Графа за влюбени

22.00.

За този час е обявен концертът. Любовният! В залата на "Sofia Live Club" е изненадващо пълно. Червени балони по пода подсещат за празник. От тонколоните дънят спънати кавъри на Майкъл Джексън (Michael Jackson), Арета Франклин и други подобни. Саундът е убийствено качествен. Очакваните изпълнители сигурно гледат Олимпиадата.

23.30.

Графа излиза. За сравнение - концертите на Стив Лукатър (Steve Lukather) и Били Кобъм (Billy Cobham) на същото място започнаха навреме. На сцената има 2 клавиатури (едната за Влади), китара, лаптоп, грамофон и семпла ударна секцийка. Подхващат се хитовете в нов електронен вариант. Разпознавам ги едва когато се чуе глас. Впечатление правят електронните ритми, които са украсени с ефекти като от компютърни игри и обикалят стерео. Няма бас китара, има компютърно синтезиран бас – дело на DJ Борче. Той обяснява остроумно, че клетката на басиста умира самотна. Никой с нищо не го замерва, няма басисти в клуба.

Графа казва, че 12-годишен се е запалил по електрониката от баща си Кирил Ампов, който е между нас някъде. Харесва му да натиска копченца и затова сега на сцената има навързана електроника. Обръща се към жена си Мария за съвет: „Как е правилно – тук или тука, щото аз винаги питам тука ли сте?”

23.57.

Графа: „Айде бе, не стана ли дванайсет часа?” Нетърпелив е да поздравява за Свети Валентин и за Деня на влюбените. След кратко парче, което свършва все едно не се е хванало цяло на касетка, се чуват поздрави за именници и влюбени. В клуба е пълно с двойки, които искрено се радват на поздравите и на подаръка-концерт, който сами си правят срещу вход от 15 лв.

00.03

Денят на влюбените започва с „Ние ще се върнем след кратка пауза” и четиримата отиват да гледат Олимпиадата, а ние да слушаме соул-фънк миксове. Замислям се харесва ли ми Графа електронен, защото с Акага в „Универсиада” се прозявах от унифициран фънк, еднакъв. Ами... щеше да ми хареса повече, ако бяха разгърнали възможностите на електрониката до нейно самостоятелно присъствие, а не само до солфежен съпровод. Скречове на грамофон, сола на китара с почти синти звук, клавирни акорди и толкоз. Огромен екран прожектира дамска красота.

Графа, както винаги, пее чудесно. Този път май иска да купонясва ритмично и подканва към това. Танцуват само правостоящи мацки и тук-там някоя до маса. Дочувам сериозния потенциал в песните му и се чудя дали това не става случайно. Личи си набързо подготвен концерт, в който липсва дълбочина на аранжиментите.

На кого му пука?!

Купонът си е купон, празникът си е празник, пиенето си е пиене.

А влюбените - още по-влюбени.