"Коя ли друга подобна (на Соулфлай) група може да събере толкова много хора при четвъртия си концерт в София? Кога пък толкова бързо се напълни тази зала?"... Чудех се подобни неща снощи (15 март), след като близо час се опитвах да вляза в станалото напоследък доста уютно за концерти пространство на столичната "Универсиада". Без излишни приказки и съвсем честно, с прискърбие (разбира се!), признавам, че блъсканицата на входа, около 19 часа, ми попречи да видя първата група от този "фестивал". Артери (Artery) започнаха навреме, но катастрофалното положение с пропускателния режим на входовете ми позволи да чуя единствено кънтежа от тяхното свирене. Лош старт. Фал-старт. Събирам се и се пробвам да не си развалям настроението, докато разбирам от китариста на поморийско-бургаско-холандската шайка - Мената, че са забили възстарата, но култова "Суета", "Control", "Electricity"... Стискам ядно юмруци, а той: "Беше супер, кратичко, но хората скачаха и знаеха текстовете. Жестоко беше, надъхах се много!" Янчо, и той свеж, радвайки се на многото приятели наоколо, пуска бомбата: "С Артерия ще дойдем през лятото - 20 концерта искаме да направим, за 20-а ни годишнина". Браво! Тогава, значи, ще наваксам!
Добре, да видим какво следва... Дивотия, подскоци, расти и жега, вкарани директно от Събскрайб (Subscribe). Заедно със Сенсер (Senser) успяват да подгреят сполучливо, а в залата вече трудно успявам да се придвижа напред. Стиловете тук се сменят коренно от група в група. Китарни шамари, а после дуетен речетатив - не са познати на мнозина, но вкарват някаква тръпка. Звукът още сега не прави много добро впечатление - дънят басите, а аз все по-често гледам да съм близо до изхода, отколкото до колоните, където, логично за подобен тип събития, също има немалко навалица.
Намира се и полуидиот, който да не приеме извиненията ми, че е разлял собствената ми бира в лицето си. Тръгна да скача на бой и добре, че не му се получи, а охраната си беше на място. Иначе сега този репортаж едва ли щеше да го има... Други пък си спретнаха кърваво парти. Топнахме кецове и кубинки в локвата. Красота. Заколи го!
Всичко върви по разписание и Инсайт (Incite), със синчето Ричи Кавалера начело, са вече на сцената. Вдигам адреналина, но така и не ми става ясно какво ЧАК толкова има да й се гледа на тази група. Има доста хъс, раздаването е налице, но дали пък не можехме без тях? Правя разходка из ключови места в залата, за да преценя дали не е заблуда усещането ми за кофти озвучаването. Не се лъжа - зле е...
Минава 22:30 и сцената вече е в готовност за най-чаканото тази вечер - четвърти път за Соулфлай у нас и около 2500 полудели фенове, които не показват да са уморени от продължителната загрявка. Изпукани са всички кокалчета, заплашително вдигнати са ръкавите, закопчани са рокериите и вече сме готови за меле. Макс Кавалера - сърцевината, живецът и движещата сила на Соулфлай - заплашително оцъклен, с маска на лицето и "Blood, Fire, War, Hate". Е, точно тук стана страшно! Погото е навсякъде, трябваше да се досетя, че сценарият ще е същият като при предишните концерти, ама то не става само с ядене... Ръкави, изпрани в нечия бира, лакът в носа, и оттегляне по-назад, където не е много по-спокойно, но все пак се живее. Касапницата е повсеместна - не почиват и на претъпканите трибуни. Шамар след шамар, Пумбаааааа! Разпознават се "Doom" и "Tribe", сравнително малко Сепултура - "Refuse/Resist" и "Troops Of Doom", но пък май никой не се оплаква. Или поне няма време да помисли какво точно му се случва. Добре познатият ни костинбродски симпатяга - Спържата, е избраника за няколко удара на соло барабанчето с групата на сцената. Яко! Българското знаме, но и бразилското сред първите редове. Получава се, признавам.
После малко гости - Хорнсман Койот за "Moses" и неговото напушено "I love you", и Ричи отново при баща си за съвместно забиване. Припомняме си и за друго дете на Макс - добрите, стари Нейлбомб, които някога вкарваха шутовете с първите рифове. "Eye For An Eye Eye For An Eye Eye For An Eye..." - така не може да продължава вечно, защото силите вече ме напускат, въпреки че светването на лампите изненадва неприятно с бързината си.
Не е трудно да направя обобщение. Макс Кавалера е Човекът. Отново - въпреки кофти звука. Но май не може да е различно с такива фенове. Соулфлай разкъртиха! Разгледайте и снимки от четвъртия концерт на Соулфлай в София!
Соулфлай, флай хай - разкъртващ четвърти концерт в София!
6694
Коментари