Баяга с голямата рок тояга на Гитариада 2012 в Зайчар, Сърбия

Официално или не, "Гитариадата" в малкото сръбско градче Зайчар (на няколко километра от българската граница) е най-старият фестивал за млади рок групи в Европа.

Китаристът на Zlatni prsti – Момчило Реденкович, измисля този фест през... 1966.

Освен селекцията на стотици нови рок банди от всички части на бивша Югославия и финалното им надсвирване пред жури и публика, всяка години в Зайчар гостуват и легендарни имена от сръбската рок сцена, а много често и именити световни гости - Laibach, Chicken Shack, Nightwing, Girlschool, Юрая Хийп (Uriah Heep), отделно Кен Хенсли, Wishbone Ash, Стив Лукатър и други.

Няколко дни преди старта на 46-то издание на събитието пращам мейл до организаторите с молба за акредитация. Получавам светкавичен отговор с десетки благодарности за проявения интерес от страна на българска медия, при това - специализирана музикална: MySound.bg.

В деня на големия финал пристигам в Зайчар в компанията на солидна българска агитка от фенове на гост-звездата Момчило Баягич (Баяга). Градчето с малко над 40 000 души прилича на рок кошер. Причината отчасти е и в това, че за първи път тази година "Гитариадата" е обединена с традиционния мото-събор (мото-скуп) и Зайчар бучи от стотици мотори, пришпорвани от позитивно настроени рокери, дошли от половин Европа (имаше и наши клубове, разбира се).

В прес центъра ме посрещат все едно съм рок звезда, та чак ми се подкосяват краката. На няколко метра до главната сцена са създадени перфектни условия за журналисти. Просто оставаш безмълвен!

Организацията е повече от перфектна. Общо три са сцените, а стотици доброволци, набрани за събитието, са буквално навсякъде. И забележете – всичко е БЕЗПЛАТНО. Няма входни билети, няма такса за паркиране, няма такси за лагеруване. Някаква рок-ен-рол утопия!

В магазини, заведения, чейндж бюра и къде ли още не те посрещат чак притеснително усмихнати и любезни хора. А по главната улица, носеща все още гордо името "Маршал Тито", срещаш може би най-безгрижните и добре облечени хора на Балканите. И то без грам Европейски съюз по ревера (все още)!

Първата ни дестинация е ирландският пъб "Ривендъл" в самия център на Зайчар. Там ще чакаме Баяга да представи новата си книга и своя 9-ти студиен албум. Забиваме се в заведението доста по-рано, но се оказва, че има защо. Хващаме представянето на книгата "Наръчник за бендове" от издателството на Младежкияцентър на Тимок. За всеки акредитиран има по едно безплатно копие. Зачитам се и буквално ми увисва ченето. Сърбите са издали книга за своята млада генерация, как се става рок музикант или певец. Със стотици съвети и насоки в свиренето на китари и барабани, вокални техники, ниво и качество на звук, звукозапис и дори PR за състави и изпълнители.

За миг си представям с тъга как би изглеждала презентацията на подобна творба в България – дефиле на силикон и ботокс, монтиране на изкуствени кичури, крадене на фолк хитове от балкански страни и патаклама в жълтата преса. Простете, но не се сдържах просто! Защото сърбите живеят рок-ен-рол, а ние за съжаление дишаме чака-рака!

Буквално на секундата от обявения час, в пъба влиза Момчило Баягич със своята група. Усмихнат до безкрайност и съхранен до неузнаваемост още от края на 70-те години, когато стартира бляскавата си кариера, превърнала го в тотален идол за хората от бивша Югославия.

Баяга е по-особен тип рок звезда. Фин, позитивен, харизматичен и обран. Нещо от сорта на Крис Нормън, Ричард Маркс или Брайън Адамс например. Той скромно представя книгата си "Пътеводител през сънищата", съдържаща всички негови легендарни текстове в гигантската му (за Балканите) кариера. Там са и част от хитовете на група Рибля чорба, с която направи прави големия си пробив през 80-те.

