New Model Army в България! Сбъдната мечта Vol.2

Ню Модел Арми (New Model Army) посетиха България за първи път миналата година.

Тогава Джъстин Съливан (вокали) се пошегува, че им е отнело 30 години,  за да стигнат дотук. Майтапът настрана, но им отне по-малко от година да се завърнат - този път подкрепяйки актуалния си албум "Today Is A Good Day". И докато на другия край на София метъли вееха коси под тежката артилерия на друга велика банда - Хипокриси (Hypocrisy), една шарена публика лека-полека се опитваше да изпълни бившата военна зала на 4-и километър снощи.

Началният час се бави, публиката е рехава, но наистина можеш да видиш всякакви екземпляри. От готик хлапета, до съвсем сериозно конкуриращи се като възраст с баща ми стари кучета. Метъли, пънкари, уейвъри и съвсем обикновени хора се въртят около баровете, пият несъразмерно малки бутилчици бира и леко нервничнат за старта на концерта.

Първи на сцената се качват Indignity - знаменита варненска банда. Текстовете им носят бунтарско послание, момчетата забиват стабилно, но някак си дай-хард феновете на именитите британци не успяват да ги асимилират. Пънк-хардкор с немалко метъл звучи от колоните около 30 минути. Сетът на Indignity включва дори кавър на Нова генерация. Похвално.

Няма да скрия - Bastardolomey в момента са най-любимата ми българска метъл банда. Още с качването някакси като магнит привличат малко по-сгъстяващите се редици от фенове по-близо до сцената. Свирят парчета от дебютния си албум. Ако харесвате Металика (Metallica) или Пронг (Prong) например, то определено си струва да преслушате песните от "Plastic Pig Society". Ударен моторджийски метъл, примесен с щипка китарноинвенционален индъстриъл. Лично аз останах не само подгрят, ами дори леко уморен. Вездесъщият Нуфри отнася не малко комплименти и вече настроението почва да си личи и усеща като електричество. Може би сетовете и на двете банди ми се струват по-дълги отколкото повелява на подгряващи. Но недоволни не забелязвам.

Следва задължителната кратка техническа пауза, роудита изнасят техниката и барабаните на нашенските банди и малко по-късно след кратко интро на сцената се качват хедлайнърите - Ню Модел Арми. Джъстин, Питър, Маршъл, Дийн и Майкъл не се церемонят, ами направо откриват с парче от новия албум - "States Radio". Редуват както стари, така и нови песни. За кратко дори публиката завихря пого. Гостите показват истинската си сила за пореден път - а именно да създават атмосфера. Няма значение на колко си години, дали си мъж или жена, що за стилове предпочиташ или каквото и да е друго деление. Бандата обединява всички и ги превръща в пътешественици из творчеството й от 1984 до днес. Джъстин Съливан гледа всички строго докато пее, но също така не спира и да се усмихва между песните.

Няколко гърла не замлъкват да пригласят на всяко парче. Дума по дума. Китарните умения и заигравки с ефектите на Маршал Джил направо ме влудяват. Страхотен китарист, който не просто свири перфектно, ами с размах рисува картини чрез своя "Gibson Les Paul".

Някакси изневиделица концертът уж свършва. Никой не помръдва, дали защото унесен в песните се е замислил за себе си самия, или защото всички сме сигурни че това не е краят.

Публиката призовава фаворитите си и няколко минути по-късно англичаните се качват, за да изсвирят песните, които ги направиха велики. Тук вече хорът от фенове е зашеметяващ. Всеки пее и публиката ми се струва сякаш удвоена като брой.

Малко след 24 ч. бандата слиза от сцената. С което слага край на второто си гостуване в България.

Ню Модел Арми не изсвириха едно от най-знаковите си парчета - "Here Comes The War", този път.

Но може пък би Джъстин е прав - пролетта идва.

Тази така чакан сезон след дългата зима, която всички изживяваме през последната година.  Снимките на Елена Ненкова от партито - тук!