Фронтменът на Монолит - Тони Чембъра, издаде своя втори солов албум.
Подписан като "Tony & Freinds - The Voice Of Monolith", той предлага есенциите от индивидуалните търсения на един същински рокаджия, чието име феновете свързват не само с ветераните от Монолит (и седемте албума в дискографията им), но и с целия български рок-ен-рол изобщо.
От самостоятелния дебют на Чембъра - "Alien", минаха 15 години.
"Страшно много време е това! Особено ако го разгледаме от дистанцията на ХXI век, развитието на технологиите и музикалната динамика, наложена от т.нар. класации днес. Пазарът за музика в България се сви, да не кажа, че направо изчезна, но това е световен факт, убедих се и извън граница", прави равносметка Антон Маринов, както е истинското име на вокалиста, и дръпва едра глътка бира. Дали няма да натопи нос в пяната сега, окайвайки клетата съдба на българския изпълнител и попържайки "новото време", подобно мнозина свои колеги?
Но не! Точно обратното.
"Повече от ясно беше, че ще направя и следващ солов проект някога, тъй като всеки групар носи у себе си вътрешно желание да се изрази индивидуално, извън бандата, в която е", бодро обяснява Чембъра, очевидно наясно със себе си, собствените си възможности и това че - да!, става все по трудно да бъдат извадени на бял свят. Но и че не е невъзможно. Стига да вярваш в каузата на "правилната музика" и таланта.
"Аз обаче оставам верен на истинските рок и блус, въпреки че моите нови парчета не повтарят нито хитовете на Монолит, нито пък се връщат към недоразвити идеи от първия ми албум", каза певецът, цитиран от MySound.bg в анонс за продукцията преди няколко месеца.
Така - подсъзнателно, но логично, той се е движил към студиото с идеите за настоящия проект, който обаче е създаден съвсем спонтанно. Е, как така хем осъзнато, хем изведнъж?!
"Ами, взимам музиката от живота! Ето например, хрумва ми една тема на плажа преди пет-шест години и я качвам в хард диска ето тук", пояснява вокалистът и сочи високото си чело. "Друг случай - нещо адски ме е скофтило, озъртам се в тъмната стая у дома, а от малкото светлина там наднича интересна хармония, която запаметявам пък тук" - продължава Тони, но този път пръстът му сочи вляво, към сърцето - "Остава само Радо (Славчев - б.а.) да удари един бас".
Радо е един от много приятели около Чембъра, отдали душа и професионализъм за горещата продукция. Сред тях са колегите на Тони от Монолит: Павел Васев - соло китара (двамата на снимката), барабанистите Калоян Христов и Георги Марков - младши, Емерих Амбил - бас (подвизава се и в Салт Ривър, Salt River); още: Петър Янков - Пешето - китара, Влади Стоянов (Бате Влади) - хармоника, оперният гранд Юлиан Константинов - китара (някога в коравото трио Кокаин), ударникът Деян Кожухаров - Дейзата (екс-Бади бенд), Божидар Димитров (флейта) и Владимир Мустакерски - Владо Мазола (бас).
"Всички откликнаха с с голямо желание, благодаря им безкрайно, затова и крайният продукт носи толкова настроение", откровеничи Чембъра. И е абсолютно прав. Вероятно думата "настроение" най-точно описва 10-е парчета в "Tony & Freinds - The Voice Of Monolith". Дискът е записан в студио "Силвия Мюзик", където бе реализиран и предишният албум на Монолит - "Ваканция във Вегас".
"Tony & Friends" съдържа чист, фоничен, ясен и купонджийски блус-рок, който ще получи горещи поздравления за безукорното изпълнение от почитателите на саунда с мощен вокален и инструментален заряд; ще предизвика любопитството и на фенове, слушащи бирено-татуиран хард рок с песъчливо-чакълест южняшки характер, който залага на гръмливи акорди с ярка жилка на рок-ен-рол и ритъм-ен-блус (онзи от Мисисипи, а не от чартовете на днешния ар-ен-би). В продукцията има и искрящи балади (акустичните феерии "The Island" и "Sally Gardens", тежката блус нежнотия "My Prayer"). Но не само те насищат с любов - това пък е словото, от чийто смисъл цъфтят текстовете на Тони. Той автор на музиката, думите към нея, аранжиментите, изявява се и на китара.
И (докато Чембъра поръчва още една бира) под черта: безкрайно мелодичен диск - прекрасна терапия за невротизирана душевност (наздравето върви чисто, без лед); мелодии, с които можеш да избягаш до края на времето, слушайки ги независимо от часовия пояс на деня. Аха - да: Тони неслучайно бе наречен българския Пол Роджърс още миналия век. Вероятно това обяснява присъствието на впечатляващия кавър "Ready For Love" (композиция на Мик Ралфс за Бед Къмпъни (Bad Company). Друга версия по чужд шедьовър е "Sailing Ships" на тандема Дейвид Ковърдейл и Адриан Ванденберг.
"Авторските са уредени както си му е редът", съобщава Тони с оная нахакана бленда, отваряща диска с "Downtown Blues". Парчето бе шумно представено на фестивала "Цвете за Гошо" 2010, заедно с "Mr. Pigman" в отреденото за Монолит време.
"Гласът е най-трудният инструмент, отваряш си устата понякога, ама нищо не излиза оттам", усмихва се певецът, а харизмата му туря последна багра в картината на уюта, рамкиран с топло дърво в столичната бирария "Петте кьошета".
Чудесната илюстрация на диска е дело на Катя Данаилова. Обложката щедро предлага цялата информация: от текстовете, през имената на гостуващите музиканти - та до всички детайли, които биха заинтригували истинския меломан. "Аз съм си такъв - педантичен идиот", не крие Чембъра.
"Tony & Freinds - The Voice Of Monolith" може да бъде закупен засега от магазина за музикални инструменти на улица "Пиротска" 92 в столицата.
Цена - 12 лв. 10 лв. ще струва на концертното представяне на албума, което ще се състои в Sofia Live Club на 7 април.
Ако го поръчаш на имейла monolith@abv.bg, ще го имаш с автограф и ще се отправиш към събитието съвсем в час.
Коментари