще чуем скандинавски традиционни теми, напоени с история, мистика и емоция - Kari Rueslåtten - концерт, на който Gorgon канят в столичната в зала "Биад" на 14 май. Всъщност не са особено големи разликите от сетлиста (снимка на оригиналния сет - в секцията "Галерия") от предишните концерти на Haggard тук и настоящия. То и няма какво ново да свирят, защото наскоро не са издавали нищо. Не знам доколко това се отчита от феновете, но май по-скоро не се. Нали така или иначе публиката все настоява да чуе хитовете, които всички знаят и пеят – е, в случая програмата е точно такава. Само дано Haggard не започнат да се чувстват прекалено удобно, облегнати на това, което са постигнали досега, и да си останат с четирите албума, последният от които "Tales Оf Ithiria" е от далечната 2008-а.
 
Не съм сигурна дали закачката с Napalm Death беше в репертоара на Azis по онова време – на първия лайф в София. Но гласувам, че я пусна на втория – как ще забият кавър на Napalm Death и всъщност изтряскват едносекунден гриндаж. Иначе постоянното бърборене на фронтмена между песните и това като че ли нестихващо притеснение дали всичко с техниката е наред и проверките и забележките към човека на звуковия пулт вече започвам да си мисля, че са негова запазена марка. Но се старая да не им обръщам внимание. Ще отдам по-голяма важност на това как съвсем обикновени метъл мелодии, които на моменти служат само като подложки на симфоничната част от композициите (които всъщност са есенцията на Haggаrd), звучат добре и колко бързо зарибяват така че да си ги пееш под душа и да не излизат от главата ти. Такъв богат арсенал от инструменти (ако все още не знаете, Haggard използват виолончело и цигулки, освен основните за рока китари и барабани) трудно се хармонизира и ръководи и на моменти не успяват да се напаснат съвсем, но както призова в самото начало Azis, нека няма музикантска полиция на, защото сме на живо и всичко се случва, нека това да е просто нашия купон, на който сте поканени и вие. Добре, имаме сделка.

В края на шоуто се раздават не фишове за глоби, а червени рози. Снимки - в секцията "Галерия"