Легендарният музикант и композитор Константин Марков е починал днес след усложнения от Ковид-19. Новината беше съобщена от радио Z-Rock.
"Последното, което ни каза, беше: "Периодът на изпитание, през който преминаваме, ни прави по-добри и по-мъдри", посочват още от рок радиото, което ще посвети днешния ден на талантливия музикант и на всеки час в ефира му ще звучи песен на култова формация Тангра.
"Първите признаци се появиха (у Косьо) преди около две седмици - сподели за MySound.bg Боби Косатката, последният певец на Тангра, фронтмен на Der Hunds и член на Intelligent Music Project - cъпругата му (Лора) вече май беше преборила вируса. В петък (5 март - б.р.) писа, че е в болница, следващия вторник много трудно говореше, а в сряда беше в реанимация на командно дишане... Съобщенията ни се разредиха, докато не ми се обадиха в тази сутрин, за да ми съобщят лошата новина... Първоначално си помислих, че е слух.... Такъв деен човек, просто кипеше от енергия... Всички сме шокирани..."
Косьо Марков е роден на 3 октомври 1949 г. в София. В края на 60-те години свири на бас в група Бъндараците. Бил е в съставите, акомпаниращи на Емил Димитров и Лили Иванова. През 1976 г. основава Тангра. Сред вокалистите ѝ през годините са Вили Кавалджиев, Цветан "Чочо" Владовски и Станислав Сланев-Стенли.
Първият голям хит на Тангра е "Ако имаш време". С него печелят "Младежкия конкурс за забавна песен" през 1978 г. Следващата година бандата отново печели конкурса, но с "Очакване" с вокалист Вили Кавалджиев. Големият пробив формацията осъществява с песните "Богатство" и "Нашият град" - саундтрак към филма "Оркестър без име". През 1982 г. Тангра издава дебютния си албум "Нашият град". Вече със Стенли на фронта през 1986 г. излиза "Тангра ІІ", който бележи нов период в развитието на състава с коренно променно звучене.
"Нашият град" ("Балкантон", 1982, LP)
Къде ли е сега хазяйката?
Близо 4 декади тази каничка с кафе не дава мира на няколко български поколения, които я чакаха в комплект с хазяйката, за да се освободят от бремето на наема. 40 години десетки български градове си оспорваха правото в тях, освен да се влюбиш, да няма какво да се случи. 40 години търсим любовта, без която не можем. Ако се намери някой, който да оспори тези твърдения, значи е живял в пещера. Този албум се появява, когато групи като Щурците, Сигнал, Диана Експрес и ФСБ вече са набрали солидна скорост. Тангра обаче намира своята ниша в мелодичния хард рок и атакува с лирични послания, уцелвайки под лъжичката зашеметения от социалистическото безвремие българин. Песните, които Косьо Марков, Чочо Владовски и многобройните други членове на групата поднасят, лягат като мехлем върху безвъзвратно алиениращата душевност на съвременниците им. Парчетата са изтъкани от хармонии и ритми, характерни за масовия европейски рок стандарт, а текстовете филигранно плетат шевицата на родното ни всекидневие. Музиката на повечето от хитовете е композирана от Борис Карадимчев, а поезията е на Сашо Петров, който и в следващия период на групата продължава да реди неповторимите си текстове. В този албум Тангра все още не дразни цивилните изкуствоведи и момчетата нямат неприятности. Изкуствоведите обаче все още не знаят, че в групата предстоят промени. И не само персонални.
"Тангра ІІ" ("Балкантон", 1986, LP)
Черно-бялата снимка на времето
Годината е 1986. Пред Младежкия дом "Лиляна Димитрова" се тълпят младежи с подозрително щръкнали коси. Панталоните им изглежда скоро са прани, защото видимо са се скъсили. За сметка на това пък саката вероятно са взети назаем от хамалите на Сточна гара, защото им седят като гарсониери. Милицията обикаля уж небрежно, но във въздуха се усеща напрежение. Нещо ще се случи. И то наистина се случва. В салона на младежкия дом забива една уж позната, а всъщност абсолютно нова формация. Тя носи името на позната рок група, басистът и барабанистът уж са същите, но видът на музикантите и онова, което свирят, няма нищо общо с "богатството" на "нашия град". Пеят за някакъв оловен войник, за черно-бели снимки, нещо за ЦУМ, делници... А и, Господи, как изглеждат! Направо като западна пънк група. И правят едни движения – направо да умреш.
Косьо Марков: "Първата ни поява в новия състав и с новия репертоар и имидж всъщност бе на някакво масово свирене на стадиона. После чух, че в България била дошла някаква чужда група, ама не се знаело сръбска ли била или полска, но във всеки случай пеели на славянски език. После стана ясно, че не сме чужденци, но от това въобще не ни олекна". Това, което Косьо прави след разпускането на първата Тангра, е направо революция в родния рок. "България беше минала без пънк, но затова пък след "Тангра II" тръгна силната вълна от уейв и пост-пънк банди, станали нашите собствени "цветя от края на 80-те" - Кале, Ревю, Нова Генерация, Виолетов Генерал. "Модерният, "синтетизирано"- китарен саунд на "Тангра II" бе въоръжен с текстове, в които вече не се римуваше "морето" с "небето" или "сега" с "любовта" и в които ставаше дума дори за алиенация, остаряване, делнична градска скука ("На 35", "Оловният войник", "Черно-бяла снимка", "Делник"). А новото поколение на 80-те искаше точно това. "Така стоят нещата". Затова Тангра II все още са култ. От старата формация в Тангра II остават Косьо и Емил Герасимов. На предната линия застава младият тогава Станислав Сланев-Стенли, китарата хваща Валери Миловански, а зад пианото се гърчи Йордан Ганчев, по-известен като Дани Баницата. Впрочем, той идва направо от Югославия, където е забивал с доста по-освободени музиканти. Спойката се получава като на магия. Идеите се генерират спонтанно. Групата диша като един организъм. В Първо студио на Радиото записите за новия албум се правят полулегално. Вместо една песен се записват три. В плочата задължително трябва да влязат 50% от т.нар. "композиторски" песни и поради тази причина "Жулиета" остава на балкона. Да не говорим, че текстовете, които групата пее на концерт, са силно редактирани от съответната комисия и в албума зъбките им растат през един. Албумът се разграбва като топъл хляб. Общият му тираж надхвърля 150 хиляди.
Косьо Марков: "За мен музиката от този период е третата рок революция. Първата е с Елвис, Бил Хейли, Литъл Ричард и другите от това поколение. Втората – с Битълс и Ролинг Стоунс. И третата е пънкът, пост-пънкът и новата вълна. Това, което ние искахме да кажем, хармонираше с тези стилове. И посланието ни стигна до хората. Те ни разбраха".
Косьо беше част от супергрупата Легендите със Стенли от Тангра, Константин Цеков от ФСБ, Йордан Караджов от Сигнал, Митко Кърнев от D2 и Любо Киров.
През 1992 г. Константин Марков и Кирил Маричков съосновават на радио "Тангра", първото рок радио в България. Председател е на Асоциацията на българските частни радиооператори (АБРО). Президент е на SEENAPB – Асоциацията на частните радио и телевизионни оператори от Югоизточна Европа, и продуцент на официалната класация "Българският Топ 100".
Най-искрени съболезнования на близките и семейството на Косьо Марков.
Светла да е паметта му!
Снимка: Тонина Манфреди
Коментари