"Ако се налага да попиташ какво е джаз, никога няма да разбереш" - Луис Армстронг
"Джазът е по-големият брат на революцията. Революцията го следва" - Майлс Дейвис
За девети път днес, 30 април, светът ще отбележи Деня на джаза, обявен от ЮНЕСКО през ноември 2011 година, за да бъде подчертан приносът на джазовата музика в междукултурния диалог. Датата е анонсирана от Генералния секретар на организацията и от Хърби Хенкок - легендарен джазмен, посланик на ЮНЕСКО за междукултурен диалог и председател на Института за джаз "Телониъс Монк". Хенкок е една от основните фигури в историята на джаза. През 2012 година Международният ден на джаза е признат и от ООН с решение на 36-ата Генерална конференция на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) в Париж.
Целта на Световния ден на джаза е да събере общности, школи, артисти, музикални историци и джаз любители от цял свят, за да отпразнуват безценното културно наследство на джаза. Ролята му да обединява само с няколко ноти хора, които нямат нищо общо, често напълно мълчаливо да изразява връзките между нас, които не можем да изразим с думи. Джазът има този принос в музиката да съдейства по най-непосредствен начин за издигането на човешките права, равенството и толерантността, тъй като може би най-добрите музиканти са цветнокожи, произлизат от малцинства и гета и всичко, което имат, е само вибрацията на музиката. Джазът е неуловима импровизация отвъд жанрове и стилове - той е над тях. Начин на живот, в който музиката е дишане, промяна, сянка и светлина на емоцията. Най-тъмните и тъжни кътове и най-кристалният изблик на сърцето. Той е като едно въже, оплетено от пясъчен саксофон, надъхано пиано, нежен писък на тромпет, самотен глас или голям брас бенд. Въже, което може да се усуче около шията ти и само така да те изтегли от най-дълбоките ти дупки - доставяйки екстаз и агония едновременно. На тънката граница между живота и смъртта.
Заради коварната зараза COVID-19, и прочутият джаз фестивал в Монтрьо бе отложен тази година. Събитието бе пренасрочено за периода 2 - 17 юли 2021 г. Организаторите обаче излъчват безплатно онлайн 50 концерта от своя архив. Сред свободните за слушане са гигове на грандовете Рей Чарлз, Нина Симон, Джони Кеш, Дийп Пърпъл, Карлос Сантана, Марвин Гей и много други. Информация как да гледате концертите - на https://www.montreuxjazzfestival.com/en/50-concerts-to-stream/. Трябва да се регистрирате в платформата на Stingray Qello и да използвате промокода FREEMJF1M. Още - на https://www.montreuxjazzfestival.com/en или в официалната Фейсбук страница на Montreux Jazz Festival.
Въпреки вирусната криза, джазовата фиеста обаче ще се проведе виртуално онлайн по целия свят днес. Хърби Хенкок ще бъде хост на специалното издание Global Concert с участието на изпълнители от цял свят, което ще бъде стриймвано на живо на jazzday.com. Събитието ще започне в 15 h 00 US eastern time (19:00 UTC) и ще представи знаменити артисти, сред които Маркъс Милър, Ланг Ланг, Ди Ди Бриджоутър, Ю Сун На, Джон Маклафлин, Лиз Райт, Джон Скофийлд, Джой де Франческо, Дайън Рийвс, Чарли Пут, Игор Бутман и много други.
Световното джаз величие, многократният носител на "Грами" и един от най-продаваните артисти в света, Грегъри Портър, представи ексклузивно в канала си в YouTube своя забележител напълно разпродаден концерт от 2018 г., изнесен в емблематичната лондонска зала "Ройъл Албърт хол". В настоящите трудни времена, този концерт е подарък на вокалиста към всички негови почитатели от цял свят. Те ще могат да се насладят на пълния му формат в канала на изпълнителя ТУК. В откриващата вечер от 3-дневна концертна поредица, джаз и соул певецът излиза на сцената в препълнена зала в компанията на джаз триото, с което работи от дълги години, както и на симфоничен оркестър от 70 души под диригентството на носителя на "Грами" Винс Мендоса. Впечатляващият концерт е записан на живо и включва изпълнения на №1 сингли от последния албум на Портър "Nat King Cole & Me", както и обичани от публиката класики, сред които "Hey Laura", "When Love Was King" и "Don’t Lose Your Steam". Грегъри Портър (на снимката) е сред изпълнителите, осигурили място на джаза по върховете на световните класации и в препълнените концертни зали. Той ни подарява дълбокия си глас и своята изключителна музика в тези объркани времена, в момент, когато целият свят има нужда от това.
Джазът е музикален стил, който възниква в първата половина на 20 век в южните части на САЩ и съчетава в себе си африкански и европейски музикални традиции и американска популярна музика от XIX-ти и XX-ти век. Това е очевидно от характерните му черти, които включват суинг, рагтайм, полиритмия и импровизация. Липсата на фиксирани правила го превръща в един от най-жизнените и разнообразни жанрове в света.
Според Уолтър Кингсли думата "джаз" (jazz) е от африкански произход, но някои считат, че е от арабски. За първи път тя се упоменава в кратка статия на Ърнест Дж. Хоупкинс, поместена в "Сан Франциско Бюлетин", през 1913 година. Твърди се, че думата е избрана заради звуковите ѝ качества: "Лесна е за произнасяне и приятна за ухото". През 1915 г. я откриваме повторно във вестниците, този път в Чикаго, когато я използват, за да определят с нея блуса. От 1917 година нататък се разпространява със скоростта на светлината благодарение най-вече на Луис Армстронг.
Трудно е да си представим времето преди обложките на грамофонните плочи, защото историята на кръглите предмети от винил и на графичния дизайн на техните обложки е тясно преплетена. До 1939 г. "тавата" на 78 оборота носи минималистично и неудобно облекло: кафяв или сив картонен плик с изрязано кръгче в средата, колкото да се прочетат името на автора и заглавието. Предметът е тъжен и тежък и на жаргон се нарича "надгробен паметник". Появява се обаче джазът, през 1939 г. Columbia Records назначава един 23-годишен художник, за да осигури промоцията на продукцията. Алекс Стайнвейс, първият артдиректор, влиза в историята с албума "Smash Song Hits" на Роджър и Харт, като прави за него първата илюстрована обложка. Забележителната формула увеличава продажбите, а интуицията на Стайнвейс, който създава близо 750 обложки, се превръща в норма. С присъщото си въображение той взема на работа незаменимия Джим Флора, чиито крещящи обложки стават образци. През 1947 година отново Стайнвейс подписва илюстрираната картонена обложка на първия дългосвирещ винил. Това е модерната грамофонна плоча, 30 х 30 см., върху която ще бъде записана толкова много музика.
На меломаните - честито!
Снимка: "Анимато Мюзик"/Universal Music Group
Коментари