Истории по ноти от Ханс Цимер

Няма по-хубав подарък от този, който радва душата и сетивата ти!

И няма по-хубаво от това да можеш да преживееш един концерт, а не просто да го слушаш. Когато става дума за филмова музика, в която има чувство, история и професионализъм, значи говорим за Ханс Цимер.

София бе част от световното му турне, започнало от лондонската "Уембли Арeна" преди месец. Музиката от "Цар Лъв", "Карибски пирати", "Черният рицар" и много други бе част от програмата, с която гениалният композитор се представи в столичната зала "Арена Армеец". Спектакъл, придружен със светлинни ефекти и сцени от филмите. Организаторите от "София Мюзик Ентърпрайсис" ни подготвиха за шоуто, като огласиха, че Цимер ще свири на банджо, китара, пиано, перкусии, синтезатори и дори барабани - с енергията на рок звезда. Без преувеличение, гостът би могъл да бъде наречен жива легенда - автор е на музиката за над 120 холивудски продукции.

Петнадесет минути след 20.00 часа, хер Цимер излиза с огромна усмивка на сцената и казва на (почти) български: "Добър вечер, София! Радвам се да ви видя!". След което си признава, че му е било доста трудно да научи дори това на нашия език. С голямо нетърпение очаквал срещата с родната публика, защото бил запленен от музиката ни, от българските гласове. Споделя, че често използва мотиви от българския фолклор за създаването на своята музика. Който респект изрази няколко пъти по време на събитието.

Парчетата се "случват" едно след друго. Казвам случват, защото зад всяко едно от тях има история, която талантливият маестро ни разказва. Започваме с темата на "Да возиш Мис Дейзи" - блестящ филм от далечната вече 1989 година на Брус Бересфорд. Следват пиесите "Discombobulate" -  скуор на поредицата "Шерлок Холмс"; "Zoosters Breakout" от "Мадагаскар", "Roll Tide" от шедьовъра на Тони Скот "Аленият прилив". Зад него стои и първата история – в тази далечна година никой не познавал Ханс Цимер, никой не би му се доверил, както той самият каза, но тогава получава шанса да направи нещо наистина запомнящо се. Последното парче от първата партида музика е 160 BPM от лентата "Ангели и дяволи".

Веднага след това знаменитият музикант ни разказва и как се навил да напише музиката за "Гладиатор", тъй като режисьорът Ридли Скот му звъннал призори, а "ако искате да ме хванете уязвим, обадете ми се рано сутрин", споделя композиторът! Коментарът на съпругата му след като ѝ съобщил, че ще работи с Ридли, бил: "Ах, вие момчета!". Историята зад музиката на "Шифърът на Леонардо" се крие в едно посещение в Париж и близка среща с Лувъра. Тогава Цимер се запитал как може да съчетае миналото и настоящето на едно място. И, след като получил покана да композира музиката за филма на Рон Хауърд, успял да пренесе вдъхновението си от френската столица в продукцията.

След поредната история за вдъхновение и музика на сцената излизат Лебо Ем и Зоуи Мтияне, които с вокалите си правят музиката от легендарния "Цар Лъв" да звучи повече от превъзходно. Историята на тази творба се крие в корените на Лебо, който се среща с Цимер точно когато е станал политически бежанец, а съвместният им път продължава и до днес.

Кратка пауза. После се пренасяме директно на кораба на капитан Джак Спароу  с тема от "Карибски пирати". За тази поредица на Гор Вербински композиторът си признава, че никога не се е надявал да продължи с цели 5 филма.

Втората част на коцерта започва с доза романтика. Ан Мари Калхон (цигулка) и Майк Айнзингер (банджо) забиват страхотно парче, което Цимер представя като мелодията на медения им месец. Двамата си казват заветното "Да!" няколко дни преди да тръгнат на турне. След това прозвучава невероятният саундтрак на "Рейнман" плюс пиеси от "Истински романс", "Тънка червена линия", "Човек от стомана" и "Невероятният Спайдърмен" 2.
 Специално внимание заслужава изявата на Йоланда Чарлс. Освен че е магьосница на бас китарата и изключителен текстописец, тя е впечатляваща  шоугърла. Гост на шоуто беше талантливият китарист от Incubus Майк Айнцигер. Сред главните герои в спектакъла бе и оркестърът на Софийската филхармония - в обичайната си бляскава форма.
 ... Следващата история ни връща няколко години назад – по време на заснемането на "Черният рицар". Цимер споделя, че не бил в състояние да раздели съзнанието си, не можел да бъде едновременно Батман и Брус Уейн, затова поискал помощ от Джеймс Нютън Хауърд. Така Ханс се превърнал в Батман, а Хауърд - в Брус Уейн. Филмите и музиката са посветени на талантливия Хийт Леджър, който умира по време на постпродукцията. За да му отдадат заслужената почит, Цимер и Кристофър Нолан решават да не променят нищо от лентата.

Тъгата се задълбочава с първите акорди на "Аврора". Композицията Цимер посвещава на загиналите при масова стрелба в град Аврора, щата Колорадо, през 2012. "Създадох тази музика за близките на жертвите -  да знаят, че не са сами, за да ги обгърна и да усетят подкрепата ми!" Малко преди финала на грандиозния спектакъл прозвучава "Гонитба в царевичното поле" – саундтрак на "Интерстелар". Дори и без да гледаш филма, само слушайки музиката на живо, бе като да си част от него. Не просто да участваш, а да живееш в и чрез музиката, там някъде между хармониите.

В мига, когато си помислиш, че приказката е напът да приключи, че трябва да отвориш очи обратно в реалността, Цимер се връща на сцената и ни пренася в "Генезис". Тогава се загубвам... дали в музиката, дали в паралелната реалност на филма, дали в съня на Леонардо ди Каприо… не знам, затова и нямам отговор.

Но съм сигурна в едно: можеш да бъдеш музика, да чувстваш музика и да живееш като музика - благодарение на творци като Ханс Цимер. Снимка: Петя Митрева