Jomsviking е името на настоящото европейско турне на Amon Amarth.
Firestorm Productions хванаха дата за шоу на шведската дет метъл банда в София. То се състоя дни след затваряне на вота за Revolver Magazine Music Awards на престижното списание Revolver, където Йохан Хег (Johan Hegg) бе номиниран в категорията за най-добър вокалист (Best Vocalist) и на "Raise Your Horns" на Amon Amarth в графата за песен на годината (Song Оf Тhe Year). Носителите на призовете ще станат ясни на 13 декември. По-важното е, че Amon Amarth защити номинациите си на живо в столичния "Интер експо център" миналата събота.
Пакетът на турнето включва Grand Magus, както и Testament, но американците са поканени само за първата част от листа с концерти. И така, Grand Magus на крака у нас. Ура! Това е наистина чудесна възможност едно за GM да представят бандата за първи път у нас и то пред широка аудитория, и, второ - за феновете да видят една наистина интересна формация, която по някаква причина е убягвала от полезрението им досега. А пък - отгоре на това, имаме и специален лайн-ъп за шоуто на бандата у нас. Ще се представи с Per Wiberg, заместващ оригиналния басист Mats "Fox" Skinner, на когото се наложи да се оттегли от обиколката, за да е със семейството си. Per Wiberg, драги ми читателю, вярвам, е лице, което няма нужда от представяне – бивш кийбордист на Opeth, понастоящем такъв в Spiritual Beggars и концертен басист на Candlemass, а също и бас и вокалист в Kamchatka. Та, тази особа гледаме в съботната вечер. Зад него е Ludwig "Ludde" Witt - барабанист и в Spiritual Beggars, а като се вземе предвид и това, че и фронтменът на GM Janne "JB" Christoffersson беше в състава на бегърите като певец, усещането да видим тези тримцата заедно на сцена е още по - да го нарека така, стоунър.
Per добре се вписва в общата картина, ще речеш, че е там от сто години. Лично аз имам известни опасения как българската публика ще приеме бандата, при положение, че общото с основната група са само епичността и викингите. Оставам приятно изненадана от начина, по който тълпата посреща хеви метълите със стоунър сърца. Естествено, голяма част от присъстващите просто си чакат AA, но са отворени да приемат и по-леките като звучене GM. Както се и очаква, "прощалната" "Hammer Of The North" получава най-силен отклик от феновете и обичайните мощни т.нар. sing along или хорово пеене на публиката с бандата, както и "Steel Versus Steel". И как иначе, нали всички тук размахват въображаеми мечове в славна битка. "Varangian" е единствената песен в сета от актуалния албум на шведите - "Sword Songs", който излезе през май тази година. Защо само едно ново парче ли? Ми, тъй като "решихме да свирим нещо като фестивален сет понеже имаме ограничено време на тези концерти", както сподели барабанистът Ludwig. И следващите му думи: "Като дойдем за самостоятелно шоу, ще имаме възможност да свирим повече и от новия", прозвучаха като намек, че даже и обещание за нови срещи. И да - надяваме се, триото действително да се върне за самостоятелен концерт у нас скоро.
Сега обаче следва голямо щъкане по сцената на добре сработен екип, който износва на гърба си тежката продукция на шоуто на AA. Мащабен сценичен декор, платформи и всякакви такива чудеса предстои да превърнат сцената в нещо, което ще предостави гледки, излезли като от продукция за викинги. Всъщност, фронтменът Hegg (на снимката) има опит като актьор в такъв филм, който носи името "Northman". Оставаше точно той да не се появи в някоя батална сцена, заснета на лента. Както и да е, след като една специална "брандирана" изтривалка пред съблекалнята на шведите шокира, но и разсмя, си давам сметка колко изпипано е всичко около тази марка. Още един такъв детайл е парванът, който хедлайнърите носят със себе си, за да имат снимките им с феновете як фон – обложката на последния засега албум на групата "Jomsviking" (2016). Дискът е записван с уважаван от мен барабанист -Tobias Gustafsson, чиято вече несъществуваща (за жалост) банда Vomitory, си е тотален ъндърграунд. Но само преди малко повече от месец го гледах как "разглабя" ударните на живо с God Macabre. Не знам каква е историята и защо направо не го взеха него за барабанист, а продължиха да се оглеждат докато се появи новия пълнокръвен член на бандата - Jocke Wallgren, от какъвто имаха нужда след напускането на Fredrik Andersson. Да, мога да предположа, че за масовата публика е по-интересно гост участието на Doro Pesch в същия този албум (в песента "A Dream That Cannot Be", която не бе включена в сета тази вечер), но аз да си кажа.
Та, да се върнем към събитието и снимките с фенове, споменати по-горе - те се достъпни само за закупилите т.нар. VIP- билети, които не се продават на местно ниво, а се поръчват единствено директно от сайта на изпълнителите. Ако не се лъжа, около 5-6 души са тези в София, които се сдобиват с VIP-пакет с "подаръци", автографи и т.н. Когато подиумът за барабаните вече е издигнат, рогата на сцената - вирнати, и всичко е готово, гостите избухват с отварящата "The Pursuit Оf Vikings". Народът е пощурял, просторнота иначе хале, май. Канарата Hegg изглежда внушителен предводител на избеснели за битка и победа викинги. След 4 парчета следват класиките "Cry Оf Тhe Black Birds" и "Deceiver Оf Тhe Gods", а после само една - "On А Sea Оf Blood" от новия диск и ще има масово куфеене, тип "вятърна мелница" на друга стара - "Destroyer Оf Тhe Universe", така драга на българския фен. Само информативно: това е третото идване на AA в България и, ако първото се помни с лош звук в зала "Юбилейна", второто като добро, то настоящето заварва българския фен още по-подготвен и влюбен в бандата. Пък вие си говорете, че АА са тръгнали да залязват; че се повтарят или дори че са Manowar на дет метъла, като последното - сигурна съм, сте чували всички. И така, ще кажете, че голяма част от хората в залата си лягат и стават с песните, споменати по-горе, както и с "Death In Fire" и "One Thousand Burning Arrows" (от последния диск) и старата "Runes To My Memory".
За финал уж ще е "War Оf Тhe Gods". Но съвсем в реда на нещата има припев, където се пъчи "Raise Your Horns" и аз пак си мисля, че изборът на песен на AA, номинирана от Revolver, е странен, но е факт - тя вдига публиката, оживява я и - за голяма част от присъстващите - вероятно около 900 човека, нe представлява трудност да пее с групата. Междувременно са се разиграли театрални постановки по сцената, изскочил е огромен дракон, хвърчали са мечове, глави, чукове на Тор и какво ли не, сменили са се 4 бекдропа. Действително зрелищно шоу. Аз се вълнувам на "Guardians Оf Asgaard", по време на която в студийната версия от албума "Twilight Оf Тhe Thunder God" (2008), като вокал се включва Lars Göran Petrov екс - Entombed, сега в Entombed A.D., и която съм гледала в изпълнение на двамата на живо. Последна - ама наистина, е "Twilight Оf Тhe Thunder God". И сякаш небето се разтваря, а земята се напуква под удара на Тор. Ама че образно клише, но работи. Светлини, пушеци и викове съпровождат зрелището. Изнасяме се бавно, а после пак се срещаме.
Но не във Валхала, а в метъл бар Black Lodge.
Снимки - в секцията "Галерия"
Коментари