Вчера - в Деня на немския траш, шестима симпатяги от Финландия се изправиха сред жаркото слънце срещу загорелите от плажни приключения хедбенгъри, за да припомнят, че в живота на нас, феновете на коравия рок, освен полудели касапи, бомбени убежища, фобии, смърт и разрушение, има и хубави неща като пиене, мацки и танци.
Корпиклаани (Korpiklaani) са Йоне (Jonne Järvelä) – вокали и китара, Jaakko "Hittavainen" Lemmetty – цигулка, Йохико (две- или триструнна лира, кларнет), Кане (Kalle "Kane" Savijarvi) –китари, Matti "Matson" Johansson – барабани, Jarkko Aaltonen – бас и Juho Kauppinen – акордеон.
Всеки от тях получава тениски със специален дизайн, подписани с името им, но само на Йоне се пада честта да пие бирата си с глинена халба в традиционен български стил. Знам си аз работата, а и спазвам обещанията, дадени преди 20 дена на срещата ми с петорката на "Unirock Fest" в Истанбул, където момчетата също бяха боцнати сред други дет и траш банди. Дала съм дума на „Горския клан”, както звучи името им в превод от финландски, че българската публика ще ги посрещне дори още по-добре от турската. Мати признава постфактум, че съм се оказала права. Само “Vodka”-та ("Karkelo", 2009), което парче изпраскват в самото начало, е достатъчно да стане ясно колко съм познала. Бандата предлага забавен микс от петте си стари албума, плюс песни от своето последно издание - “Karkelo” („Купон” на български). Е, как другояче да си кръстиш албума, когато истински се радваш на живота въобще?, както правят тези палави музиканти!
Докато с поглед щателно обхожда публиката, застанал на самия ръб на сцената, Йоне разправя колко се радва, че е тук и че вижда много щастливи хора, истински щастливи лица. Ами така си е - докато Корпиклаани са на сцената, няма как да не ти дойде отвътре: да искаш да танцуваш и вдигаш чаша. Освен ако не си темерут, разбира се. Йоне и Кане дават пример как точно се прави това – връткат си задниците и препускат из сцената като отвързани. Единствен от всички музиканти дотук, Йоне по някое време се качва на тонколоната, поклащайки се, за да е по-близо до феновете. Сякаш му се иска да се гмурне в нея, което прави доста често на други концерти.
На “Beer Beer” ("Voices Of Wilderness" 2003) Йоне оставя китарата. Сега е още по-мобилен и свободен да изрази емоциите си. Как да не му се радваш: върти се в шамански екстаз и мята руси расти, докато пее искрено за нещата от живота: „От сутрин до вечер, от вечер до сутрин… искам да пия бира”. „Ние сме откровена банда - практикуваме това, което проповядваме”, казва басистът в едно интервю. Е, така си е. То е ясно, че не се вземат много насериозно, но в смисъл, че не се превземат като някои свои колеги същата вечер (пък вие се сещайте кои.) Момчетата свирят това, което им иде отвътре, правят го добре и определено са извън масовката на набъбналата напоследък фолк метъл вълна. Те са първо фолк, а после метъл, за разлика от повечето групи, числящи се в тази жанрова графа. Ако позволите, аз пък бих ги нарекла happy metal. Цигу-мигу солата са палави, а барабаните - като в галоп. Като казах „галоп”, очакваната “Keep On Galloping” ("Korven Kuningas" 2008) е извън листа тази вечер, но не бойте се! Ще има още Корпиклаани: обиколката им по летните фестивали в Европа е голяма. Ето, например те са band billing на немския фестивал "Summer Breeze" тази година. Но да се върнем към "Калиакра Рок Фест" 2010.
С лекота и заразяваща радост, Корпи изпълняват “Korpiklaani”, “Tuli Kokko”, “Happy Little Boozer” (от "Tales Along This Road", 2006), “Wooden Pints” ("Spirit Of The Forest", 2003), “Pellonpekko”, “Jurney Man” ("Voices Of Wilderness", 2005) и други, което означава, че шарят из дискографията си, доколкото може това да се случи в отредените им 40 минути. Толкова им бяха дадени и на феста в Турция, където симпатиите ми към тях прераснаха в любов. Това е то - пленителни са и след напоителен техен сет на живо ставаш един от техните “Happy Little Boozer”. Видно е, че за шестимата е истинска веселба свиренето на живо – изписано е по лицата им, чувства се и е заразително. Луди танци по сцената, широки топли усмивки и много бира. Традиционните финландски елементи, които вплитат в песните си, са подсилени, като са изпълнени от акордеон, цигулка и разни старинни инструменти, който обаче няма как да ползват по концертите си. Така или иначе, използват страхотно акордеона и цигулката - също толкова нетипични за метъла инструменти. Ама в това е и чарът им. Ритуалът на сприятеляването е кратък и съдържа една дума и едно действие – "наздраве!" и чашите горе.
В Каварна city style, без изоставане в графика, момчетата (с изключение на Juho, който, както разбирам, е отказал алкохола) наливат бири и водки. Лафът с тях е непринуден, след шоуто разцъкват нагоре-надолу и естествено някои от тях забърсват и мадами. А други се просват в хоризонтално положение на зелената морава на бекстейджа. Мати ми сочи маестро Яко Хитавайнен (Да, адаш на магазина в София със същото име, ха-ха), който е заел въпросната поза…
Едва ли съм единствената, на която ѝ е хрумнало, че немските алкохол метъли Танкард биха се вписали добре в контекста на ден номер N 2 на това пето - юбилейно издание на "Калиакра Рок Фест". Предполагам, това може да се случи в един по-добър свят, където съществува „Beermuda”, за която пее с такава любов Гере…
Като се замислиш, дали е честно да се бъхтиш от 80-е години насам и накрая, след някакъв фест, някакви си фински хижари да се настанят трайно в съзнанието на поне 50% от публиката, за която си свирил и ти? Но... спокойно! От миговете на слава има за всички. Историята на финландската групировка, за която говорим, също не е кратка. Йоне я стартира през 1993 под името Shaman, като in house restaurant band в стил sami folk, от които днес може да се чуе албума “Shamaani Duo” (2003), официално подписан от Корпиклаани.
За тези от вас, който са добре разположени към финладските люде и не са непременно хейтъри (защото някой се бил напил например): чекнете и другата банда, в която Juho и Matti свирят заедно – Falchion.
Хайде, кийпис!
(Наздраве!)
Коментари