Признавам си от самото начало - ако някой ми беше казал, че концертът на Хагард (Haggard), Ексайтър, Римембър Туайлайт и Балканджи ще се проточи толкова много и ще бъде съпътстван от такива спънки, нямаше да му повярвам или щях да се замисля дали искам да ставам част от тази дъъълга метъл вечеринка. За какво говоря? Началото на снощното шоу трябваше да бъде дадено около 18 часа в столичния клуб "Blue Box". Това обаче не се случи и, ще си кажете, нищо ново под слънцето. Да, но да беше само двучасовото закъснение, отговарям аз... Спънка по пътя на чуждестранните гости направи невъзможно по-ранната поява на родните юнаци Балканджи и малко неясно защо те излязоха чак след 20 часа. Тълпата, дошла най-вече за Хагард и Ексайтър, се изнерви подобаващо, защото този път и времето навън бе калпаво.
Но както и да е... С доволно потриване на ръцете (не само заради студа) успяхме да се ситуираме някъде пред сцената и забавата започна с роден метъл. Винаги ми е било трудно да характеризирам музиката на Балканджи стилово, но и публиката нямаше нужда от много обяснения, за да почне да подкрепя една от най-атрактивните наши банди. Музикантите, облечени традиционно в костюми, наредиха най-добрите си парчета, като загатнаха какво ще има и в печащия се вече нов студиен албум. "Крали Марко", "Към таз земя" и вече почти всички забравиха за клинча навън и досадата от поредните концертни неуредици.
С шумни аплодисменти, прилягащи добре и на хедлайнър, Балканджи постепенно се изтеглиха от сцената... Със скоростта, с която изнасяха инструментите си от нея, дадоха сигнал, че може да изпълнят желанието на феновете си и да издрънчат нещо на бис, но това, съвсем логично, не се случи. За следващата банда от концертния афиш чух какви ли не определения по време и непосредствено след шоуто. Всъщност Римембър Туайлайт са една интересна млада група, която с всички сили се опитва да се вклини в редиците на фолклорния метъл. Точно така, не фолк метъла - твърде аматьорски се справиха с песните от единствения си албум, че да ги прибавя към списъка, предвождан от Корпиклани и Финтрол. Напъните на нисичкия вокалист/китарист Тимо, неадекватните ръкомахания на момчето с дългата пола и обоя - Флориан, асинхрона между цигулките на Ане и Натали оставиха по-скоро лошо впечатление у мен.
След тяхното участие сцената се превърна в арена на тотално противоположно изпълнение. Сякаш металната машина на времето бе пренесла Кени Уинтър и колегите му от Ексайтър от средата на 80-е право в задименото и тясно пространство на "Blue Box". С енергичното си поведение, което грабна вниманието веднага, музикантите дадоха да се разбере, че сетът им ще е изпълнен с чистокръвен траш метъл. Чист. Траш. Метъл. И нищо повече - само може би ушевадни влияния/заемки от Джудас Прийст, другото си беше еднообразно. Фенове обаче се намериха и макар да не бяха толкова многобройни или поне толкова екзалтирани, колкото се очакваше да бъдат седмици преди концерта, успяха да покажат позитивното си отношение към искрено раздаващите се Ексайтър. В същото време, голяма част от публиката избра да остане във фоайето на клуба и кротко да изчака оркестрациите на Хагард. Това чакане стана по-дълго от очакваното от всички и след час и малко отгоре мачкащ траш звук, трябваше да се заредим с търпение за още близо два часа саундчек...
Когато говорим за кулминацията на вечерта, а именно Хагард, изниква един въпрос, на който така и не намерих отговор: Кой не си свърши добре работата и едва не провали изпълнението на немските симфоник-дет герои? Имам сериозни подозрения, че родните техници така и не успяха да схванат, че на сцената ще има не само цигулки, виолончело, клавир, барабани, бас и две китари, ами и четирима изключителни вокалисти... даже пет, с убийствените включвания на предводителя Азис Насери (ако неговото не е култовото име, не знам чие е...)! Така де, в 1 след полунощ вече имахме що-годе читав (но небалансиран) звук и се опитахме да забравим всички неуредици, болките в гърбовете и краката си, глада, умората от чакането, да преглътнем тютюневия дим, който все повече се сгъстяваше, за да станем част от нетрадиционните музикални спектакли на Хагард. С още около 200 души събрахме сетни сили да подкрепим преминалите през доста неприятности хедлайнъри и мисля, че те искрено оцениха жеста ни. Излишно е да споменавам, че при създалите се обстоятелства атмосферата на музиката им почти липсваше, но и няма как да отрека, че музикантите дадоха всичко от себе си да ни пренесат в приказните концептуални светове, в които живее творчеството им. С акцент върху актуалния "Tales Of Ithiria" (2008), но и с препратки към корените от края на 90-е бяха запълнени два дълги часа. Страховити вокални умения и перфектни клавирни инструментали си подадоха ръка с гърлените ревове, прекъсвани от разходка на 1/5 от бандата сред публиката насред поредното парче...
Песен, една, две, овации, викове, тропане... бис! Даже не един, а два - "за вас, българи, защото оценяваме отношението ви, съжаляваме за техническите проблеми и обещаваме, че ще се върнем възможно най-скоро при вас". Признавам, впечатлих се - Хагард са чудесна банда, която дори липсата на нормални условия в софийския клуб не успя да осакати. Но това, за съжаление, не го видяха много хора и, честно казано, не ги виня. Не е нормално концерт да свършва в 3 след полунощ, особено когато е трябвало да започне в 18 часа. Добре де, това е позволено само на Менъуор...
Вторият опит за метъл представления на "Art BG", сигурна съм, ще бъде запомнен. За съжаление, старанието на родните промоутъри не беше достатъчно, за да се получи добра организация. И все пак - ще остане споменът, че в рамките на нощната ни смяна - 18 - 3 часа, сме заработили метълизъм за месеци напред. Галерия от събитието ще намерите тук.
Хагард и Ексайтър в София: Тежко, по-тежко, най-тежко
8696
Коментари