Стратовариус у нас! Жега в студа!

Като оставим настрана максимата "Още една мечта се превърна в реалност!", която масово се използва след всяка дебютна визита на някой от нашите музикални герои, какво остава...

Е, със сигурност остават сумати спомени за разправяне на отсъстващите приятели, приятна мускулна треска и изнемощяли гласни струни. А понякога остава и неприятният бръм в ушите, поне до следващата вечер!

Така бе и в столичната зала "Христо Ботев" на организираното от Loud Concerts шоу оная вечер.

Всичко това в пълен комплект ни доставиха героичните скандинавци Стратовариус (Stratovarius), чието първо излизане пред българска публика обля известна част от замръзналия Студентски град със знаменателен пауър метъл. А гостите владеят красивите облитания от мелодичност и симфоничност на стила.

В ролята на загряващи банди бяха кипърските пичове Winter’s Verge, които се представиха убедително със стремителен пауър метъл, обкичен с известни симфонични елементи, от които човек веднага можеше да направи паралел както с италианските метъл герои Рапсъди (известни и като Рапсъди Ъф Файър), така и със звездите на вечерта: Стратовариус. Добро изпълнение и подобаващо озвучаване (като за първа група). Единствено отрицателно впечатление направи леката скованост на музикантите.

Втората банда на вечерта - Трейсдаун (Tracedawn), бе извънредно интересна. Най-вече като звучене, но и като сценично присъствие имашe защо да бъдат потупани по раменете. Защото често външният вид много лъже... Шестимата бледи финландски юноши се представиха с приятна мелодична дет метъл валцовка, снабдена с пауър- и прог- метъл хватки с разнообразни вокали. И в същото време момчетата направо се изпотрепаха да скачат по сцената с цел по-пълно представяне на материала си. Определено се харесаха на всички присъстващи, въпреки известното си тежко музикално ударение спрямо именитите си сънародници.

Стратовариус е име-легенда за всеки средностатистически любител на мелодична метъл музика. Така че никак не бе странно напълването на "Христо Ботев" до присъстващия публичен размер на миналогодишния концерт на У.А.С. П. (четвърти техен десант у нас, да бъдем точни!). Впрочем, и на двете металиади организатор бе "Loud Concerts". Но-о, можеше и повече родни метълисти да раздвижат старите си кокали пред погледите на Котипелто, Йохансон, Майкъл... Можеше.

Е, който дошъл-дошъл... Мнозинството на воля припяваше познатите си метални химни като "Destiny", "Hunting High Аnd Low", "The Kiss Оf Judas" и разклащаше тела и крайници на скоростни парчета като "Speed Оf Light", "Phoenix", "Against Тhe Wind". При това кога друг път сме виждали на живо божествената техника на ударния бог Йорг Михаел (Jörg Michael), клавирното злодейство на Йенс Йохансон (Jens Johansson), позитивния фронтмен с тотално въздействащ набор от български фрази -  Тимо Котипелто (Timo Kotipelto), плътните бас линии на  Лаури Пора (Lauri Porra) и не на последно място - струнните умения на "новобранеца" в колектива Матиас Купиянен (Matias Kupiainen), наследил мястото на лудия гений Тимо Толки (Timo Tolkki)... Извънредно силни музиканти са и петимата.

Това го доказаха и чрез новите си парчета ("Deep Unkown", "Winter Skies", "Forever Is Today") от актуалния техен албум  "Polaris" (2009). Те звучат абсолютно като старите, между нас казано, и от тях си личи защото феновете не им се радват като любими парчета подобно "Forever", "Black Diamond" и "Father Time" например.

Всичко редово за един силен концерт е в пълен комплект: спомени, мускулна треска и изнемощяли гласни струни. Плюс нещо отгоре, а именно - доста неприятното звуково оформление на изявата за изпълнението на хедлайнърите. На външен вид саундмейкърът не беше прекалил с родната ракия, единствено наливната бира свърши в левия щанд зад пулта. Ама колко литра пенлива течност трябва да изпиеш, че да развалиш саунда на Стратовариус?!... От дълго време не бях присъствал на толкова "замърсен" звук, с натоварващи високи честоти, при това за баш героите на вечерта. Направо не е истина!...

Винаги най-отгоре и най за дълго остават обаче положителните впечатления и спомени. Или по-накратко казано: мечтата става реалност.

Стратовариус направиха дебюта на живо в България. (Нагледно - от снимките на Елена Ненкова)