Дюран Дюран за събуждане, събуждане


Дюран Дюран за събуждане, събуждане

4408

Утре - 11 март, повече от месец след първоначално обявената дата, най-сетне предстои да се появи на музикалния пазар върху твърд носител "All You Need Is Now": тринадесетият студиен албум на една от най-великите групи в историята на музиката — Дюран Дюран (Duran Duran).

Датата на излизането му не е случайна - тя ознаменува 30-годишнината от появата на първия им сингъл "Planet Earth" през феруари 1981.

Дюран Дюран е абсолютно уникална група, и като стилово многообразие, и като влияние не само върху музиката, а и върху музикалната индустрия като цяло; върху поп културата и върху модата като начин на живот. Преди броени дни на тържествена церемония в Милано им беше връчен приз, с който официално бяха обявени за едни от модните икони на 20-и век.

Наричани са Великолепната петорка заради перфектното съчетание на визия и звук; те изглеждат така, както звучат – изумително добре. Никоя британска група не бе оказвала такова зашеметяващо влияние върху хората по цял свят от времето на Битълс (Beatles) до появата на момчетата от Бирмингам.

"Хей, по дяволите, какво става?!”, питаха се хората през 80-е, а отговорът беше прост: "Дюран Дюран!".

Какво ли биха били музиката и музикалната индустрия днес без всеобхватния принос на тези гениални музиканти?! Именно на тях дължим видеоклипа такъв, какъвто го познаваме. Излязоха и заснеха тези късометражни историйки със странен сюжет на фона на собствената си музика в най-екзотичните кътчета на планетата Земя— за пръв път извън телевизионното студио. За целта използваха 16 мм. кинолента, доста скъпо начинание за времето си. (Ето защо те заведоха и спечелиха делото всички средства за видеоклипове, промоутиращи техния музикален продукт, да бъдат данъчно признат разход.) Те бяха тези, които първи погледнаха на тези кратки филмчета, съпровождащи парчетата им, като на истинска арт форма и поканиха майстори в кинематографията да ги режисират. Дюран Дюран са пионерите в създаването на цял нов жанр във филмовото изкуство: видеоклипа. Тласъкът в цялостното развитието на музиката, който последва от това, е с мащабите на ударна вълна.

Логично се появи и първият музикален канал – MTV, а клиповете на групата бяха неговата най-добра реклама. През годините момчетата, а и техният екип, нееднократно бяха номинирани и печелеха награди в раздела за видеоклип, между които и две награди "Грами" (Grammy) 1984.

Но те не спряха да експериментират и винаги оставаха отворени към новите технологии. Въведоха видеоекрана като фон на своите мегаконцерти — всичко се филмираше и се излъчваше симултанно — те направиха първото интерактивно шоу!

По време на студийните си записи членовете на групата съхраняваха всички музикални пратии на отделни "писти", което им позволяваше да смесват неограничено и креативно и да създават ремикси на собствените си песни: т.нар. night versions. В това отношение британците отново са сред първите.

От създаването си те не бяха "просто" поп-рок група; те диктуваха не само музикалната мода по онова време, но чрез тях за пръв път визия, звук, дрехи, прически, грим и начин на живот се сляха в едно. Хората ги боготворяха и им подражаваха сляпо. Те бяха флагман на поп-арта през 80-е. За тях Анди Уорхол, личен приятел на групата, призна: "Харесвам ги и често дори мастурбирам пред техните клипове".

Въпреки огромната си популярност и влияние, Дюран Дюран страняха от директни политически послания. Позволяваха си единствено участия в изключително мащабни социално ангажирани проекти като Live Aid. За разлика от свои колеги, извличащи финансови облаги от медийния интерес около подобни инициативи, британците приемаха себе си просто като музиканти. Те виждаха мисията си в това да забавляват хората, да ги пренасят в един различен, фантазен свят, където всичко е красиво и напълно отделено от тежестта на реалността. В последното десетилетие на Студената война вокалистът Саймън Ле Бон обичаше да казва: "Искаме да сме просто групата, която да ви кара да танцувате, докато бомбите падат". С типичното си чувство за хумор той ясно изрази философията на групата.

