Фламенко страсти с Националния балет на Испания в София

Националният балет на Испания (Ballet National De Espana) вчера за първи път стъпи на българска сцена. С балетна стъпка, разбира се.

Мястото беше вечният и най–сигурен домакин – зала 1 на НДК. Понякога се чудя какво музикално чудовище е е тази зала и понеже със сигурност има памет, то какво щеше да стане, ако имаше и глас да разказва спомените си.

И все пак, въпросът е, че Националният балет на Испания стъпи като една огромна музикална и танцувална армада на българския бряг... Залата беше почти пълна и тъй като събитието Dualia - La Leyenda бе организирано с помощта на Испанското посолство, половината от публиката бе испаноговоряща. Сред присъстващите можеха да бъдат забелязани много популярни лица от българската културна общност. Изглеждаше така, че те за нищо на света не биха пропуснали събитие от такова културно значение за нашата столица. Предполагам, че представителното помещение на Двореца ще бъде препълнено и довечера, когато е второто шоу на гостите.  

Спектакълът беше разделен на две части. Първата - двайсетминутна, стегната и вълнуваща част, след която следваше двайсетминутна почивка. Обратно на очакванията ми, втората бе по-дълга и по-скучновата. Гостите представиха интерпретация на най-известния испански фолклорен жанр, а именно - фламенкото. Макар че въпросният жанр едва ли ама нужда от разясняване при цялата му популярност по света и у нас, съм сигурен, че малцина са вниквали надълбоко в идеите на музиката, песните и танците на испанците. Визитата на Балета на Испания беше идеален повод да си платиш билет и да получиш яснота по въпроса, да изслушаш и изгледаш абсолютна лекция по този мултикултурен начин за изразяване, наречен фламенко...

За него може много да се говори, но със сигурност трябва да се каже нещо основно. Испанците са онези, които успяха да опитомят танца и затова той се нарича испански... Но истината за него е, че той е събрал в себе си чертите на доста повече култури, от близо и далеч, благодарение на непрекъснато преселяващите се цигани. Не случайно, ако се поровиш за да откриеш значението в думата, ще се натъкнеш на това, че flemenc е синоним на циганин. В същото време flama на испански означава "огън", "пожар", а enco е "подобен на", "принадлежащ на".

Всички тези неща ги имаше на сцената на НДК вчера заедно с деликатна музика и осветление, с феноменални танцьори и костюми, както само испанците могат да го направят. Още повече, че през последните години Испания се превърна във втора родина на много българи и културите на двете страни стават все по – близки.

Спектакълът беше интересен и на ниво. Краят му леко загатна за свобода и интрепретация на танцьорите. Които, разбира се, получиха силни аплодисменти. За финал бих посочил само един недостатък. Предвид пищните изяви с които се слави Националният балет на Испания, дали бе най-правилен изборът точно фламенкото да бъде представено като за първи спектакъл в България?! Защото грандиозното име на балета те кара да очакваш с една идея повече от това, което поне аз видях в зала 1 на НДК снощи.  

Интересно ми е какво биха представили на второто си посещение в България.

Очаквам трупата отново! Снимки на Мартин Цанков - в секцията "Галерии".