Лечението на свръхглада за дръм-ен- бейс с главни действащи доктори - диджеите от H.M.S.U., и многобройни пациенти от училищния контингент продължи в столичния парти център "4км" снощи.
Организацията бе както винаги – безупречна. На входа: декларации за придружители на многобройните непълнолетни, вечният Мирко, дясната голяма зала за хедлайнърите – тази вечер това са добрите стари родни герои Acidtrip, Konspirator, Mocks, Ogonek, Cooh, Targy и Exo, червените лампи–сфери, отзад ВИП – празното – пространство (то е само за диджейския състав), на бара: тапи за уши, на гардероба край лелките бодигардове се закачат (типично по овчи – с лазер в очите) с посетителите, които са до един в суитчъри, скейт кецове и "местят" с автоматичната стъпка ляв крак - дясна ръка и обратно – отново и пак.
В малката зала вляво все същият познат некачествен звук на „избушилите” наистина стари колони, които напразно понечват да уловят басите. Там се предполага да е по–лек, фънкарски хаус или поне джънгъл звук, какъвто, качествен при това, успя да зареди за цялото парти единствено Jango, па макар и в час твърде късен за подгряващите фънкарски и рага мотиви.
Партито бе под надслов "Дръм-ен-бейс революция", все пак, и милост нямаше за никого в ранните часове, дори и на малката сцена. Диджеите там са от второто класиране, но както е всеизвестно, и от Б група отбори се изкачват в А и именно това е стълбата на успеха. Digital Soul с ърбън шапкетката, непомръдваща на главата му, раздаде неотклонен дръм хряс на пълната втора зала, при това в пиковия втори час на партито.
След него застъпи „дупката в отбора” Thought, който успя да постигне наглед невъзможното – със съвсем непремерени залитания опразни дансинга пред себе си напълно, „до дупка”. Добре че след него Subster показа че винаги избухват сензации, надделявайки над показваното по същото време оттатък в голямата зала от най–големия (по общо, чуждестранно и материално мнение) български електронен творец за момента Cooh, който се бе изгубил в епичен бас с множество реплики. Замеси дори автентични пропагандни военновременни радио записи от Втората световна. Крак в тази насока бе повлякъл преди него старият му съратник Ogonek, който в средата на сета си, насред бяса от бийтове и течащата анимация с кости през рентгенови лъчи, прокара родните уейвъри от Ревю с парчето им „Сутрин”.
Героят на вечерта обаче бе Mocks. Само за час, между един и два след полунощ, накара всички да влязат в най–див екшън. Голямата зала бе тъмна с изключение единствено на екрана върху цялата стена зад пулта, оттам идваше и единствената светлина, която падаше върху високия диджей с черна фланелка с пистолет отпред и – като никога – без цигара в уста през цялото време. Концентриран до крайна степен, той постепенно прикова всички в постоянния клокочещ, неусетно изпипван скоростен сет, докато в крайна сметка и анимацията на гигантското платно не зацикли на мъгла от безброй кървави капки.
Коментари