Средата на 80-е бе преломна за тяхната кариера. "Изведнъж се огледахме и осъзнахме какво ни се случва. Ние имахме фискирани концертни дати за две години напред, всичко беше строго планирано, обвързано и финансово, и юридически. Нямахме никаква свобода, всичко беше в ръцете на продуцентите. Бяхме се превърнали в колелце от огромната машина, наречена музикален шоу бизнес", обясни в интервю басисът Джон Тейлър.

Момчетата искаха да се развиват и променят в музикално отношение, вместо да отговарят на изискванията и очакванията на музикалния пазар към тях. И тук може би се появи зародишът на бъдещата война между тях и музикалната индустрия, война, за която те по-късно открито пяха в някои от своите песни ("Too Much Information" и "Red Carpet Massacre"). Война, която продължава и до днес, и която ги принуди да издадат последния си албум чрез своя собствена, независима звукозаписна компания – Type Modern, създадена от Ник Роудс (пиано, кийборд, електроника е музикалният гуру на Дюран Дюран) и Стивън Дъфи (бивш вокалист на групата).

През 1985 Дюран Дюран продължиха да експериментират. Бандата се разпадна и на бял свят се появиха две нови формации: Аркадия и Пауър Стейшън. Те реализираха два успешни проекта в сътрудничество с музиканти като Робърт Палмър, Тони Томпсън, Дейвид Гилмор, Стинг, Грейс Джоунс. И двата проекта пожънаха успех— Аркадия в Европа, а Пауър Стейшън в Америка. Неоспоримият успех на Дюран Дюран зад океана — традиционно труден пазар за британските групи — е още едно свидетелство за специалния им статут в музикалната индустрия, както и за универсалното им признание.

Година по-късно Дюран Дюран отново бяха заедно, макар и в ограничен състав (без китариста Анди Тейлър и барабаниста Роджър Тейлър) и в последвалите няколко години, които ги пренесоха в деведесетте, те се впускаха в нови музикални авантюри. В повечето случаи новите продукции на групата бяха приети хладно от критиката, която на моменти дори бе крайна в оценките си. Това неминуемо се отрази на популярността на музикантите. В онези години само армията лоялни почитатели безрезервно ги подкрепяше и им даваше куража да правят именно онази музика, която те желаят, а не тази, която бе очаквана от продуцентите и звукозаписните компании.

Дюран Дюран искаха да избягат от етикета "момчешка група", според който това бе група, изгряла бързо на музикалния хоризонт, и залязла също толкова бързо. Те искаха да останат в историята на музиката като сериозна рок банда, която прави стойностни, непреходни неща.                                                            

Там, където музикалната критика бе колеблива в оценките си, колегите в бранша са били недвусмислени. Дюран Дюран винаги са били високо ценени от други музиканти, свидетелство за което са многобройните им проекти в сътрудничество. Групата е извор на вдъхновение за много съвременни звезди като Джъстин Тимбърлейк, Гуен Стефани, Лейди Гага, Пинк, Корн, HIM, Кортни Лав и дори Мерилин Менсън.                                                                             
"Те са уникални в умението си да сътворяват толкова много невроятни и запомнящи се мелодии. Осъзнавате ли колко трудно е това? В това отношение мога да ги сравня единствено с Би Джийс. Как е възможно да търпят такова пренебрежително, граничещо с презрение отношение и такава  незаинтересованост от страна на критиката?! Просто съм бесен!, възмущава се МобиСнууп Доги Дог е по-лаконичен: "Парчетата на Дюран Дюран са единствената бяла музика, която става за нещо".                                                                                                                                              
                                                                
Едно от доказателствата за стойността на групата е фактът, че е сред най-канените на различни форуми, фестивали и чествания. Музикантите са сред онези изпълнители, които на живо звучат също толкова добре, колкото и в студиото. Концертите им винаги са предизвиквали истинска истерия сред феновете. Пословичен е случаят, когато по време на концерт имат сериозен технически проблем с апаратурата и Саймън Ле Бон се провиква към публиката: "Е, сега ще се разбере дали наистина сме толкова добри, за колкото ни мислите!". В отговор тълпата крещи като обезумяла: "Страхотни сте!" и се опитва да превземе сцената.

