Есенният салон на изкуствата в Пловдив започна с летящ старт снощи.
В Античния театър, с гонещите се ветрове и аплодисментите на над хиляда души. И под ръководството на изключително симпатичния Найджъл КенедиNigel Kennedy), поканен отново от "Арт БГ (". Начало с много настроение, разбира се.
Малко след осем е. Кметът на Пловдив - Славчо Атанасов, по традиция открива тържествата, докато зад него са заели местата си музикантите от Пловдивската филхармония и полските им колеги от бенда на британския цигулар. "А дали ще излезе отново с тениска на "Астън Вила"? А чорапите му пак ли ще са различни?", шушукат с интерес около мен разни културтрегери. Чорапите, извинявам се, не виждам. Но рошавият маестро излиза облечен в черно... докато колоните и стените на древното съоръжение са окъпани в бледосиньо и бордо. Фенщината е фенщина, а Найджъл е прословут и с нея. Поздравява весело и открива вечерта с нежно минорно соло от Йохан Себастиан Бах, "един гений, дами и господа". Вечерта се потапя в мекия звук на безценния "Страдивариус" на цигуларя и играта на лъка по струните и мелодията изпълват амфитеатъра, пренасяйки публиката в съвсем различна епоха.
След самостоятелното начало, музикантите зад Кенеди ни потапят в "Концерт за цигулка в ла минор" на великия композитор, която се разлива топло над седалките и забравяме за хладния септемврийски вятър. За топлината на госта и комфорта на скъпоценната цигулка се грижи на пълни обороти зачервеният реотан на малка печка и голяма чаша черен чай, от която той често посръбва. След комплименти към млади дами в публиката, Найджъл кани до себе си елегантната цигуларка Кора Винъс Лани, с която до края на първата част си делят водещите сола. Галантно-комичното поведение на главния ни герой придава чудесна свежест в етикетната строгост на класически концерт. Подвиквания, поздрави с почукване на юмруци с цигуларя вдясно от Найджъл, подскоци и поклащания, кратко вмъкване на Вивалди при Бах, разведряват атмосферата и предизвикват искрени усмивки и адмирации. И защо да не представим Томаш Гжегорски на духовите инструменти, въпреки че ще се включи в концерта едва във втората му част? Веселба!
Истински забавно обаче става след антракта. Барокът отстъпва място на истинска джазова жега. "Cottontale" изпраща горещи луизиански вълни през скамейките и краката неусетно тактуват под ритъма на Елингтън. Вече не сме през септември на открито, а в бар по време на сухия режим. Сух режим ли? "Следва моя любима песен - "Prelude To A Kiss", почти толкова любима, колкото "Prelude to a Beer", хили се Найджъл, докато размахва отворена бутилка. "Наздраве", подвиква и някой в публиката. Става още по-задушевно и приятно. На сцената за "Dusk" отново излиза Кора Лани и топлината в музиката, изплувала от трийсетте, се покачва с няколко промила, разреждана дискретно от хладния полъх на клавесина. Шегите също не спират. На китарата не е Дъг Бойл, а... Дъстин Хофман. Русата арфистка Виктория Хенсли няколко пъти е представена като "Тори Еймъс". Друг е въпросът, че самият Кенеди напомня на Тим Робинс.
Постепенно динамичният диалог между цигулка (вече електрическа), китара и маримба в "Inner Jam", се пренася в петдесетте и "Come Sunday" на Махалия Джексън. После отново Дюк Елингтън и страхотно барабанно соло в началото на "Diminuendo & Crescendo In Blue", преди "синята" мелодия да ни отнесе на дълго пътуване към края на спектакъла и бурните овации при "Йовано, Йованке". Изобщо, ексцентричността, доколкото можем да наречем така желанието на един човек, макар и музикант от подобна величина, да се забавлява, да спи до късно, да обикаля заведения, в търсене на автентична българска кухня, кросове през града и веселене по сцената, придават изключително приятен и непринуден нюанс на иначе прекрасното му музикално шоу.
Така че, усили звука на оркестъра и ми подай една бира в ла минор!
Коментари