Новата ера пристъпи преди седмица и това, което ни предстои, е светлина, честност и едно по-добро време.
Музиката, най-подходяща да отбележи този момент за нас, човеците, без съмнение е регето. Посланието, вибрациите, ритмите и енергията, които се отделят от тази култура, напасват идеално на транформацията ни към по-извисено съзнание. И това, мили мои, е самата истина.
Камертон за символично побългареното начало на това новото, хубавото, което предстои, взехме от поредното - и последно за тази година, парти от поредицата Reggae Is Good For You. 28 декември – един почти обикновен петък. Освен че е ситуиран между куп поводи за безнаказани злоупотреби с консумацията на какво ли не, този ден беше и последният работен за 2012. Това, което се очаква от толкова "ангажиран" делник, е да ни вземе и с лъвски скок да ни пренесе в измерението на почивката и свободата. Получи се. И още как!
Селектор Лейзи Фейс (a.k.a Лазар Ангелов) е борец за равни реге права с останалите стилове у нас от доста време. Това харесваме у него – слуша много музика и знае кого да покани, за да ни стане усмихнато на душите. Специалният гост този път беше Марек Богдански, или по-скоро познат като Dreadsquad.
САВА (SAVA), онова високото, младо момче от редиците на Camp Sessions, бе откриващият артист за тазвечершната забава в малката зала на Микстейп 5. По това време в side A на клуба се вихреше грандиозен концерт на Ревю и Babyface Clan (Бейбифейс Клан). Поглеждам отвреме навреме в тази посока и с радост отбелязвам, че ‘що е качество, няма начин да не се признае. Големци!
Обратно на реге вълна,където САВА прецизно поддържа настроението на партито с неговите "извадени от ръкава" парчета. Аз лично, а и много други хора, за първи път чухме мелодиите на Dreadsquad именно заради един микс на едва 20-годишния софийски диджей. Съвсем заслужено той даде старт на музикалния маратон, на който с радост присъствахме. Back to back, с него бе и Lazy Face, който, макар да не е от най-кадърните диджеи у нас, със сигурност селектира качествено.
Малко преди полунощ - по план, започна и лайв частта на вечерта. General Yogurt, или Ерол Ибрахимов от Уикеда, направи своя дебют като емси. Видимо притеснен, но с неговите осанка и сладострастен израз, е невъзможно крайната оценка да е не е положителна. Изпълнителят на българските класики "Обичам", "Иван" и "Мариана" от творчеството на Wickeda, симпатично превзе сцената за няколко парчета и съвсем искрено ни усмихна. Темпото на песните ни загря подобаващо и бяхме повече от готови за дози ска, денсхол, реге, дъб, дъбстеп, дръм – каквото чухме впоследствие.
"Благодаря, обичам ви" - и General Yogurt предава щафетата на Jahmmi Youth. Ах, Джами, ти талантливо и енергично реге дете! Ами той излиза на сцената и гъстотата от хора отпред просто набъбва. И не, не защото скоро пусна парче с Графа, а защото го може. И да, чухме неговата част от "Causа Perduta" и как не, той там разцепва! Преди това обаче - "изненада", както Джами беше предупредил по-рано във фейсбук страницата на събитието. На сцената излиза Bibi Youth, която вече добре познаваме в тези среди. Бързам да кажа, че в края на партито изненадата придоби още повече смисъл, защото в крайна сметка на сцената се качиха още необявени и спонтанно появили се артисти: Zafayah и Da Ernest от лейбъла Roots Rocket, както и Nik Upliftah – местен барабанист, певец и емси.
Всичко по реда си, сега пред нас са семейство Youth. Подариха ни освен песни от съвместното си "Jah, Jah bless"-ed творчество , познато ни от тук, та чак "to the mountain", също така и масивна доза фрийстайл. Jahmmi e on fayah и партито вече е същинско парти. Парчета от първия български денсхол и реге микстейп "Riddin The Riddims" съвсем удобно се наместват, защото все пак очакваме riddim machine-ата Dreadsquad да се качи на сцената. Малко "good ganjah" и чуваме съвсем нов ридим от работилницата на Samity, върху който Джами продължава да нарежда "най-страшно". Танци–манци, едно друго и Kappa Irie хваща микрофона и... така чак до сутринта. Буквално. Превърна се в своеобразен домакин на събитието, защото изкара доста време на сцената. "Nuff Bullets" - второто парче от албума на продуцента от Roots Rocket Samity и раста емсито от ZionLionz Reggae Crew - Kappa Irie, загрижено ни призова към мирен и извисен начин на живот. Много послания, много музика, адска атмофера и готини хора, и(иии) на сцената излиза Dreadsquad!
