Банско 2008 – Камелия около полунощ

Съвместно безсъние, или безсъници в Банско. Но кой ли е дошъл тук да спи?

Водните пръчки бяха страшни. Настина! Такъв дъжд се изля над площада, че пробата на фенлъка мина от майтап на истина!

Страната на изгряващото слънце се представи у нас, Страната на изгряващия майтап, с  квартета на Суун Ким. Японците бяха първите, преди природата да се завихри над площада в безмилостна импровизация от гръмотевици и наливна влага.
 
Имаше и нещо много хубаво в сета им, миксващ блус, джаз, реге и софт рок. Момците на Ким се въздържат се да чакат, препънати от излишни свои въпроси дали ги харесва публиката, дали тоя аранжимент не е като за клуба или пък дали пиесите им звучат, сякаш поръбени в студиото. Удариха както го усещат. А го усетиха правилно. Насред центъра на Банско. Паосле Кейко Борйесон повтори със щедър жест.

Йоахим Менцел трио от Полша също опитаха. Докарха здраво вайб, което е най-важно за свирнята пред публика. Много, ама много добър, ви казвам, басист – Анджей Швиенс, плюс наливното пиано на Менцел.

Израели Етникъл изстреляха екзотика от акордеона на Витали Подолски. И никакви многословни сола! Отличен вокал на Талиа Солан. Етно в канадска с чалгията.

На третата сцена – в читалището. Докато на резервната дъждът шльокаше мажорно.

От втория подиум – в "Ройъл Тауърс", следобеден джаз ляха все ярки личности - Стефка Оникян и Георги Борисов секстет (тромпетът на Венци Благоев – в пикова форма); прелюбопитните акустици от Германия – Герд Байер (пиано) и Филип Бутброд (ударни), наредиха чудни строфи с птичи слог, ама поуспаха публиката около и под вода – в басейна ; а лудият Стоян Роянов Я-я показа на живо що е то хулигански саунд, чифтосващ хард етно и смуут джаз. Я, я да видя пак!

Хвала!   

Пиронът – на стената, в афиша, поби Камелия Тодорова. Чист фийлинг, и елеганс - пар екселанс. Соул, ритъм-енд-блус и джаз. На ръце (и инструменти) я понесе същински дрийм-тийм: Антони Дончев (пиано), Георги Дончев (бас) и Митко Семов (ударни).

Тя винаги е търсела взаимност. И - повече от логично, я е намирала. В случая от присвитото на втория ред в читалището с бира в ръка бабе, до мега боса в бара на хотела, който едва ли не в буквалния смисъл – облиза от прахта стола ѝ, преди да го поднесе...

Най-хубавото на Камелия е, че не само показва класа, но и я обяснява – с песни и присъствие. Затова и най-вероятно след биса ѝ нямаше въпроси (от типа "Ко мъ напра’й ти?"), а само бистра тишина.  И разцъфнали звезди. Току над теб. Под избистреното небе. Да тропнеш с крак, ще изпопадат - на площада, в чашата или в сънищата.... .
 
В хоремега до площада бръмнаха руски революционни песни. Казаците - тези славянски самураи, влизаха на бръснарска терца във всеки нов куплет. Което си беше чист блус. Така и не се намери някой, дето да сипе на хората по една водка, та да  млъкнат за по глътка време поне.

Абе голям купон, е равносметката накрая.

Накрая ли казах?

Не, в началото!