След очакваната и впоследствие потвърдена вест, че през 2017 година няма да се проведе дванадесетото поредно издание на най-мащабния музикален фестивал в у нас - "Каварна Рок фест", много от феновете намериха своето лично решение и отдушник в обявеното, но в края на 2016 все още неизвестно Midalidare - Rock In The Valley в село Могилово до Чирпан.
Новината за рок фестивал с отдавна познати на родните почитатели ветерани, но с друга локация, беше посрещната със смесени чувства. На същите три дати - между 9 и 11 юни, бяха огласени други няколко рок-ен-рол събития в цялата страна – "Бела Рок фест" в Петрич, "Цвете за Гошо" в София и мотосъбори в с. Крън (Казанлъшко) и Козлодуй. Midalidare - Rock In The Valley обаче се оказа най-внушителното от всички. С афиш, от който изкушаваха Gotthard, Doro, Dirkschneider и W.A.S.P., които поради една или друга причина отмнениха всичките си летни шоута. Веднага беше намерен спасителен план и компенсация в лицето на атрактивния Dee Snider от Twisted Sister. Организацията на феста беше безупречна, наподобяваща каварненската. Трябва да уточним, че шоуто се проведе в землището на винарска изба Midalidare Estate. Това са сградите на бившето ТКЗС, построено през шейсетте години на миналия век, но преустроено така, че само специалист би предположил това. В помещенията на шатото ферментира, отлежава и се бутилира виното от собствените лозя, разположени на различни места в областта. Има и музейна експозиция, показваща винопроизводството през вековете. Някогашното училище в центъра на симпатичното, сгушено между ниските върхове на Средна гора, село е преустроено до неузнаваемост в елитен хотел, на същия собственик. Размерът на сградата само може да ни загатне колко деца е имало някога тук, за разлика от сега, когато, за съжаление бройката, им е...нула. Разбрахме, че поради нужда от работна ръка няколко човека са дошли да живеят в селото, но деца няма. На входа на селото ни посреща метална арка с логото на феста - вечер, обляна в пламъци, която се вижда от километри. За спането на прииждащите от цяла България рок-броячи имаше осигурени цели три къмпинга с всички екстри - течаща вода, сапун, хартия и душове, строг пропускателен режим и солидна охрана. За забавление на тези, които не се търкалят по цял ден из квартирите и палатките, или не се разхождат до близките градове - Чирпан, Стара Загора или Димитровград, бяха подсигурени занимания и атракциони. Част от тях - дегустация на вина и лекции относно производството им, стрелба с лък, детски батут, джаги и беседи със служителки от музея в Стара Загора за историята на района. Перфектна организация, в която е замесен Цонко Цонев – бившият кмет на Каварна, донесъл дългогодишния си опит и тук. Дори сцената на феста е същата.
9 юни
Piraeus Battle Of The Bands
Осем банди, от които три родни, се бориха за престижното първо място. Редът на тяхното появяване на сцената е:
1. Точно в 17.00 ч. излизат румънците Katara – поднасят техничен и мелодичен дет метъл пред около 50 души. Твърде рано е.
2. Steel Hornet (Сърбия) – радост за ушите на всеки от старата хеви и спийд школа – авторски парчета и няколко кавъра, сред които Saxon ("Strangers In The Night"), Venom ("Black Metal") и класики на Motorhead.
3. Първата българска банда на феста - Drive Your Life. Старите морски вълци са отдавна известни на феновете и са част от вече легендарните варненски кор, пънк и метъл банди - Indignity, Not Broken In Spirit, Maniacal Pictures, Symbolic, Crowfish и A-Moral. Днес техният стил е микс от перфектен пънк, хеви, траш, дет и рок-ен-рол. Кулминацията в сета бяха авторската им песен "Love & Hate", посветена на Lemmy Kilmister, и известна от Z-Rock, "Dark Shadows" и едноименната "Drive Your Life".
4. Richterinvoid (Румъния) – изцяло дамска формация. Гостуващите за първи път у нас четири момичета изсвириха 7 песни, повлияни стилово от стария уейв, готик и индъстриъл.
5. Идвалите и преди Desert от Израел отдадоха дълбок поклон на пауър метъл величия като Manowar, Grave Digger и Sabaton. Авторски композиции, но звучащи като кавъри. Музикантите развяха и българския флаг.
6. Най-младите участници на феста - трима седемнайсетгодишни ямболии, наречени Seconday. Те ни отвяха с комбинация от седемдесетарски рок и гръндж. Дръм машината свиреше с размах. Само времето ще покаже накъде ще избие големия им капацитет.
7. The Broken Ravens (Шотландия). Излязоха със самочуствие и настъпателност. Ударният им олдскуул рок, поднесен с добро сценично поведение, беше одобрен подобаващо от публиката.
8. Der Hunds (София) начело с Боби Косатката се прекланят пред наследството от началото на деветдесетте на цялата гръндж и алтърнатив вълна почти 15 години. Така беше и днес.
