Блага тресня от Светата траш троица! Дистръкшън, Содом, Криейтър


Блага тресня от Светата траш троица! Дистръкшън, Содом, Криейтър

6677

Кратко и ясно: това беше вечер на феърплей.

Дистръкшън (Destruction), Содом (Sodom) и Kриeйтър (Kreator) достойно посрещнаха предизвикателството да се изправят снощи пред печената българска публика, която вече е специалист и по трите банди. Всяка една от тях е идвала у нас, но за самостоятелен концерт. При това неведнъж, а ние вече дори не смятаме... То е като да броиш колко пъти си искал от съседа си малко захар назаем. Голямата работа в случая е, че сега са накуп и т р и т е.

Заедно на обща сцена, една след друга. И тук идва тънкият момент коя след коя и коя преди коя ще свири. Думата "хедлайнър" , според мен, е неуместно да бъде използвана. Факт обаче: винаги, когато родният фен говори за въпросната комбинация от жица-тимовете, казва - Криейтър, Содом и Дистръкшън, изрежда ги винаги в тази последователност. Без значение дали е 1989, 1998 или 2008. Не е ясно дали в подредбата има умисъл и някакво класиране, или просто хей така- звучи в добър ритъм. В афиша на "Каварна Рок Фест" 2010 година обаче може и да има такъв. Коя от трите банди е най-голяма тази вечер? Хайде да не водим подобна дискусия, наслушах се на спорове по темата, а тя сама по себе си не е необходима никому. Важното е, че и трите титанични банди на траша са дали заявка да са в топа. Няма победители, няма победени.

Дистръкшън

18.00 часът. Да дойде времето, да ни се разкрие мистерията кой, по дяволите, е новият барабанист на Дистръкшън? След напускането на Марк (Marc Reign) няма новини по темата и всички се чудим кой ли е той. Двуметровият Шмир (Marcel "Shmier" Shirmer) с големия бас е вече на сцената, там е и Майк (Mike Sifinger) – познатата слаба фигура с пружинки по главата и сръчни пръсти върху грифа на китарата. На барабаните е полският канадец Лоурънс (Lawrence), „който идва от обкръжението на Вейдър (Vader) и е добро момче”, както го представя лидерът на групировката - Шмир.

Само дето този нов, временен заместник на Марк, разваля малко de-ja-vu-то от участието на феста "Thrash Till Death” преди години, пак на това място. Ударно начало за стегнат сет, прошарен от обръщения към публиката с думи на български език, с „Curse Тhe Gods”. Мелето пред сцената вече копае с кубинки в тревата, а ние стреляме обратно с любопитни обективи към Шмир, който сякаш е насочил гаубица към нас. Най-силно запечатващи се в съзнанието остават „The Butcher Strikes Back” и „Nailed Тo Тhe Cross”. Свирят още „Eternal Ban”, „Life Without Sense”, „U.rge (Тhe Greed Оf Gain)” и „D.evolution” (не в този ред).

Содом


"Чао!” от Дистръкшън и „здрасти!” на чичо Том и ко., който казва „Coming back to Bulgaria is like coming back home!”. Абсолютно му вярваме. И ние се чувстваме комфортно, като у дома си, когато слушаме „Saw Is The Law”, „The Vice Of Killing”, „Outbreak Of Evil”, „Napalm In The Morning”. Лека забежка по кавър линията... и "Iron Fist" на Моторхед (Motorhead) е вече наша. Получаваме и ”Agent Orange" и „Eat Me!”, „Blasphemer” „Remember The Fallen”. Задължителната "Ausgebombt", което EP (със същото) име наскоро беше преиздадено в луксозен дигипак, и намек, че отреденото им времето на фестивалната трибуна изтича. И това е така, забиват "M-16". Край? Я по-добре да го наречем „The Final Sign Of Evil” (според диска от 2007). Когато говорим за албуми, слушали ли сте двойния концертния проект „One Night In Bangkok” (2003)? Има нещо в тези момчета, щом чак до Тайланд са стигнали! И още един факт: албумът им “Agent Orange” от 89-а до днес е продал повече от всяко друго издание на която да е от тевтонските траш банди. Том обаче не можа да стигне до България тази година през (ако не се лъжа) - април. (Точно така, Бета, точно така! Браво на момичето!:) - б.р.)
 
Ta, Eйнджълрипър трябваше да дойде със своя страничен проект Onkel Tom (на 24 април - б.р.), за да ни забавлява с немски пияндурски „маршове”. Сега се сещам, че съм присъствала на изпълнение на тази негова формация, когато свири в 3.30-4.00 ч. сутринта на грандиозния метъл фестивал "Wacken Open Air" (2003). С тези групари той е по-отпуснат и проявява чувството си за хумор добре. А танците са точно толкова задължителни, колкото и вурстчетата...

Както и да е! Каварна пък си има кебапчета. А тази година се предлагат и бънджи, и тату, официално фестивално радио. А и нещо много важно - масивен meet&greet и signing sessions, като последните две са добра крачка към оформянето на събитието в рок столицата ни в истински европейски фестивал. Именно с "Wacken" Том сравни случващото се на стадиона. Което е повече от комплимент.

Но да се върнем във вечерта на траша. След Содом има дълга пауза, която да може да поеме всичките претенции на 43- годишния („искам да съм на 20”), Миле Петроца (Miland "Mille" Petrozza), немец с италианско потекло. Обаче нали се сещате кой покори първи българските фенове? Содом през 1991, а когато се прибрали в Германия и срещали свои колеги след това (между които и Миле), разправяли, че са имали 12-14 хилядна публика тук и че са първата по-голяма банда, която изобщо някога е имала концерт в България. Митът за числеността на феновете на това знаменателно събитие се поддържа и до днес. Именно за този гиг споменавам на Том по-рано през деня, когато са на разположение на феновете на сайнгинг сешъните. Казвам му, че все още помня тая металиада, а той изумен се пули отсреща ми и протяга широко ръце, за да ме смачка в искрено топла прегръдка. Подарявам му тениска с надпис „Hard Drinker”, изпълнен в стил “Hard Rock Сafe”, а Bobby Schottkowski и Bernemann гледат с умиление.

