От 1 юни 2012 пушенето на закрито във всички обществени места в България се забранява.
И отсега нататък лошият закон от Запада стриктно ще следи къде си позволяваш да припалиш цигара и засече ли, че пафкаш "без билет", бягай яко дим - ако си пушач, разбира се. По клубове и заведения малките пухени ореолчета, които до неотдавна се увиваха около гърлото, се заменят от кислород – газ, който винаги е бил последна дупка на кавала. След малко и за музика ще си говорим. Въпросният указ за тютюнопушенето среща солидна маса противници, но не им отстъпват и онези, които му удрят едно рамо. Дали Европата прави крачка към нас или ние пристъпваме натам, ще оставим на теб да прецениш коя посока на развитие считаш за по-достоверна. Добре знаем, че е нужно време общественото съзнание да узрее, затова тази вечер сме тук заради музиката и не желаем да прекосяваме линията на раздора.
Мястото е клуб "Ялта", а поводът вече е ясен – non-smoking-партито на четиримата кемпъри от Camp Sessions с полъха на унгарците I-Beatz. По-интересното при тях е, че използват разни чудати инструменти, които тук-там сме чували, но никога не сме... гугълвали, че да ги видим. Единият се нарича Hurdy Gurdy – смесица между латерна, клавишни и цигулка. Другият е Tekerőlant – дори не знаем как точно се произнася, представлява горе-долу същият покемон, но по-добре си ги разгледай сам. Звученето им е подобно на родната гайда и въпреки традиционния им фолклорен произход от I-Beatz решават, че ще им свършат перфектна работа в една по-съвременна музикална проекция. Става дума за парчето "Who’s Сoming", което е микс от бийтбокс луупинг, хип-хоп, дъбстеп, хърдигърдито и... текерьоланта? Тримата явно отскоро са на сцена, защото това е единственото продуцирано парче, което намираме в репертоара. Участието им продължи около час, а през останалата част от времето го карат на импровизации, каквото всъщност означава "I" в името им. Резултатът е странен, но интересен – бийтбокс, малко хип-хоп и между тях тиро-риро с хърдигърдито.
Толкова за I-Beatz. Основната част от партито продължи с Emil Prize (на снимката), Bruhu, Sava, Crash и Kickon. "Camp Sessions in the buildiiing". Кемпърите озвучиха с разнообразни сетове от брейкбийт, дръм-ен-бейс, дъбстеп и производни в компанията на част от танцьорките на Vs Dance.
В клуба не видяхме запалена цигара и тютюневото отсъствие бе повече от осезаемо. Разбира се, място да пафнеш се намираше и това бе градината на "Ялта". В "синята зона" се подбираха гето фънк, фънки брейкс и брейкбийт парчета като за по-чил обстановка. Тук духът от цигарата въздишаше свободно, смекчавайки никотиновата зависимост на своите жертви с неустоимия си чар.
Дотук добре - качествена музика, готин закон, яки хора... Но приеми един съвет от нас. Когато се уговаряш с приятели да се позабавлявате в "Ялта", имай предвид, че на бара ресто рядко се връща, губят се дрехи, а охраната не използва аргументи. Хубава работа, ама българска. Не приляга на имиджа на най-реномирания клуб в страната да толерира политика на обслужване на клиентите си, която сме виждали само на трибуната Студентски град. В подробности няма да изпадаме, защото не сме чак толкова дребнави, кефим се на музиката и игнорираме некоректното поведение.
Обаче човек се чувства някак по-цивилизовано, когато се прибере и не смърди на тютюн, не мислиш ли?
А на теб, в инвалидната количка, когото видяхме сред танцуващите, евалата!
Коментари