Това бяха участниците в конкурса. Спечелиха най-младите – Seconday. Така и трябва. На следващия ден, точно в 00.00 часа, те отново ни показаха защо са първи. Успех на момчетата!
Вечерта завърши с Hammerhead – нашата трибют банда на Metallica. И то на тази Metallica – истинската, не онази, мазната. Песни, които те самите няма да си позволят да представят повече пред публика. Българите изсвириха и едно парче от последния албум на Гневния квартет "Hardwired…Тo Self-Destruct", което и те самите никога не са пяли наживо. След като забиха "Master Of Puppets" (заради коeто изпуснаха и автобуса за София), момчетата, визуално наподобяващи своите идоли, продължиха с "Enter Sandman". Тук като гост вокалист се появи нашето момче Пламен Де Ла Бона – единственият българин, стигнал до финалните кръгове във формата "Гласът на Финландия". След като разбрахме, че Дани Улрих е на барабаните, дойде време и за бис – "Seek & Destroy". Бомбен финал на ден първи.
10 юни
Доброто настроение се усеща още от обяд. Кебапчета има, кюфтета - също, бира и вино се леят и лично "кметълът" Цонко Цонев проготвя апетитните "Черноморски миди с лющян и бяло вино" и раздава по порция на всеки желаещ от щанда, където се продава и втората му книга "Кметълски истории – Катунът от Каварна". Къде другаде кмет ще ти сготви и подари мезе?
След представяне от водещия Звезди Керемидчиев (Ахат, Аналгин), точно в 18.30 ч. шоуто отварят комшиите Scarlet Aura. В обляната от слънчеви лъчи тракийска земя, романещетата, познати ни още от участието си в Каварна през 2014, и водени от леснозапомнящата се фронтдама Aura Danciulescu, забиха подобаващо. Развяха нашето знаме и балканско дайре, направиха и два кавъра "Zombie" (The Cranberries) и "If I Close My Eyes Forever" (Lita Ford и Ozzy Osbourne), на който, като заместник на титуляра за последния припев, неочаквано се изяви Звезди. За завършек на сета, вокалистката излезе с огромни криле и изкрещя: "Обичам те, България!". Все пак тук, по нашите фестове, румънците натрупаха опит и може да се каже, че се изградиха като група. След половин час на сцена, дойде време и за истинската кралица на хеви метъла – Doro Pesch.
В 19.45 ч. настроението бе повдигнато от раз с формацията Doro. Едноименната група на легендарната Доротея Пеш, която някога, преди около 35 години с тогавашната си група Warlock, наравно с Running Wild, Grave Digger, Helloween, Steeler, Blind Guardian, и Accept (именно вокалистът им Udo Dirkschneider е ко-хедлайнър следващата втората) изляха темелите на тевтонския хеви метъл. Doro е любима на българската публика и разпяването ни беше лесно. "Кралицата" мина през цялото си творчество – "Fur Immer"(1987), ознаменуваното с дръм соло "Earthshaker Rock" (1985), "Burning The Witches" (1984), "Burn It Up" (2000). Представи, разбира се, и своят най-голям хит - "All We Are" (1987), по време на който запалените огньове бяха величествени. Гигът завърши с ефектна заря.
В 22.10 ч. на сцената са швейцарците Gotthard. Имат нов албум - юблейния "Silver", и полето за презентирането му е перфектно. Въпреки че се чуха подмятания защо те са втори, а не Doro, афишът повели да е така. Гостите ни поднесоха стадионния си рок така, като го и очаквахме. Според някои - клиширано и ретро, за други - това е музика, представена от име-институция, но със сигурност не и иновация (запълват ниша, от която публиката се нуждае). За трети пък това вече не е бандата от времената преди оригиналният ѝ фронтмен Steve Lee да загине в нелепа катастрофа. Нямаше никакво чувство и усещане, че новият певец Nic Maeder и останалите музиканти са уморени от участието си в Sweden Rock Festival предишната вечер. Третото им изпълнение беше песента на Billy Joe Royal "Hush", добила световна известност във версията на Deep Purple, която британците винаги представят на живо. Разбуждането на публиката бе осезаемо на "Top Of The World" и уайтснейкското "Firedance". Кратко дръм соло и публиката сама запя интрото на "Lift U Up". Последва и втори класически кавър - "Come Together" на Beatles, прелял в дълго чаканото парче "Anytime Anywhere". Именно с него петорката закова последна точка в сета си на българска земя.
