Столичната зала "България". В съботната вечер на 7 ноември.
Притихнало очакване на сцената да излезе магьосникът на китарата – Ал ди Меола (Al di Meola). Гостуването му в страната минава през три града - в началото София, след това – Бургас, и накрая – Габрово на 10 ноември.
Любопитните факти покрай тези концерти са много – столицата е първата дата изобщо в тазгодишното турне на Ди Меола, първа изява на сцена на китариста Кевин Седики (Kevin Sedikki), музикантите са петима, вместо шестима, тъй като басистът Виктор Миранда (Victor Miranda) не успява да получи виза, концертът в Габрово ще е част от своеобразен фестивал по повод възстановяването на първия джаз клуб в България...
Ал ди Меола представя бенда си и притеснения Кевин, чиято мечта да свири на една сцена с учителя си се сбъдва в този миг. Перкусионистът Гумби Ортиз е добре познат на публиката – той единствен от останалите музиканти е вече 20 години с Ал. Акордеонистът Фаусто Бекалоси също не е ново лице за почитателите на Ди Меола, познаващи го от миналогодишните концерти на китариста.
Петимата заемат местата си и бенд лидерът обявява старта на вечерта - "Misterio". Първи акорд... и всякакви подробности, любопитни детайли и късчета информация загубват значението си, стопяват се в акустичния свят на зала "България", изпълнена с вселената на чистия звук, на виртуозното пътешествие в света на китарата, с топлотата и загадъчността на музиката, родена от струните.
Вълната "Misterio" нахлу безпощадно, заля всичко и всички, пропи се до най-закътаните ъгълчета на съзнанието, разби се във всяка клетка и пръските й полетяха като блещукащи фойерверки в почти осезаема симфония с кристален звук.
Беше ясно, че каквото и да предстои да чуем, няма да ни разочарова. Така и стана – с всяка композиция струнният маг разказваше по една история, все по-пленителна, по-интересна и по-красива.
Чухме новите „Siberiana”, композирана по време на турне в Сибир; „Michelangelo's Seventh Child”, посветена на бащата на Ал – Микеланджело, седми син от 13 деца; неповторимата „Fireflies” и „Paramour's Lullaby”, за която Ал ди Меола хвана електрическата китара – нещо, което в началото не бе ясно дали изобщо ще се случи на този концерт.
Поклонът към Астор Пиацола с "Double Concerto" и специално композираната за перкусиониста "Gumbiero", по време на която той имаше възможност да се развихри, да покаже способностите си и да очарова публика, бяха други забележителни моменти в продължилия почти два часа концерт, прекъснат от кратък антракт, след който отново прозвуча пиеса на Пиацола – "Cafe 1930".
След последните акорди на "Umbras" музикантите се оттеглиха зад кулисите, за да бъдат отново извикани на сцената от публиката, шумно изразяваща възторга си. Искрено очарован от топлия прием, Ал благодари на всички не само с думи, но и с двете вихрени композиции, изпълнени за бис – "Turquoise" и "Mediterranean Sundance", които вдигнаха публиката на крака и на моменти бяха почти заглушени от ръкопляскания.
Огнен завършек на огнен концерт, след който ти се иска да изтичаш до гарата и да си купиш билет за следващия и за следващия, и за следващия...
Пропуск за два часа взривяваща музикална емоция.
Коментари