...Понякога си мисля, че някои хора просто трябва да стоят изключително и само зад продукциите си и не винаги да се показват с лицата си. Тоест, в случая и много просто казано – достатъчно добър продуцент си, не е нужно да диджействаш. Нищо лошо, разбира се, но слушането и гледането на музика са две различни усещания. Когато второто допринася към първото, балансът е налице. Понякога обаче съществуват такива съчетания, че до последно не вярваш истина ли са, или не. Ето така определям аз конкретния случай – с ушите чуваш Dreadsqaud, а с очите виждаш поляка Марек Богдански. Дотук с визуалните детайли около госта, защото той в крайна сметка ни убеди категорично, че наистина е машина за ридими, добър продуцент и умел диджей. Още в началото ни почнаха ударно с "Wha Do Dem" на Kappa Irie, заедно с Jahmmi Youth върху Screw Dem Riddim на Dreadsquad. Три в едно (на снимката) - съвсем очаквано добра комбинация, която "влиза" чудесно. Известно време продуцентът на "Sweet Thing" беше като "подложка" на нашите момчета. Както споменах вече, на сцената излязоха и Zafayah, Da Ernest и Upliftah за няколко серии мощен фрийстайл и преплитане на познати текстове. Беше като арена за таланти, всеки със своя уникален стил и заряд. Импровизации, забава и ритъм!
И се започна... "Леле, колко е добър!" сигурно го казах повече от "здравей" тази вечер. И не само аз, за да бъде коректна. Супертанцувални парчета, много зареждащи и някак невъзможни за подминаване. Статичност: нулева. Всички са във въздуха, защото Selecta MMF (Dreadsquad ) ни взривява. То не беше дъбстеп, реге, брейкбийтс, ска, дъб, джънгъл – всичко! Не пропусна и най-големите си хитове - "Champions Anthem", "Old’s cool" , "Soulfly", "Temperature Screw Dem", "Money Аh Dem God" и много много други съвместни продукции с изпълнители като Perfect Giddimani, Dr.Ring Ding, Kasia Malenda, Tenor Fly, Sean Paul (Шон Пол), Lady Chann и други. За радост и облага на всички ни, вярвам, чухме уникално добрия ремикс на Dreadsquad на парчето на Damian Marley и Skrillex "Make It Bun Dem". С този вариант на дъбстеп песента на двамата гиганти, полякът се качва високо в йерархията на предпочитания ми. Не от личния си архив, а от този на DJ Maars, ни пусна и любопитния реге вариант на "Jump Around" на House Оf Pain. Един от ремиксите, който влезе най-дълбоко под кожата ми бе, на парчето на Bob Marley & The Wailers - "Exоdus". Напомни ми на инструментала на "Patience" на Damian и Nas, смесен по брутално добър начин с трап и дъб. За моя изненада научавам, че авторът на този вариант е именно Dreadsqad, който все още не го е издал официално. Чакаме, ооо, чакаме! Сигурна съм, че именно този трак ще звучи на доста електронноориентирани събития и в персонални плейлисти.
Времето ту летеше, ту спираше, но винаги в най-подходящите моменти. Вечерта се лееше на вълни с различна честота и една емоция. Имаше хора, които съжаляваха, че не са отишли на чалга в съседния клуб и така веригата продължи с нашето съжаление към тях.
След като Dreadsquad слезе от сцената и стратегически се сля с народа, Lazy Face отново се качи, за да ни се "изфука" с повече от добра селекция от дъбплейти, която е събрал. Сред тях е суперсвежият и ефирен инструментал на младия продуцент и изпълнител Da Ernest - "Roll Up A Blunt", върху който Steppa Style излива "Jungle Rebel". Първият български дъбплейт изобщо - "Каше", в изпълнение на Ndoe винаги е вдигал градуса на макс, така стана и тази вечер. Lazy Face отричаше дъбстепа до последно, но май си е харесал две–пет парчета в последно време, защото не пропусна да ни озвучи с няколко такива.
С добавки от тежък дъб и класики в жанра, всичко приключи някак последователно и с доволни нотки от наслада съвсем в реда си до ранна, почти светла сутрин.
И така - до края на света.
Коментари