В 00.00 ч. на сцената са победителите от вчерaшния батъл - тийнейджърите Seconday. В репертоара им сега са и няколко кавъра, сред които "The Message" на американските стоунъри Sasquatch, с двете си каси, наподобяващи стила на Mikkey Dee (Motorhead) и солиден рок, младежите ни върнаха в годините, когато още самите те не са били родени, изтрясквайки "Foxy Lady" на Jimi Hendrix. "Blackheart" бе изпълнението, с което те спечелиха публиката и тя гласува за тях. След лека китарна интерлюдия бандата представи "Ressurection" , макар и пред рехава публика. "American Idiot" на Green Day не ѝ подхожда. Нядяваме се да не го свирят повече. Ясно е, че са млади. Но полето им за изява вероятно ще бъде доста по-сериозен рок. Поне се надяваме...
11 юни
Звезди приветства публиката. Според него, присъстващи на веселбата и свързани с нея тази вечер, са около 4 000 души. Може би брои и охраната, както и обслужващия персонал.
В 17.32 ч. брандираният микрофон на Sevi е на сцената да отвари шоуто. Основаната преди седем години група от Светлана Близнакова формация има два студийни албума и един концертен, но разполага с материал за поне още един. Ударно начало. Рали Велинов стабилно дърпа струните. На "On My Own" фронтдамата се провиква: "Здравейте, Мидалидаре. Това е едно специално парче за нас и поздрав за всички наши хора". Групата минава през "Speed Up" и далото име на нейния актуален диск - "The Battle Never Ends".
18.30 часът. Конкурент. Звезди обявява групата като "едни ветерани на българското хард- ен-хеви. Емо Анчев и Ко. започват с култовата шестминутна класика "Можеш ли", преминават през социално ангажираната "Дай шанс", първата им творба - едноименната "Конкурент" (силен поздрав "за всички хубави българкиии" – "Не, не си отивай") и тридесетгодишното парче "Нещо не върви". Бисът – логично, е "Дай ми време". За най-отявлените фенове на Конкурент са предвидени награди – тениски и картички.
19.46 часът. Малкият-голям камуфлажиран култ Udo Dirkschneider отдавна не е част от ядрото на бандата, олицетворяваща европейския метъл през осемдесетте - Accept. Репертоарът му за тази вечер е само с нейното творчество - без песни на създадената през 1987 изцяло негова формация U.D.O. Дълго интро вкарва към 30-40-годишните класики "Starlight", "Living For Tonite", "Midnight Mover"... Дъни и спийд метъл ковачът "Breaker"... Леко китарна увертюра към "Princess Of The Down". Нататък: "Restless & Wild", "Son Of A Bitch", "Up To The Limit", "Screaming For A Love Bite" и "Looser & Winners"... В един ритъм затуптяха нашите метални сърца с "Metal Heart" и прото-траша "Fast As A Shark". Завършек е "Balls To The Wall". Важно и основно уточнение е, че на барабаните е синът на Удо, който плътно седи зад 65-годишния си татко, подкрепя го дори и в припевите. Визуалната прилика със снимките на именития си баща отпреди няколко десетилетия е осезаема. Поклон и снимки под звуците на "My Way"на Frank Sinatra.
Dee Snider е на сцената в 21.38 ч. Но не с Тwisted Sister, а чисто солово, със собствен репертоар и бенд. Творчетвото на "Сестрите" е почетено само с четири класики – "The Kids Are Back", баладата, посветена на "всички наши герои", отлетели на едно по-добро място – Ronnie James Dio, Ian Fraser "Lemmy" Kilmister, A.J. Pero - "The Price"; "We’re Not Gonna Take It" и "I Wanna Rock". Самият Dee Snider пак е в перфектна за годините си форма. Облечен е семпло с изцяло червен десен – рокерия и ластични дънки, не е с обичайните парцаливи одежди, с които си го знаем, а бандата му визуално наподобява циркова трупа – лилави коси, мацка с изкуствени расти на баса, китарист с "Клокуъркориндж" бомбе. Вокалистът стартира с пънк-ен-рола "We Are The Ones", като през цялото време на сета - стилен рок-ен-рол с лек индъстриъл привкус, постоянно поздравява България. А, както много добре знаем, той обича да разказва интерeсни истории между песните и най-вече да си псува. Няма лошо. Имаше и лек технически проблем с микрофона му, но това не е нещо важно, особено за Mr. Snider. Почит бе отдадена и на наскоро заминалия си Chris Cornell от Soundgarden, а на Trent Reznor с кавър по "Head Like A Hole" на Nine Inch Nails. Dee поздрави и "My Brother For Another Mother" Udo Dirkschneider. Представи музикантите си и после всички се скриха за малко. Песента, с която завършиха, е "най-гневната, изпята на този свят" - "So What". Ама не онази на Metallica. А на Dee Snider (на снимката). Сетне шоуто свърши. Само за час и половина.
Така - с гръм и яка тресня, завърши първото издание на рок феста в долината на тракийските царе.
Предстои времето да покаже дали ще се проведе на тази локация и догодина, или пак ще се върне в родното си място - на север от Варна.
Снимки на Тонина Манфреди - в секцията "Галерия" - Ден 2
Коментари