Турската група Баба Зула направи колкото зрелищно, толкова и музикантско шоу в София снощи.
Избумка го в две части. Веднъж – като интро, в зала 1 на НДК, където гостите изсвириха няколко парчета преди прожекцията на филма на Фатих Акин "На прага на Рая".
След това – във Военния клуб. Гигът на Баба Зула гръмна финалния фойерверк на основната част от 12-о издание на "София Филм Фест".
Аутрото бе повече от форсмажорно.
Музикантите, герои на Акин в лентата “Музиката на Истанбул”, този път наблегнаха на парчета от последния си албум “Roots” (2007).
Скокът – музикален и идеен, който са направили през последните две години (когато бяха за пръв път у нас, отново по покана на "София Филм Фест"), е направо гигантски. Да, точно това имам предвид! Говоря за културното им препроектиране в един далеч по-модерен хронотоп.
Струнните на Мурат Ертел и перкусиите на Левент Акман са все така безпощадно в традициите на турския фолклор, но го презентират към днешна дата в дрехи от електронната колекция "Балканатолия: пролет/лято 2008".
Стилът?
Условно казано, алтърнатив-боязиджи-рок-транс-дъб-джипси ту анадолу...
А надолу? Едни бързи и тънки дамски глезени вият в силует с разтропан ханш страхотен, истински и сластен кючек. Туркиня (русокоса!), отдадена на изкуството на танца. И с бронебоен сексапил!
А нагоре?
Ефектна компютърна анимация, която следи извивките на солата. За нея се грижи младо момиче, илюстрира саунда с визия. Плюс мистика, която привлича еднакво и етното, и електрониката. Привлича ги както....ъ-ъ-ъ-ъ...сухото дърво светкавицата.
Затова и толкова искри в препълнения "Военен клуб".
Голям купон, ви казвам, честно!
С чаши в ръка, всички сме на джАм сешън. Не, не мастика, а "Джеймисън".
Изповядваме обща религия – Музиката.
В един роман (на Казандзакис) агата казва на капитана: "Ако нашият Мохамед и вашият Христос си пиеха и се чукаха като нас двамата, щяха да са си близки приятели и нямаше да искат да си извадят очите един на друг".
Наздраве!
Коментари