Албумът "Aura" на Miles Davis (Mайлс Дейвис) ще бъде представен в предаването "Картини от една изложба" по програма "Хоризонт" на БНР след новините от 21.00 ч. в събота, 8 август.
Датският музикант Palle Mikkelborg замисля проект, в който да даде израз на своето преклонение пред гения на Miles Davis. Той композира сюита, повлиян също така от творчеството на Gil Evans, Stravinsky, Olivier Messiaen и Charles Ives, в която хроматично закодира името на Miles в основната музикална тема от 10 тона и представя своето виждане за неговата аура в 10-те части на творбата. Поводът е връчването на престижната награда Léonie Sonning Music Award през декември 1984 и това е бил подаръкът на Palle за Miles.
"Когото композирах сюитата, не познавах отблизо Miles, разбира се, бях чел много за него и бях слушал почти всичко от неговата музика, издадено на грамофонни плочи дотогава, както и присъствах на концертите му в Швеция и Копенхаген. Първоначално реших да съставя сюитата от седем части, всяка от които да носи заглавието си в съответствие с основните цветове и това се хареса на Miles", споделя Palle в интервю.
Премиерата на сюитата "Aura" се състои по време на събитието на фондация Carl Johann Sonning на 14 декември 1984 и след нейния успех по-късно Miles пише на Mikkelborg: "Ще записваме, подготви оркестъра, идвам след две седмици". Двамата музиканти влизат през януари – февруари 1985 в студиото Easy Sound Studio в Копенхаген заедно с Danish Radio Big Band да запишат доста по-различна версия от концертната.
Palle продължава: "Студийният запис се получи доста различен в сравнение с премиерното изпълнение на сцена. Miles имаше невероятна интуиция и това бе най-важният урок, който получих от него, можеше веднага да каже "това ми харесва", "не искам това", на мига схващаше настроението в музикалната фраза и на практика изсвири много повече, отколкото бях предвидил, а и съкрати съществена част от моя материал. Той ни водеше по време на съвместната работа и го правеше по деликатен начин, например: "нямам нищо против саксофоните, но не ми харесват толкова много в този откъс", с други думи ни казваше "махнете тази част", беше много внимателен в изразите, които ползваше, знаех на какво иначе е способен, но към нас се държа мило".
По време на записите Miles научава, че китаристът John McLaughlin също е в Копенхаген по това време, обажда му се и го кани в студиото. В новата версия на частта "Intro" McLaughlin свири основната тема от 10-те тона, а ето как е инструктиран от Davis: "Play some downtown New York, John, you know what I mean?" ("свири нещо като от центъра на Ню Йорк, Джон, нали знаеш какво имам предвид?"). Малката подробност е, че John McLaughlin изобщо няма представа за какво става дума дотогава…
Когато Miles чува изпратените му от Palle Mikkelborg смесени и мастерирани записи, той му казва: "You’ve done a motherfucker job… It’ll be a two-record set on Columbia" (няма да го превеждаме на български, но и до днес Mikkelborg го приема за най-добрата похвала към своя tour de force, уточнява Сергей Шишов, водещ на предаването за концептуални албуми).
В "Aura" ще открием елементи от класическия импресионизъм, новата европейска музика, джаза, рока и електронната музика, в който изпълненията на двамата солисти Miles Davis и John McLaughlin са на нивото на най-доброто, правено от тях. Записът обаче е издаден едва след 4 години и това е една от причините Miles да премине към друг гигант – Warner Bros.
Албумът е отличен с две награди Grammy след появата си през 1989, а в наши дни се нарежда сред най-добрите и най-необичайните в дискографията на Miles Davis.
Коментари