Последният Поход на Ахат

Знаменитата група Ахат ще отбележи 30-годишнината от създаването на албума "Походът" с двучасово мегашоу в зала 1 на НДК от 20.00 ч. на 24 октомври.

Специални гости на събитието ще бъдат Джо Лин Търнър, цигуларят Марио Хосен, Кирил Маричков, Б.Т.Р. и Миро. Концертът ще бъде под съпровода на симфоничен оркестър с диригент Христо Павлов. "По този начин, най-тържествено мислим да затворим тази страница от нашата история и да започнем работа върху нови песни, каквито вече има в процес на аранжиране", сподели пред MySound.bg знаковият фронтмен Звездомир Керемидчиев.

На 24 октомври феновете могат отново да станат част от рок историята с любимите изпълнения от "Походът", сред които "Земя на слепци", "Черната овца", "Дървото", заглавната композиция и други. Деца под седем години влизат без билет, но не ползват място. Деца от 7 до 14 години влизат с пропуск и пълнолетен придружител. Не е необходима декларация от придружителя. Младежи над 14 години се допускат самостоятелно, но след представяне на лична карта и билет.

Билети за концерта могат да бъдат закупени от тук.

Миналата година бандата предприе последната си юбилейна национална обиколка, която мина с марш на рок през Благоевград, Пловдив, Бургас, Варна, Русе, Велико Търново и София, възродена и със свежи попълнения. Днес формацията е в малко по-различен състав от онзи, с който придоби култов статус в края на осемдесетте. Три от легендите са тук: Звездомир Керемидчиев – вокал, Антоан Хадад - китара и Антони Георгиев "Тонто" - клавишни. Няма ги Даниел Ризов – бас, заместен от Младен Несторов – Патето (познат от Демон, Аналгин, Стрейнджърс и Сленг) и барабаниста Юри Коцев, сменен от младия Алекс Лазаров. "Това ще бъде последното ни национално турне. Трудно се събираме вече, поради различните посоки и ангажименти на всеки. Решихме да отбележим това събитие най-вече заради невероятните феновете на българската рок музика, както и да предоставим една последна възможност за тези, които само са чували за Ахат и нашата музика, да ни видят и на живо. А за нас е важно, че ще можем за последен път заедно да се поклоним пред хората, които запазиха в сърцата си и обграждат с любовта си нас и нашата музика през всичките тези години", каза Звезди.

От създаването си през 1986-та и до днес Ахат безспорно е запазената марка № 1 едно на българския твърд и тежък рок. Стилът на формацията се доближава плътно до емблематични течения като прогресив, хеви метъл и прогресив метъл, а за многохилядните си дългогодишни фенове групата неотменно носи ореола на пионер на това направление в България. Отпушената необуздана енергия на "духа от бутилката" бе съчетана с необходимия професионализъм и ясна цел - собствена музика с послание към сърдитите млади хора като тях, групарите. Най-популярният роден хеви състав от края на 80-те официално слезе от сцената в началото на 90-те, но "мълвата" около тях продължи още време. В онези години рокаджиите дълго нямаха официален албум (плочата и касетата "Походът" бяха издадени от "Балкантон" едва през 1989); записи от концертите им се предаваха от ръка на ръка. "Групата звучеше убийствено, защото много работеше. Съществуваха моменти, когато нямахме време да репетираме и репетирахме преди концерта. "Черната овца" и "Кестена" (т.е. хеви баладата "Дървото" - б.а.) например сме ги правили на турне, в бекстейджа на крак. През 1988-ма на фестивала в Приморско, докато другите ходеха на плаж, ние работехме по парчета. А за цялата година имахме над 260 дена извън София", ще си спомнят музикантите години по-късно.

През 2003 година "Походът" застана под № 9 в класацията "Тор 50: Вечната колекция" на тогавашния музикален официоз списание "РИТЪМ" сред всички български албуми за поп и рок, излезли на пазара през последните 50 години във форматите винил, касета и диск и подредени по азбучен ред в списък от над 800 заглавия.

Ахат
"Походът"
Балкантон, 1989
Осем парчета, които вече бяха познати от концертите на Ахат. Поне половината албум се превърна в еталон на тежкия български рок от началото на 90-те. "Черната овца", "Брадвата" и "Дървото" са едни от най-силните парчета не само за групата, но и за времето си изобщо. Когато в страната ни ставаха политически и социални промени, българските рок музиканти откликваха с качествена музика и ангажиран текст. Заслугата тези песни да не се изродят в площадни химни е изцяло на самите музиканти. В онези години, когато Звезди се извиваше на дъга и в тази неудобна поза катереше шеметни вокални височини. Когато в същото време Денис катереше планините от боксове, за да дъни на баса си отвисоко. Когато Божо Главев въртеше шеметни сола на китарата. Та тогава от метъл братството се поздравявахме по този начин. Защото бяхме черни овци. Не овце! Овцете са бели. И не си избират сами съдбата. Тогава рок-ен-ролът и особено хеви метълът бяха не просто музика. Те бяха парола. Паролата на свободата да разполагаш със себе си. Да не си винтче. Да имаш правото да изкрещиш желанията си. Така, както го правеше Звезди. И Ахат не бе просто група. Те бяха една от йерихонските тръби, съборили стените на послушанието, страха и конформизма. Та този албум на Ахат е знаков. Жалко, че в него не е и "Монолог", за да е пълна колекцията. "Брадвата" и "Дървото" обаче са вътре. И това е единственото място, където тези две понятия могат да съжителстват. Колкото до "Черната овца", докато има рок-ен-рол, ще е жива и тя. Ще е живо и желанието всеки сам да избира съдбата си.

Задължителни парчета: "Черната овца", "Дървото", "Огнени души", "Походът".