Марш на блус в Картини от една изложба

Продуцентът Bruce Iglauer замисля проект с участието на трима изявени блус китаристи, нарича го Texas Guitar Showdown и го представя на фестивала за блус музика в Чикаго през 1984 година.

В състава му са включени Albert Collins, Johnny Copeland и Gatemouth Brown с намерението тази формация да бъде записана и издадена на дългосвиреща плоча. Но скоро става ясно, че Gatemouth Brown не се вписва в намеренията на Iglauer и на негово място е поканен младият Robert Cray, който напълно достойно се включва в триото. Нещо повече, тримата успяват да постигнат завидна синергия и сплотеност, резултат от приятелството им от години и от намеренията им за сътрудничество, а не само на индивидуалната им виртуозност. Така например по време на записите се оказва, че Johnny Copeland е болен и той, вместо да се лекува у дома по лекарско предписание, свири легнал на пода на студиото.

Началото обаче е близо 30 години по-рано в шумните блус барове на Хюстън, щата Тексас. Младият тогава китарист Albert Collins, току-що усвоил ледения звук на своя Fender Telecaster, взема под крилото си тийнейджъра, амбициозния певец и автор на песни Johnny Copeland (вдясно върху обложката на албума). В онези дни Albert все още не е "господарят на Telecaster", изобретателят на така наречения "The Cool Sound" ("Студеният звук"). А Johnny все още не е "TexasTwister" ("Тексаската пясъчна вихрушка"), международният посланик на блуса, пренасящ звука от онези барове в Хюстън към Европа, Африка и страните отвъд Желязната завеса. Тогава те бяха просто двама диви младежи, които обичаха да правят музика и да купонясват заедно. Johnny научи първите си трикове на китара от Albert и това усили тяхното приятелство, което остана до края на живота им.

Петнайсет години по-късно. Рок китаристът Robert Cray присъства на абитуриентския си бал в гимназията в Такома, щата Вашингтон. Обаче вместо обичайните кавъри на парчета от Toп 40, на бала свири Albert Collins. Robert е очарован и още същата вечер решава, че започва да свири блус. Albert приема младия Robert за свой духовен син и го обучава да свири на китара в стилистиката на тексаския блус, точно както беше направил същото с Johnny години преди това. В продължение на пет години групата на Robert Cray прави най-яркото блус шоу в Тихоокеанския Северозапад на САЩ, често пъти белязано от участието на Albert Collins.
 
1985 г. Тримата приятели се събират в студиото Streeterville в Чикаго, създават изключителна атмосфера по време на работата си, вдъхновявайки се един друг и записват "Showdown!" ("Гала представление!"), който веднага след издаването си грабва вниманието на слушателите и специализираните издания. През следващата година той е отличен с наградата "Грами" за най-добър запис на блус музика, за да добие по-сетне репутацията на един от най-важните за историята на блуса албуми.

Текстовете на песните представят ярки образи, посветени на различни аспекти на любовта: жена ритуално разпуска косите си по пълнолуние; мъж се завръща в родния си град при малкото момиче, което е оставил преди време; виждаме и красавицата, която постига всичко в живота си с едно щракване на пръсти; долавяме копнежа на музикант да се върне при жена си у дома, както и лошия късмет на друг с жена, която обича да кръшка, а самият той сънува първата си любов, докато проиграва всеки долар на карти.  

Сергей Шишов ще представи "Showdown!"в предаването за концептуални албуми "Картини от една изложба®" на програма "Хоризонт" по БНР в събота, 9 ноември, след новините от 21.00 ч.