Deekline vs. Ed Solo – невъзможният батъл

Чиста доза брейкбийт срещу дръм-ен-бейс и дъбстеп?

Не!

Така нареченият "спор" всъщност се превърна в нещо като доста добра колаборация – за всекиго по нещо. Посрещнахме подобаващо новия месец, че и новия ден в столичния клуб Mixtape 5. Организаторите EventEase определено се бяха погрижили това да не е просто поредното парти, а наистина силен клубен експеримент.

Дали Диклайн (Deekline) или Ед Соло (Ed Solo) (в близък план на снимката) е по-добрият зад пулта, няма как да отсъдя. Но фактите говорят сами – за няколкото часа, в които имахме удоволствието да чуем сетовете на двамата, тълпата пред сцената не се спря. До откат. Диклайн зарадва най-вече феновете на брейкбийта, пораздвижи и любителите на други музикални течения в електрониката, загря ситуацията. Чухме познати, непознати, нови, стари, любими тракове. "Toddla T – Take It Back", "Adele - Rolling In The Deep" (Deekline & Red Polo Remix), Stanton Warriors – "Get Up", "Rusko - Hold On" (feat. Amber Coffman) (Sub Focus Remix)" с брейкбийт... супер, а!? Не можем да се оплачем от такова начало на вечерта. Нататък от супер отива накъм страшно.

Неслучайно го наричат King Of The Booty Breaks. Даже просто King и едно the отпред също би било подходящо. На мен лично това ми беше трети път, в който
слушам Ед Соло лайв и, честно казано, не очаквах да се впечатля кой знае колко. И тук идва моментът за едно голямо "но", за което причината е MC Darrison.

Ако имаше барометър за измерване на доброто настроение в залата на клуба, щеше да е гръмнал. Директно започнаха с трите, макар и слушани десетки пъти, най-танцувални и любими песни – "Life Gets Better", "We Play The Music", "Love Your Life". Емсито накара цялата публика да повтаря "I love my life", което, да си признаем, никога няма да се чуе на открито по софийските улици например.

Снимки на Боян Христов - в секцията "Галерии".