Те излизат с леко закъснение от 15 минути в столичната зала "Универсиада" снощи. В Деня на музиката.
Какво имаме пред нас? Супергрупа от 90-е: Били Шиън (Billy Sheehan) – бас, Пол Гилбърт (Paul Gilbert) – китари, Пат Торпи (Pat Torpey) – барабани и Ерик Мартин (Eric Martin) – микрофони.
Мистър Биг (Mr.Big).
Без „здрасти” набиват "Daddy, Brother, Lover, Little Boy (The Electric Drill Song)" и солото на Гилбърт е с бормашина вместо перце. Следва още едно и популярният им хит "Green-Tinted Sixties Mind", в който Ерик Мартин ни оставя да пеем вместо него. Добър ход да се оправи плоския като поцинкована ламарина звук.
Двете нови парчета, включени в актуалната им антология - "Next Time Around", с нищо не показват, че е 2009. Групата си свири хард рок от 80-е, не от 90-е. По време на "Ticket" Ерик обръща стойката на микрофона, като го върти много готино за очите на всички.
Чувам интро на "Hold Your Head Up" и започвам да внимавам. Много изпълнители се излагат на тази песен на Argent – тежко базирана на орган, включително Юрая Хийп (Uriah Heep), но Кен Хенсли вече го нямаше. Та, явно те не се притесняват да свирят парчета без да имат клавири, заменяйки ги я с бас, я с китара. Това ми се изяснява по-късно. Впрочем Шиън не е типична ритъм секция като бас с барабани. Той предпочита да солира и оставя темпото изцяло в ръцете на Пат, блестящо изтънчен барабанист.
Дежурните сола на китара и бас са си чиста проба дробене (shred). Барабанното соло не изсипва картофи, а следи някакъв свой си път, като ме оставя в залата, която традиционно напускам в тази част на който и да е концерт. Следва най-красивото неочаквано нещо. Тримата инструменталисти пеят акапела със солова изява на всеки – три славея показват класа като Йес (Yes) и точно сега им свалям шапка. Темпото на CDFF (или >> бутона на плейъра за бързо прослушване) разпалва танци.
Известният хит "Wild World" е разположен в средата на плейлиста. Минава с пеене от цялата зала, която ако някога чуе оригинала, ще си каже "и Кет Стивънс (Cat Stevens) прави не лошо това парче на Мистър Биг". Към финала квартетът изпълнява "Addicted To That Rush" от първия си албум. Започва най-готиното. В това парче вмъкват потпури – мощен риф на "Smoke On The Water", внезапно стопиран от "Space Truckin’" без клавири – риф на "Highway To Hell" и виждам, че това е най-аплодираната песен в целия концерт.
Първи традиционен бис - "To Be With You" – излишно е да казвам, че около 1000 – 1200 човека пеят с тях. Неизлишното е, че групата не се заиграва с досадното повтаряне на този рефрен, оставен в устата на публиката. След второто изпълнение от биса те се покланят, прощават се с нас и се случва нещо нетипично. След близо 5-минутни отчаяни аплодисменти те се връщат на сцената – не е имало скоро такъв жест на уважение към нас. Изпълняват трудно разпознаваем вариант на "Baba O'Riley" на Дъ Ху (The Who) пак без клавири.
Гуруто на Пит Таунсенд върви в надробени сола, но това няма значение – нали ги виждаме на втори бис.
Напускат сцената с леко закъснение.
Благодаря за класата, Мистър Биг.
Сетлистът:
Daddy, Brother, Lover, Little Boy (The Electric Drill Song)
Take Cover
Green-Tinted Sixties Mind
Ticket
Next Time Around
Hold Your Head Up
Just Take My Heart
Temperamental
CDFF
Drum Solo
Wild World
Take A Walk
Guitar and Bass Solo
The Whole World's Gonna Know
Rock & Roll Over
Bass Solo
Addicted To That Rush/ Space Truckin’/ Highway To Hell
Encore:
To Be With You
Colorado Bulldog
Encore 2:
Baba O'Riley
Коментари