Да сме честни – хората в България, които знаят кои са Едитърс (Editors), не са чак толкова много.
Още по-малко са тези, които ще рипнат да си купят билет, научат ли благата вест, че една от най-известните в момента британски формации ще гостува у нас. Затова и обявяването им като хедлайнъри в първия ден на фестивала Spirit Of Burgas ("Спирит Ъф Бургас") не предизвика чак толкова ентусиазъм, та в крайна сметка да не можеш да си пробиеш път от народ пред сцената на 27 юли. Особено като се има предвид, че рок публиката до голяма степен бе съблазнена от провелия се само ден по-рано, но за сметка на това на почти 400 километра оттам фестивал Sofia Rocks ("София Рокс").
В резултат пред главната сцена в 22.00 часа, когато транспарантът на фестивала бе вече заменен с розата от обложката на последния албум на британците "The Weight Of Your Love" и в мрака заблестяха сините пръстени на сценичното осветление, гъстотата на човешката маса на пясъка бе по-скоро в категорията "рехава". По време на първите две парчета публиката продължи да се стича, но в края на краищата не надхвърли много посещаемостта, достигната при Заз.
В непосредствена близост до сцената се бе позиционирало стабилно ядро от фенове, които пееха с цяло гърло и явно бяха добре запознати не само с творчеството на бирмингамци, но и с концертните им изяви, защото знаеше точно къде да вдигне ръце и кога да съпровожда ритъма с пляскане, без да се налага каквато и да е подкана от вокалиста Том Смит. Тук е мястото да отбележа, че поради причудливото нововъведение тази година пространството пред сцената бе физически разделено на две от прилично широк коридор от метални ограждения. През него преминаваха фотографите, но имайки предвид, че те обикновено снимат само първите три песни, функцията и необходимостта от това съоръжение продължава да ми е неизвестна, особено предвид силно неприятния ефект, който създава – да разделя публиката на две части без непосредствена връзка и да отваря пред вокалиста на групата досадно празно пространство. Има един плюс обаче - можеш да се подпреш на огражденията, ако музиката не те кара да подскачаш лудешки. В интерес на истината, не бяха много възползвалите се от тази възможност, защото Едитърс не са група, която да те остави да скучаеш, дори да не си добре запознат с творчеството й.
Алтернативен рок, инди и пост-пънк са жанровете, в които се подвизават англичаните – енергична и зареждаща музика, добро попадение за фестивал. Друг е въпросът дали в нашия случай бяха достатъчно голямо име, та да привлече желаното от организаторите количество хора. Личното ми мнение е "не". Щеше да е просто разкошно да ги видим преди хедлайнър от ранга на имената, с които досега всяка година ни радваше Спирита - така много повече хора щяха да станат фенове на Едитърс, слушайки ги "мимоходом", очаквайки любимците си. Но каквото – такова.
Гостите грабнаха вниманието още в първите секунди с интересната си сценична визия – светлините на сцената осветяваха момчетата предимно в гръб, поради което, почти до самия край, се виждаха най-вече силуетите им. Идейно и истински кошмар за фотографите, мога да добавя с усмивка. Като в театър на сенките кльощавата фигура на Том Смит се извива в причудлив танц със стойката на микрофона, а дори когато я захвърля, движенията му си остават все така щури и изразителни. Басите резонират в гръдния ми кош и въпреки че е силничък – вероятно настроен за повече хора, звукът е достатъчно добър, за да даде възможност да се чуят всички в групата – вокали, китари, клавири и ударни.
Началото е две парчета от актуалния им, четвърти студиен албум "The Weight Оf Your Love", още топъл-топъл, излязъл преди точно един месец. "Sugar" и "A Ton Оf Love" (първият сингъл от диска) дават идея какво да очакваме – британски инди саунд с тук-таме американски влияния, който в един момент става относително еднообразен. Разходката из цялото им творчество (общо четири проекта) бе съпроводена от честа смяна на китарите на Том, а особено красиво бе акустичното изпълнение на "The Phone Book", също от новия албум. От хитовете, заемали първи места в не една класация, чухме "Munich", "An End Has А Start", "Bones", "Smokers Outside The Hospital Doors", "In This Light", а традиционният финал за концертите им дойде с удължена версия на "Papillon".
В обобщение - изпълнение на ниво от група в пика на кариерата си – не може да се каже, че тук често сме свидетели на нещо такова. Нещо подобно ни очаква и във втората фестивална вечер с Enter Shikari, които обаче ми се струва, че са дори още по-неизвестни у нас.
Предстои да разберем довечера.Сниммки на Соня Георгиева - в секцията "Галерия".
Editors на Spirit Of Burgas 2013
4417
Коментари