Мери Танева като Леа Иванова. Джазът на оптимистите
Едва ли имаше по-подходящо начало на "Банско Джаз Фест" 2010 от концерт в памет на голямата Леа Иванова, родена на 13 август (когато традиционно е краят на джазовата фиеста тук, a пък настоящето издание на фестивала е 13-о).
Това – от една страна. Изборът Мери Танева да представи отдавна превърналите се в класика поп и джаз изпъления на покойната певица, от друга. Именно Танева се изявява още в първата вечер на "Банско Джаз Фест" през последните години. Този път обаче тя бе в светлината на прожекторите без дуетната си половинка – Васко Петров. Двамата, мисля си аз, биха изиграли бляскаво ролите на Леа и съпруга й – Еди Казасян, насред градския площад. Нейсе.
Мери притежава глас, който чудесно пасва за репертоара на Иванова с нейните палави нотки, наситена бленда, динамичен (когато се наложи) вокал и забележителна фразировка. Самата Танева е по-популярна в чужбина (предимно в Швейцария и Финландия), каквато бе и съдбата на Леа в началото на кариерата ѝ в оркестъра Оптимистите през 50-е. Но стига паралели!
Мери (с нов имидж, излязла от десена на витаминозен морков, блондинка вече) тръгна с големия хит "Шу-шу-мушу!". Не мина и без "Чико от Порто Рико" (Емил Георгиев) и "Тръгвам си без шум"...
Сърцат бенд подкрепя певицата - Тони Златанов (добре известен от Дъ Голдън Проджект (Тhe Golden Project), с който се изявява в столичния джаз-бар Soul In Da Hole предимно) – клавишни (разпенени!), Митко Карамфилов – контрабас, Емил Пехливанов – ударни и Борис ,О!Йе” Петров (Малкото Парче) – саксофон. Всички те мислят в еднакво време. Което просто няма как да не вдигне адреналина на непретенциозната публика. Но ми се струва, че през цялото време Танева не бе твърде убедителна. Или е репетирала малко, или пък бе много респектирана от личността и Леа (особено в областта на френския саунд).
P.S. Няколко кадъра на екран (да, вече има и тук) от чудесния филм по сценарий на Еди Казасян - „Страсти за Леа” (1999), биха лепнали идеално на атмосферата.
Миколай Тшаска трио. Фрий джаз от Полша
Миколай Тшаска (Mikolay Trzaska) (саксофон, кларнет) има нужда от представяне. Лидер на формации, композитор, инструменталист, той се изгражда като музикант в духа и традициите на “yass” – художествено и социално движение, което се бунтува срещу консерватизма в полските джазови среди в края на 80-е и началото на 90-е. Миколай е сред основателите на, твърдят, най-важната за движението формация – Milosc. Ей го гостът (с китарист (Рафаел Рогински, симпатяга) и барабанист насред Банско), надул така, че вените на челото му са изпъкнали на възли. Фрий джаз! Друго за отбелязване? Няма.
Деси Тенекеджиева. Луда пеперуда валсува модерно ретро
Джазът – традиционен или пък по-модерен, отдавна прие в брачното си ложе електрониката. (Обратното също е правилно. Двата стила отпиват заедно от коктейла на чувствата, а после вилнеят по всевъзможни компилации, предназначени обаче не толкова за буйни купони, колкото за релакс.) Затова и не може да се каже, че Деси Тенекеджиева е открила топлата вода, че е радикално модерна и развява някакъв преемоционален алтърнатив. (Впрочем, тя няма и подобни претенции). Но пък е открила нещо много по-важно: правилните хора, с които да прави това, що душа й повелява. Музикантите около нея. Всички, надявам се, знаем какви вихрени импровизатори и безупречни професионалисти са поотделно Боби Вълчев (пиано), Мишо Йосифов (тромпет) и Калин Вельов (ударни, перкусии). Ами заедно? Огромна термална сила, готова да отстоява микрофона на певицата.
Опитът на Деси да миксва джаз, поп и етно с електронен саунд не е от вчера. (Тя представи прелюбопитни идеи с Николай Иванов (ОМ) в проекта Инсайд (Inside) именно на тая сцена преди шест години). Изпълнителката е обогатила дизайна им с чил аут, лаундж, (две щипки) авангарден рок и хаус към днешна дата. Такова е съдържанието на дългоочаквания й албум "Chillout Project". Деси го обещава със заглавие "Crazy Butterfly" през ноември. Присъстващите на "Банско Джаз Фест" чуха в аванс няколко интригуващи парчета от него. Деси (като техен автор), ги направи леко с подчертано удоволствие, спонтанно и с много, ама много отношение. И - за радост на публиката, поразсъждава фино от 1 л., ед.ч. Това бе във втората част на сета й, когато вече се отпусна. В първата обаче бе здраво спечена. Но всичко е добре, когато завършва добре.
"Когато всичко свърши" е чудесната пиеса, която композира Еко.
Деси Тенекеджиева върза тенеке на всеки, който очакваше префърцунен и гъзарливо снобски сет.
Може да се каже, че се получи...
Ама другия път - по-добре.
Коментари