Чери Попин Дедис: Saturday Night Swing Fever

Половин час след обявеното за 20.00 снощи начало на суинг-нощта в столичния клуб "Blue Box", тълпата, напираща да влезе, все още няма изгледи да осъществи това свое желание. Сред неколкостотинте души се мяркат индивиди с костюми и филцови шапки, завидно количество членове на български банди и разнородни вълни редови граждани.

Концертът е разпродаден, но с плаха надежда все още се търсят билети. „Никога не съм предполагал, че в България има толкова почитатели на Чери Попин Дедис (Cherry Poppin Daddies)”, изумява се един приятел. „Ние пък сме дошли и заради Шкода” – обяснява ми друг. Впоследствие се оказа, че е имало защо.

Най-накрая вратата се отваря (именно вратата, а не вратите) и започва да процежда множеството човек по човек. Малко след това се чуват и началните акорди от сета на КГБ. Момчетата на Кольо Гилъна представиха песни от наскоро издадения си албум „Swing Time” и с изпълнението си зададоха тона на вечерта – суинг и луд купон. Задължително трябва да се отбележи съвсем адекватният избор на подгряващи групи – нещо, което не се случва особено често у нас.

Без излишно забавяне следващи по реда си на сцената се настаниха Шкода. Публиката си ги позна, прие ги въодушевено и откликваше радушно на словесните и музикални закачки на Сърмата Хари и компания. Чухме уникална смесица от суинг, ска, хардкор и какво ли още не, а за десерт - и ударна доза реге. На барабаните освен Георги - настоящия барабанист на Фронтеро, се изяви и Паруш Д. Това, да припомним, е първият барабанист на формацията.

Шкода се справиха със задачата да вдигнат градуса на настроението още повече и когато след малка пауза на сцената изскочиха Черин Попин Дедис, естественият ход на събитията достигна своята кулминация и се задържа там доста дълго време – до самия край на концерта.

Описват музиката на американците като шеметен микс от суинг, хард и алтернативен рок, ска, рокабили, джаз и фънк. Обявяват ги за възкресителите на суинга и негови законодатели. Наричат ги „супер яка банда”. И какво ли още не. Всичко това е вярно и хората, дошли в съботната вечер да ги чуят, го знаеха много добре. Знаеха още, че събота вечер е идеалното време за веселба и танци, а най-важното – знаеха, че ще ги получат. В ударни дози, като венозна инжекция.

Песен след песен пълният "Blue Вox" танцуваше суинг безкомпромисно – чак до балкона, където по седалките бяха останали само нахвърляни якета и палта. Ако трябва да сме честни, може би не всички танцуваха точно суинг, но точно това нямаше никакво значение. Значение имаше, че ритъмът бе неустоимо увличащ, че тялото ти само започва да се поклаща, следвайки го, че очите ти са пленени от вихрещия се на сцената Стив Пери (ака Лардж Дринк), раздаващия се докрай клавирист Дъстин Ланкър и знойната брас секция.

И най-чиста проба музика, от тази, която намира най-прекия път до мозъчните центрове, отговарящи за добрия вкус, добрия слух и доброто настроение, премята по една ръка през раменете им, пали си цигара, сипва си водка с мартини (всичко това в рамките на първите три такта) и им смигва заговорнически: „Слушайте сега да видите що е това груув”.

Точно това е – ако някой иска да знае що е то груув, а покрай него и що е то суинг – пратете го на концерт на Черитата. Тези, които вече са били, разбират защо групата си има такава армада непоколебимо верни и отдадени почитатели.

А ако трябва партито да се синтезира максимално и да се събере в едно изречение, то ще звучи така – на 13 декември в София клубът бе пълен с музика.

Музика толкова жива, плътна и осезаема, че не "на" която, а "с" която може да се танцува.