Кацнал на едно дърво за концерта на Пласибо на Exit 2010

Втората вечер на сръбския фестивал "Exit" 2010 мина под знака на звуковите крайности.

Всичко започна на основната сцена около осем часа с добре познатите на българските меломани сърби Репетитор. Още от този момент стана ясно, че духът на тежкия експеримент ще прескача от сцена на сцена цяла нощ, подел писъците, трясъците и бесовете на легенди като Sonic Youth (Соник Ют) и легендата на Нирвана (Nirvana) - Кърт Кобейн, които направо очаквахме да се материализират на феста.

Светна ни - на Репетитор не им е времето в осем вечерта, когато пред сцената скачаха само около хиляда души.

Движениетето по ръба на хаоса продължи на пълни обороти и със следващия гиг. По-рано от очакваното немските електронни варвари Атари Тийнейдж Райът (Atari Teenage Riot) атакуваха с бийтове, блицове и писъци екзитската публика. По мое лично мнение на запис Атари са направо болезнени за слушане, но трябва да призная, че на живо връхлетяха с такава сурова сила, че дълго ще си спомням с благодарност за нея.

Жертви на нарушената от разместване градация на бруталността, британците Дъ Хорърс (The Horrors) се качиха на сцената, когато ушите ни бяха вече доста уморени. Затова и в началото на изявата им преживяването беше по-скоро мъчително. Скоро обаче те се разгърнаха в такава упадъчна музикална буря, в която свободно бушуваха построк зверства, психеделично-ориенталски ритми, достойни за Велвет Ъндърграунд (Velvet Underground), медитация, бунтовни вокали и пого.

Към края на Дъ Хорърс пластовете в публиката се размърдаха и видимо препълненото пространство пред главната сцена някак побра още толкова хиляди души, колкото вече трещтяха наоколо. За да гледат Пласибо (Placebo) на живо, някои фенове бяха прекарали самоотвержено предишните три гига, залепени за загражденията пред сцената. Други със зъби и нокти си проправяха път през тълпата, а трети се качваха по дърветата, за да виждат поне екраните. Усилието си струваше - дали заради новия млад барабанист на групата Стив Форест (който системно трошеше глави), или подтикнати от заряда на предишните три изпълнения, британските алтернативни легенди бяха далеч по-експлозивни отколкото са били на минали свои концерти. Разбира се, бяха доста далеч от ръба на бруталността, но шеметът с който изпълняваха стари и нови парчета, ни вдигна много високо. Докато стигнат до "Apologies" на Нирвана фенските писъци вече изобщо не заглъхваха. Накрая Пласибо ни връхлетяха с биса си, и особено с "Taste In Men" и признанието на Брайън Молоко, че винаги ще си остане тийнейджър. Така се чувствахме и ние, подложени на музиката, с която сме изстрадали тежките си пубертети...

Междувременно хаосът беше връхлетял и отминал Денс арената, където бая неумерените Модерат (Moderat) вече прибираха техниката и аплодисментите си, и се беше настанил на Фюжън стейджа. Does It Offend You, Yeah чупеха кратуни и режеха мозъци със самолетни звуци и адски електронен тътен. Басистката - фина наглед дама, се беше нахвърлила върху китарата си с такава ярост, че сигурно са изпопадали фризовете на красивите старинни сгради долу в града, а вокалистът Морган Куейнтънс прекара по-голяма част от гига си във въздуха, отколкото на земята, Впрочем, на кого беше толкова бесен, така и не разбрахме, но публиката приемаше непрестанните му псувни с благодарствен рев.

По ръба на лудостта ни разходи и Джош Уинк (Josh Wink) с познатите си сурови електрически чуруликания, отдавна станали синоним на рейва, но сетът му предизвика повече блаженство отколкото хаос.

Повече за това ще ви разкаже Адриан Савов.

 113 снимки - в рубриката ни "Галерия".