Докато тече Седмицата на Унгария у нас (12-17 май), можете да се докоснете до пъстрата и богата култура на унгарците, да се срещнете с литературата им, да опитате изключителната им кухня и да се потопите в богатия свят на тяхната музика.
Първият от големите унгарски концерти сля в едно толкова много влияния, багри и емоции, че сам той беше един тричасов фестивал за около 4 000 души, изпълнили всяко кътче на зала 1 на НДК, за да чуят великолепния симфоничен оркестър на Будапеща, известен още като 100 цигански цигулки.
Събитието, организирано от "Арт БГ" и "Програмата", бе снощи.
След кратката реч на посчупен български от културния посланик на Унгария Юдит Ланг, тежката червена завеса зад нея се отмества бавно и внушителният ансамбъл от сто музиканти, заели цялата сцена, облечени в традиционни червено-бели костюми и приготвили инструментите си, кара притъмнялата зала да затихне сякаш пред буря. Няколко минути по-късно става ясно, че всякакви очаквания на неподготвения слушател са издухани в забвение, когато оркестърът ни повежда на вихрена разходка из Будапеща и културното музикално наследство на Унгария (и далеч не само).
В първата част на спектакъла музикантите ни заливат с музиката на Брамс, Бизе и Виторио Монти. Потънал в удобните седалки на залата, лесно можеш да се пренесеш в концертна зала или салон през 19 век, подхванал кристална чаша с бяло вино. Преди да прозвучи вик от сцената и десетките инструменталисти да подхванат музиката на Григорис Диницу или бясна народна мелодия, да захвърлиш наум чашата, хукнал към джамборето на някоя пищна сватба, където те чакат танци, усмивки и отлежала домашна сливова ракия. Един час оркестърът свири традиционни пиеси в нетрадиционен аранжимент, без да се води от партитури или диригент, а различни цигулари от състава застават начело на колегите си за отделните композиции. 100-е цигулки всъщност са 60, в оркестъра има още контрабаси, виолончела, кларинети (9 на брой) и четири от онези подобни на ксилофон типично цигански инструменти, които заместват нежния звук на пианото. И точно този инструмент сякаш се откъсва и откроява преди антракта, когато възпълен циганин се впуска в лудешко барабанене с чукчетата по струните на "циганското пиано" и оставя немалка част от публиката с увиснали ченета. След вихрената му игра над инструмента, музикантите покачват и нагнетяват напрежението преди да избухнат във величестваната "Очи чëрные" и публиката да скочи на крака, отмервайки такта с бурни аплодисменти, а мелодията да прелее в усмихнат рагтайм.
След паузата, когато още преосмисляме видяното и чутото, оркестърът се завръща на сцената. Артистите са вече в черни фракове - подхващат класически пиеси отпреди 200 години. Звучат Щраус и Чайковски. Когато започва "Унгарска рапсодия №2" на Ференц Лист, за някои от нас, израснали с филмчетата за Том и Джери, е неминуемо да се сетим за епизода "Котешки концерт", когато именно тази пиеса свири Том, докато мишокът се опитва да съсипе представлението му. И съвсем подходящо за лудешките приключения на анимираните герои, унгарските музиканти играят върху произведението на именития си сънародник, базирано върху цигански музикални традиции, предизвиквайки усмивки и придружаващи пляскания от пълната зала. И този път не час, а повече от час и половина, симфоничният оркестър ни радва с музиката си, солисти излизат напред и се скриват, до момента, в който шест цигулки на преден план се надвикват във високите тонове като разгневени славейчета. После аплодисментите изригват като ударна вълна и не секват дълго след като са прозвучали последните акорди. Клише е да се твърди, че циганската кръв пулсира с ритъма на музиката. Но след такъв пищен спектакъл не можеш да не се съгласиш.
И ако искате още хубава унгарска музика, посетете зала 9 на НДК на 17 май, когато Анжела Тошева ще закрие Унгарската седмица с пиано рецитал, посветен на 200-годишнината от рождението на Ференц Лист.
Коментари