Градината зад музея "Земята и хората" в столицата привлече огромна публика снощи.
Вероятно над 20 хиляди тръпнеха в очакване на поп звездата Енрике Иглесиас (Enrique Iglesias).
Цял следобед тълпите прииждаха с единствената мисъл да са възможно най–рано и най–близо до очертаващото се вечерно събитие... Зад музея беше построена рядко красива и голяма (за българската реалност) сцена. Около нея - типично по нашенски, сюреалистично оградени и забранени области, около които присъстващите обикаляха, чудейки се от къде се влиза и излиза...
Поводът осфиянци да се изсипят на това място, разбира се, не беше някаква спонтанна любознателност, а петнайстият рожден ден на "М–тел". По случай празника си корпоративният гигант беше поканил звездни изпълнители.
Единствените, които объркаха плановете, бяха Шугабейбс (Sugababes), които отказаха участие буквално часове преди събитието. Сигурен съм, че е коствало доста на организаторите да преглътнат отпадането на близо 34% от звездността на изявата. Доста струваше и на хората, които бяха дошли. Големите паузи между участниците, изпълнени само с реклама, бяха основният недостатък на иначе добре замисления концерт...
Изпълнението на DJ Соник (DJ Sonigue) беше съшито с бели конци... Станала известна преди 10 години с големите хитове тогава - "It Feels So Good" и "Sky", певицата (която иначе успешно се изявява и като диджей), не можа да повтори успеха им с нито едно от следващите си парчета. Две от общо петте ѝ песни снощи бяха именно тези хитове. Не може да се отрече, че Соник има глас и пя на живо... Слабият звук и постният ѝ беграунд на подгряващ артист обаче превърнаха нейното представяне по- скоро протоколно, отколкото звездно.
Последва огромна дупка от близо час, за да дочакаме героя на вечерта – Енрике Иглесиас.
От рания следобед неговите фенки и фенове бяха окупирали мястото близо до сцената и именно те започнаха да пищят екзалтирано, когато техният идол се появи най– после: малко след 21 часа часа.
За първи път от многото концерти, минали пред очите и през ушите ми, видях певец, който излезe в светлината на прожекторите и съвсем откровено не пееше песните си, но пък съвсем успешно замаскира това със сценично поведение, шоу и контактност.
Музика – да, имаше... Сцена? – страхотна, с много ефектно осветление. Конфетите на "М- тел"? – бляскави, придаващи настроение, макар и за кратко... Енрике имаше и страхотна бек вокалистка, която камерите често показваха... Тя и китаристът на бенда поеха голяма част от концерта на плещите си... Енрике изглеждаше страхотно – всяко негово движение и подвикване, било то на испански или английски, беше посрещано със суперентусиазъм от публиката... На повечето си парчета пееше само част от текста – по голямата част оставаше на публиката или бек вокалистката си. Високите части на изпълненията бяха съвсем бяха резнати. Други песни само започваше и не довършваше... И така, цял концерт лично аз напразно чаках Енрике Иглесиас да изпее нещо открай докрай.
В замяна на това той пи водка на сцената с две момчета, а по-късно си хареса и една девойка, които покани от публиката... Говори си с тях, разпита ги как се казват, от къде са и т.н. Показа завидна физическа форма, подскачайки, размахвайки ръце и викайки името на София.
Разбира се, под една или друга форма се чуха както поп хитовете му от сумати години назад, така и тези от неговите последни албуми, в частност - "Euphoria". Кога обаче е композирано дадено парче, или пък от кой диск точно е, на публиката не й пукаше - тя пое с ентусиазъм "Heartbeat", "Hero", "Push", "Takin’ Back My Love", "Bailamos", "Rhythm Divine", към която закачи част "No Llores For Mi", един от най-ранните му успехи...
Представянето на Кико от Пуерто Рико у нас показа, че той е сред малкото останали поп звезди, които съумяват да държат все още световния интерес. Вероятно за това, че е перфектен ентъртейнър.
И все пак мисля, че вчера той по-скоро направи шоу, но не и концерт... За което малко съжалявам, честно казано, тъй като имаше всички предпоставки за един страхотен концерт. Начело с една многолюдна, търпелива, еуфорична и всепрощаваща публика!
Но да не забравяме все пак, че шоуто бе безплатно – факт, който е причина за по-скоро приятни емоции на публиката.
Отличен повод да отидеш на един корпоративен рожден ден в първите есенни дни, да се видиш с приятели на по бира, а Енрике да ти скача на сценка за милион долара...
Коментари