Криейтър

Силна червена светлина доминира шоуто на лъчите, а обилният сценичен дим създава (почти реална) илюзия, че сцената гори! Пипната история, играта на прожекторите е измислена и подредена в детайли. Акценти върху фигурите на музикантите и никога директнo върху Миле (на снимката). Докато редят класики и нови песньовки – „Enemy Of God”, „Endless Pain”, ”Pleasure To Kill”, „Impossible Brutality”… Текстът на „Phobia” явно се знае от всички наизуст и хоровото изпълнение е пълно. Там някъде прозвучава и „Terrible Certainty”. Олдскул феновете са добре примесени със съвсем млади попълнения в редиците на метъл гвардията и всеки си куфее на различни моменти от ”Extreme Aggression”, ”Coma Оf Souls” „Amok Run”, „Violent Revolution”… Криейтър са машини, това вече го знаем, то важи и за останалите две групи от троицата, за която говорим. Имаме щастието да Я видим в перфектна форма. Вентор (JurgenVentorRell) кърти барабаните, а нежният финландец Sami Yli Sirnio, познат от Tiamat, Grip Inc. и Waltari и присъединил се към Криейтър през 2001, шари по струните безгрешно като програмиран. Така е и с човека, който опъва струните на баса направо с пръсти, ChristianPessyGeisler.

Миле, както винаги, излъчва самочувствие, но ми изглежда по-различен от първата среща на летище "София" преди 18 години. Ама има за какво да се „надува”, все пак от 1982 е научил много за това как нещата се правят добре. И му се получава. Предвожда силна банда и пази името ѝ с педантичност и професионализъм. Много му се иска публиката да се впусне в неспирен мошпит, повтаря го поне 6 пъти, но имай милост! Не сме се изпънали на дивана вкъщи – тук сме и те подкрепяме, бай Миле, кефим се. И поемаме добре последните за сета на КриейтърWhen The Sun Burns Red”, „Demon Prince”, „Flag Of Hate”, „Tormentor”. Като последната резачка ни кара да си спомним за това, което споменах по-горе – че е част от сцената още от 1982, макар и под името Торментор. После героите се оттеглят и повече не го зърваме, докато Корпиклаани и Содом щъкат наоколо, раздават автографи и пийват. (Oт второто - повече!:).

Оутъм Сън

След Криейтър сцената е празна, стадионът – и той почти. Само Оутъм Сън (Autumn Sun) си знаят какво им е да се качват на нея сега. И заради изтощителната вечер и фактът, че няма как феновете да бъдат повече впечатлени след завършилото зрелище, а пък и заради това, че името на северноафриканската банда извиква реакции като „А? Какво? Кои са тия?”. Групата е добавена по-късно в програмата на събитието, а името й сме виждали на плаката на фестивала Spirit Of Burgas 2009. Идеята за още свирня след Криейтър не е лоша, най-малкото това е добър акомпанимент за до/изпиване на бири и събиране на мислите в главата след благата тресня. Гостите сглобяват дет метъл с клавири и женско пеене, заедно с мъжките ревове. Девойчето зад микрофона обаче има какво още да учи. На същото мнение е и Мати от Корпиклаани, видимо изненадан от появата на още един акт на сцената, която гледаме от високо. Като любезен домакин съм го качила на едно съдийско балконче, и той е впечатлен от гледката. Бъбрим си за историческите забележителности в района и за какво ли не. Разказва ми колко му е допаднала цялата атмосфера, публиката и мястото и че много иска да дойдат пак, но със самостоятелен концерт. И на нас ни се ще. Но да видим какво ще ни поднесе бъдещето.

2010 е изпълнена с исторически за родния рок и метъл фен събития. След Голямата четворка - Металика (Metallica), Мегадет (Megadeth), Антракс (Anthrax) и Слейър (Slayer) на Националния стадион в София, сега ни докараха още един добър пакет от изпълнители, приел определението "Светата троица на немския траш", на стадиона в Каварна. И как да не се чува оттук-оттам: "Е, сега вече мога да умра спокойно"!?

А 2010 година ще стане и по-силна, ако Конкурент наистина вземат, че издадат албум чрез "Пайнер", ха-ха. (Ми, Бети, те го направиха.... двойната антология "Най-доброто от Конкурент: Дай ми време" се появи официално на пазара у нас именно в каталога на този лейбъл още през 2007! - б.р.)

... И още едно малко отклонение, моля! Представете си, ако се спретне една футболна среща, в която отборите са съставени с музиканти от бандите, каквато практика съществува по някои от големите европейски фестивали. Но като сложим в едно изречение футбол и Германия, май по-добре да замълчим.

Довечера обаче ще сме още по-шумни. Задават се Войвод (Voivod), Праймъл Фиър (Primal Fear), Анайълейтър (Annihilator) и Аксепт (Accept) също.

Вече им чувам саундчека…

Още от Рок


Mysound.bg
Реклама

Галерия


Lilly Оf The West - "Christmas With Lilly Of The West"

Видео


Албуми


Lilly Оf The West - "Christmas With Lilly Of The West"

"Christmas With Lilly Of The West" - първият коледен албум в дискографията на обичаната група Лили Ъф Дъ Уест...

Най-четени новини


виж всички