Горещ ден край Гребната база в Пловдив, огромни тълпи, прах.
Група след група на главната сцена, коя от коя по-яки, чак до взривяващата кулминация с Judas Priest. Сцената "На тъмно" не се дава, бандите забиват здраво, после следва малко поемане на дъх, докато Джудас разцепват мрака (дори буквално), след което, докато от главната сцена се носят звуците на "We Are The Champions" на Queen, на прощаване с британските колоси, тълпите се отправят кой към изхода, кой към примамливите светлини на "На тъмно" (иронийка?), където вече са се заредили бомбите с часовников механизъм, наречени със сборното име Kultur Shock (Култур шок). Чакат да се посъбере малко повече народ, та да избухнат.
Народът не закъснява, нищо че е бая уморен, една част се натръшква по тревата, другата заема позиции пред сцената или назад из целия терен, готова за танци, и се започва. Леле мале и така нататък - кой не е чувал за Kultur Shock, кой не е бил на техен концерт? Който не е, дано си е попълнил пропуските във втората вечер от фестивала Hills Оf Rock, защото сиатълци, условно казано, са еманацията на максимата "правим го заради феновете". Годжа си го и каза - "от двайсет и две години се занимаваме с това. Двайсет и две години. Искам да знаете нещо - правим го само и единствено заради вас. Защото вие сте от рядката порода хора, които обичат музика на живо. Вие сте като нас, и вие, и ние не се срамуваме от това, което сме". Което си е право, право си е.
И така, представители на тази рядка порода си спретнаха купонче в събота вечерта, под небето и звездите, с малко смотан звук, с който от време на време се налагаше да гадаем какво се пее, но музиката най-често ни го казваше ясно и категорично. Това "Tamni Vilajet", това "King For Today", "God Is Busy, May I Help You?", "Racist Song", "Tutti Frutti", "Build The Wall", "Unamerican", "Umoran sam od života", "Sheitan", "Duna", "Sarajevo", "Zumbul", някъде се промъкна една "Стамена", всичко това изпято на босненски, сръбски, български, английски. Но под привидната си веселяшка небрежност разкриват изключителен професионализъм, майсторство и талант, както и сериозно отношение към теми като расизма, войните и бежанците в свят, изтъкан от противоречия и страни, толкова чужди една на друга на пръв поглед - като Щатите и балканските държави, обаче толкова приличащи си със смесицата от култури и постоянната борба между силите, сплотяващи обществото и помагащи на хората от различен произход и с различни истории да живеят заедно и братски, и силите, които правят всичко възможно да противопоставят и насъскват групичките една срещу друга на принципа "Разделяй и владей". Припомням само мимоходом, че приходите от продажбите на албума "Live Аt Home" (2015) бандата дари в помощ на бежанците на Балканите.
Мимоходом ще спомена и че в бандата свири "нашето момче българче" Вал Кьосовски, по-важно от произхода е многообразието, а по-важно от многообразието е обединението на парчетата от пъзела в едно цяло, уникално в единството си, дължащо се именно на цветността на парченцата. Тези, останали едновременно шарени по отделно и неделима част от голямата картинка.
Така, улисани малко в размисли, много в танци, скачане и дивеене, тук-там в някое пого пред сцената, преживяваме час и нещо в близка среща от трети, четвърти, а дори и пети вид. Не особено културно, но почти шоково.
Да ни държи до следващия път!
Снимки на Албена Цолова - Бета - в секцията "Галерия"
Коментари