Списание Q поставя Дюран Дюран веднага след Лед Цепелин като най-влиятелната английска рок група в историята на музиката. През 2004 Дюран Дюран получават най-престижната британска музикална награда BRIT за изключителен принос към музиката, а една радиостанция, провела гласуване сред слушателите си с цел да се определи най-великата английска група на двадесети век, бе принудена да отмени получените резултати, тъй като заподозря недобронамерена хакерска намеса в своя сайт от фенове на Дюран Дюран, които ги бяха поставили безапелационно на първо място.
Дали наистина е имало такава намеса, никога няма да разберем, пък и няма значение: Дюран Дюран отдавна са отвъд всякакви класации.              

Дори сега, след тридесет години на сцената, неизчерпаемата им енергия поразява дори тийнейджърите. Тяхното новаторство, стремежът им да търсят и да експериментират ги нарежда винаги в музикалния авангард. За тях клишето "изпреварили времето си" се изпълва с автентичност — това е и една от причините понякога да бъдат неразбрани и недооценени от масовия слушател.

Ник Роудс споделя: "Когато правим музика, се опитваме да открием как би звучала тя след много години, творим с поглед, вперен в бъдещето".

Дюран Дюран са първата група, чиито клип можеше да се гледа в интернет посредством Flash технологията; техен е и първият клип ("Electric Barbarela"), който можеше да бъде свален чрез мрежата; те бяха сред първите, които издадоха интерактивен визуален продукт: концертно DVD, при което зрителят можеше сам да избира и насочва камерата на ъгъл 360 градуса; те първи експериментираха с 10-канален звук; те са пионери в представянето на анимирани холограми по време на живото изпълнение. Дюран Дюран създадоха своя истинска виртуална вселена в мрежата.    

Последният им албум беше пуснат в продажба чрез iTunes, месеци преди да излезе на CD/LP— отново прецедент.  С какво този албум е толкова специален? Ако се върнем малко назад във времето, през 2004, групата се събра в оригиналния си състав за първи път от двадесет години и издаде успешния албум "Astronaut". Той достигна до трето място в музикалните класации, изравнявайки постижението на албума "Seven And The Ragged Tiger" (1983). За какво бе индикация това? Фактът, че в състава се завърнаха Анди Тейлър и Роджър Тейлър, доведе до естествена носталгия по отминалите дни, а и самият диск донякъде удовлетвори копнежа на по-"старите" фенове — да чуят и да видят "онези" Дюран Дюран.

Но може да се каже, че реалното завръщане към звученето от 80-е, се случва в пълна степен в последния им албум "All You Need Is Now". Той е уникален, макар и твърде рискован експеримент. Няма случай до сега, в който дълголетен изпълнител да е надминал най-добрите си постижения от далечното минало — като например Пинк Флойд да издадат албум, който да може да се сравни с "The Dark Side Of The Moon" или някой от последните дискове на покойния Майкъл Джексън да бе задминал по слава "Thriller".

Сравненията между последната продукция на Дюран Дюран и най-добрия им албум - "Rio" (1982), са неизбежни. Ще успее ли новото да измести фаворита от десетилетия в сърцата на феновете? Или ще разочарова в сравнение с именития си предшественик? Индикациите да се случи по-скоро първото са много големи. Още преди да е излязал официално на твърд носител, дори традиционно сдържаната към групата критика оцени албума като абсолютна класика. В момента, в който той бе пуснат за продажба в iTunes в началото на месец декември 2010, "All You Need Is Now" незабавно оглави класациите за най-свалян албум в почти всички страни по света.

Феновете са във възторг, като най-често срещаните коментари в You Tube бяха: "Невероятни... изумителни...най-добрата група за всички времена... най-добрият албум за последните 25 години в музиката изобщо.." Един почитател написа: "Англичаните могат само да се гордеят, че тази група свири и пее под техния флаг".
 
В крайна сметка феновете кръстиха албума "Rio" 2. И макар това сравнение да не се понрави толкова на самите изпълнители, те го приеха с усмивка. Единствено времето ще покаже дали "Rio" 2 няма да стане N 1, но това едва ли е от голямо значение. По-важното е, че Дюран Дюран направиха почти невъзможното: след повече от тридесет години на сцената извадиха албум, който в музикално отношение - като свежест и енергия, се нарежда сред най-доброто, създавано от тях досега.

