Блусът и джазът на Spirit-а. Па плеснаха с ръце и се прегърнаха

Личен извод, госпожици, госпожи и господа:

Сцената за джаз и блус - точно на входа към Spirit Of Burgas 2010, бе тази, която дефинира понятието "публика", отсявайки го от тълпата! Това бе Малката сцена за Големия купон.    

Убедих се собственоочно след три луди нощи на всевъзможна музика - вносна и родна, фенски бяс, танци, жега, еуфория и световъртеж. И докато все още към мен не са хвръкнали кубинки, юмруци или насрани от корав кеф гащи (каквито се подмятаха нагъсто върху Централния плаж), бързам да повторя нещо, което казах по друг повод (и събитие) наскоро. Не да се застраховам, а защото го мисля, пък и мнозина приветстваха това мое убеждение. Самоцитирам се (което не съм правил никога през последните 30 години).

"Вкусовете и умствените багажи на посетителите са различни, вярно, затова никой не бива да бъде укоряван. И въпреки религиозния плурализъм обаче, мисля си аз, един е бог Джаз. (Хайде – и да не е винаги. Но на Банско между 8 и 13 август – задължително!) Сега прибавям още един стил - блуса. И още едно място - Spirit Of Burgas.

Тоест - свалям шапка пред всеки меломан, следващ чувствата и пристрастията си. Така че нека няма сърдити! Фестивалът с именити гости от различни направления се отличава коренно от събитие, центриращо конкретен музикален стил. Именно заради (или въпреки) това, харизмата на блус и джаз сцената изгря още по-ярко.

Комплименти на организаторите за селекцията на артистите. За умното им разпределение в афиша на трите фестивални вечери. За премисления съспенс, преживян авансово от "другата страна на барикадата". Как да бъдем максимално атрактивни и интересни?... Как меломаните да бъдат захранвани постепенно и с различно нотно меню - мъжки след дамски вокали, банди след изпълнители, млади подир стари, гости след родни артисти, духачи след китаристи, балада след фънк... Леден коктейл след гореща ритмика. Блус след джаз. И обратно!

Че фест без кавъри е като ром без пура, е ясно отдавна. Както и това, че българският музикант много го бива да крои капата на чужди класики. По-важното в случая е авторският материал, който всеки един - ама без изключение, участник, представи на сцената. За забавление както на себе си, така и на публиката.

Не на последно място - и джазът, и блусът, получиха своите нови, адекватни към деня, измерения. Без да изневеряват ни на йота на класиката (където им е мястото). Най-накратко казано - сцената бе крайно любопитна. Не случайно пред нея винаги имаше достатъчно публика. (Проверих нееднократно! Това е самата истина, трезва като илюзия). Независимо дали Продиджи (The Prodigy) разхождаха из тълпата на главната демонично тъмните си очи (лявото - рок, дясното - електроника); дали Аполо 440 (Apollo 440) викаха в кръвта своя див карнавал от сладострастни усещания; дали Ънкъл (Unkle) прескачаха всевъзможните ями, подкопани от лошия вкус за микс между поезия и проза;  дали Серж Танкян (Serj Tankian) гъделичкаше с емоционално гъвкавия си еликсир от рок и класически щрайх; или пък Грандмастър Флеш (Grandmaster Flash) ръсеше миризма на хип-хоп пудра върху тоталния поп...  сцената за джаз и блус бе обсебена от въодушевени фенове. Състоянието, в което се намираха те, изразено с 6 (шест) букви – без дъх!
 
И най-страхотните гаджета – там! Архетипни красавици (брюнетки), които имат повече чар, отколкото им е необходим, и не знаят какво да правят с него. Ама не им й трябва. Тъй като самите те са музика! В най-чист вид. И визия.

... Отскачат от дълбоката белота в сета на Smugglers Collective с техния купонджийски гълток от суинг и рокабили – право в черния вир, бликащ за разхлада от блендата на Рут Колева (на снимката) - мътни страсти, бистър вокал, и бенда й. Ето това е расов нео соул. В хармонична ерекция – от ударните на Васето Вутев и фънки баса и вокалите на Стив Хартли. Смуут джаз саксът на Джеф Холи се хили през месести устни, в чиито ъгълчета са таи закачка. Пак така – с езика напред, Васето вади и холандката Ванеса Фриймън. Мед  Догс (Mad Dogs), загряли до червено от „Банско Джаз Фест”, не са дошли да носят скука и псевдоелитарен куул, а бъдещето на фенската чувствителност с авангарден прочит на евъргийни.

За Дърти Пърчис времето тече, изразено в класически фънк и денс динамика. Двете парчета, предвидени в дебюта им тази есен, показват, че и белите момчета могат да трошат черния ритъм. Иван Лечев бъзика с вита струна по пъпа Мисисипи. Жицата му събужда по съвсем различен начин естетизиращо съдържание за Акустик трио 3000.

Небивала горещина! Това обаче си е моята жега (Canned Heat) – мога да се разтворя в нея по хиляди възможни начини. Силата на интуицията ми отново е събудена от жаждата за триизмерен фюжън. Финалът на Горилаз Саундсистъм (Gorillaz Soundsystem)? Zionlionz Massive (на реге сцената Zionlionz)? Не – оставам тук! За сета на Тони Златанов и неговия Голдън Проджект (The Golden Project)! И за фината мелодика на High Time (Хай Тайм), изплувала из мъглата на тоя пост-боп бяс. Ники Данев е изчукал яко фънкаж чинел и денс фус за Дърти Пърчис. Сега елегантно опипва с палки дръма за крехкия силует, който предстои да нарисуват с баса на Радо Славчев и соло струната на Уа Тони (Рикев).  Мда, ясно е защо цялата нощна хайлайф бохема в столицата им е доживотен фен. Някой да е казал, че инструменталната музика пада без патерицата на вокала?! След трите авторски пиеси на формацията във въздуха тегне очакването за нейния дебют.

Автентичният блус – на 12 такта, 3 акорда и 5 поредни тека, се излива от Mama’s Bad Boys. Американец, холандец и нашите Петър Янков-Пешето – китара (вместо Краси Табаков), Владо Попа – барабани и Петър Попов – кийборди. Вихрят се без саунд перука, отиваща на кожата на кавъра, а само по бански, с които могат да плуват във вълните на вечността. Което и правят.   

1 часът и 11 минути. Датата - 16 август. Тоест - началото на Spirit Of Burgas 2011.  

Честно – велико e.

Ама много е велико!