Цената на книгата и новия диск в комплект е малко над 4 евро. Сърбите продължават да продават оригиналните си албуми премиерно за 2 евро и не мрънкат, че някой ги "граби" през интернет. За 4 лева получаваш суперкачествен продукт. Е, как да не си вземеш поне 3-4 бройки за подарък на близки и познати?

Представям се на Момчило Баягич, надписва ми книгата, снимаме се, а после той официално благодари на хората от България, дошли тук заради него. Прави го и по-късно, след полунощ, по време на самия концерт - в интрото на топхита си "Тишина".

А там - на главната сцена, се "монтираме" почти два часа преди началото. Саундът е убийствен. Тече суперизпипано чекване на канали и секции. Дечица подскачат в съпровод на AC/DC и Ози Осбърн. Друг свят, нали ви казвам! Звукът наистина е плашещо добър. В България подобен съм слушал само два пъти (концертите на Kansas и Джудас Прийст (Judas Priest).

За около час пред главната сцена се събира море от народ. Сигурно сме над 20 000. Преди Баяга и групата му Инструктори забиват младоците от Ниш – Dok7, спечелили наградата на публиката на "Гитариадата" през миналата година. За 50 минути буквално помитат всичко наред с нокаутиращи 2-минутни пънк парчета, изцяло на сръбски език. Смазващо сработена и нахъсана банда. 90% - Offspring и по 5% Sex Pistols и дори Металика (Metallica). Отвяха ни главите! Страхотия!

Баяга се появява една минута преди обявения час. Облечен е в култова червена тениска на TheRamones. Неговото 95-минутно шоу започва тихо и сковано с първия сингъл от новия му албум, парчето "Ako treba da je kraj". И после следва шамар, който качва 20 000 души директно на Еверест. С първите акорди на "Verujem - Ne verujem" започва един от най-веселите концерти в живота ми.

Момчило и Инструкторите цепят хит след хит, като вкарват между тях и още 4 (най-силните) парчета от актуалния си диск "Daljina, dim i prasina".

Публиката пее и подскача на "Gore-dole", "Plavi safir", "Godine prolaze", "Vesela pesma", "Tisina", "Zivot je nekad siv, nekad zut", "Lepa Janja, ribareva kci", "Bademi i so", "Ja mislim 300 na sat" и "Moi drugovi". Аплодисменти получават и новите "Daljina, dim i prasina", "Suza", "Vreme" (личният ми фаворит) и "Stari putza Novi Sad".

Баладата "Zazmuri" и "Samo nam je ljubav potrebna" (кавър по класиката на Битълс) остават за след биса. Предварително знаем, че за да чуем всички култови хитове на Баяга, ще ни е нужен концерт, продължаващ минимум 5 часа. И все пак много ни липсват поне в този сетлист песни като "Ruski voz", "Tamara", "Ti se ljubis (Na tako dobar nacin)", "Dobro jutro, dzezeri", "Sa druge strane jastuka", "442 do Beograda" и "Kad hodas". Ще си ги чакаме следващия път. 52-годишният Момчило Баягич каза в началото, че е пял в Зайчар точно преди 20 години и че след още 20 с удоволствие ще дойде да пее пак.

Разбира се, 46-та зайчарска "Гитариада" не приключи с този страхотен концерт. До ранни зори се проведе финалната битка за голямата награда, в която победители се оказаха младоците от група Bas I Stega от Белград. Много интересен изцяло инструментален състав, смесващ дъб, фънк, пост-рок и джаз.

Наградата на публиката, както се очакваше, остана за домакините от Vis Novi Dan, група, съставена от 6 ученика и един техен учител от Зайчар. Определят стила си като "поетична нова вълна".

На зазоряване трябваше да са забили още две от гостуващите групи: доста популярните в цяла Сърбия в момента – Hladno Pivo и Obojeni Program, но за тях просто сили не останаха. Догодина обаче, заминаваме с палатки!

Страхотен ден и огромен професионализъм в Зайчар, Сърбия!

Тъжно е! Ами че тук не сме и по средата на пътя все още ...