Тук заслужава да се отбележи огромната заслуга на Марк Ронсън не само като продуцент, но и като активен участник в целия процес по създаването на диска. Бидейки откровен фен на групата, именно той в голяма степен ги окуражава да се захванат с това начинание. Дюран Дюран не пестят суперлативи за него и заявяват, че той е най-добрият продуцент, с когото са работили от времето на Найл Роджърс насам.

Въпреки очевидно значимото си място в световната музика и периодите си на феноменална слава, поради ред причини Дюран Дюран не се радват на особена популярност в България. Качествено различната музикална и обща култура, както и популярните стилове музика в страната ни са достатъчен индикатор за фундаменталните разминавания между вкусове и предлагане: групата сякаш дава нещо, до което масовият български слушател няма вътрешен чип за достъп.

Всеки истински фен се отъждествява със своите идоли, копира ги, подражава им. И тук логично идва въпросът: какво общо имат Дюран Дюран с нашата действителност? Нищо.Те са винаги под светлините на прожекторите, богати, красиви, женени за фотомодели; те изглеждат щастливи и безгрижни, облечени в своите ултрамодерни костюми, и кръстосващи с яхти из лазурни води. Изглеждат нереални, недостижими. И макар да е ясно, че това е само имидж, у Дюран Дюран има нещо, което ги отделя от останалите "звезди"— за тях е важно блясъкът да остане. И все пак е също толкова важно феновете им да знаят, че те не са напълно отделени от тях; че не обитават различни вселени. "Почитателите ни са от първостепенна важност. Тези хора искат да знаят, че на нас ни пука за тях и за техния живот по същия начин, по който те се интересуват от нас и от всичко, което правим", обясни преди години Саймън Ле Бон.

Казано накратко, българската душевност трудно кореспондира с гореописаното. У нас се харесват или изпълнители, които имат малко достойнства в музикално отношение, а предимно залагат на шоуто и атрактивния външен вид, или музиканти, творящи с известна доза драматизъм и дори често с депресивно звучене, чиито псевдоинтелектуални текстове ни хвърлят в дълбините на човешките преживявавания.   

Известна доза оптимизъм вдъхна фактът, че когато групата направи своето шоу в София през октомври 2006, зрителите останаха абсолютно очаровани и вдъхновени от магията на тяхното изпълнение. Дано тази поява пред родна публика не остане единствена. Саймън и Ко пристигната у нас не като част от планирано турне, както писаха някои медии, а го направиха просто да поемат глътка въздух по време на звукозаписната дейност на поредния си албум. Както Джон Тейлър бе любезен да обясни пред една българска телевизия: "Просто искахме да се откъснем за малко от студийната работа, да почерпим енергия от живото изпълнение и досега с нашите фенове". В заключение музикантите заявиха, че макар за пръв път да са в България (те свириха още в Белград, Букурещ и Атина), са изключително доволни от контакта с нашата публика, от която са усетили силен положителен заряд.
       
В какво се изразява посланието на групата накратко?

Може би това, че никой не може да отнеме правото ни да мечтаем и да се забавляваме. Че хубавата музика има универсална стойност и с нея контакт може да осъществи абсолютно всеки, независимо от социалния му статус, пол или възраст. "Всъщност ние никога не сме били елитарна рок група, както често твърдят медиите; винаги сме се стремели да правим музика за масовия слушател", каза Джон Тейлър в интервю наскоро.
       
И така, те отново са тук! Маестрото с аристократична визия Ник Роудс, енигматичният басист Джон Тейлър, незабележимият, но незаменим барабанист Роджър Тейлър и харизматичният Саймън Ле Бон със своите неподражаеми вокали.

Дано масовият слушател в България си направи подарък и си купи "All You Need Is Now".

С този албум Дюран Дюран наистина ни дават всичко, от което се нуждаем сега: страхотна музика, светло настроение и вечно удоволствие.

Още от Поп


Mysound.bg
Реклама

Галерия


Lilly Оf The West - "Christmas With Lilly Of The West"

Видео


Албуми


Lilly Оf The West - "Christmas With Lilly Of The West"

"Christmas With Lilly Of The West" - първият коледен албум в дискографията на обичаната група Лили Ъф Дъ Уест...

Най-четени новини


виж всички