Поредното от специалните коледно-новогодишни издания за същински меломани на любимата ви рубрика "Спечели с MySound.bg" славно завърши.
Предложението и този път беше от нашите приятели в издателство "Сиела", в чийто пребогат каталог се появи "Моят полицай". Хитовият едноименен роман на британската авторка Бетан Робъртс вдъхнови мащабната екранизация "My Policeman" на стрийминг платформата Amazon Prime с участието на популярния поп изпълнител, актьор и модна икона Хари Стайлс (Harry Styles) и носителката на награда "Златен глобус" Ема Корин ("Короната").
Един от вас получи уникалния шанс да се сдобие с луксозното произведение. Името на късметлията беше изтеглено на принципа на томболата сред всички, дали правилен и навременен отговор на въпроса:
В колко страни дебютният солов албум на Хари Стайлс "Harry Styles" достига до № 1?
Вярното е: В 18
Честито на Райна Милева
Бетан Робъртс създава смела и нежна история за любовта във ветровития Брайтън от 50-те.
"Моят полицай" е изящен и поетичен разказ за любовта и желанието, базиран на трогателната истинска история за живота на известния британски писател Е. М. Форстър ("Хауардс енд"). В крайморския Брайтън Марион за пръв път зърва Том – русия, синеок и широкоплещест по-голям брат на най-добрата ѝ приятелка. Том жертвоготовно се съгласява да научи Марион да плува, а първото потапяне в мрачните води, прегърнали градския кей, завинаги измества центъра на живота на Марион.
В продължение на три години дневникът на Марион остава единствен свидетел на чувствата ѝ към Том, които от скрито тийнейджърско възхищение прерастват в пламенно влечение и плътно я съпътстват в собствената ѝ трансформация от момиче в жена. И когато един ден той се връща от обучението си за полицай, Марион – току-що завършила учителка – е решена да го спечели. Защото Том винаги е бил мъжът на мечтите ѝ и тя е убедена, че любовта ѝ е достатъчна, за да я превърне в жената на неговите. И за момент сякаш това наистина е така… Докато във връзката им се намесва Патрик – деликатен и фин мъж с око за бляскавия и изтънчен свят на изкуството и пътуванията.
Междувременно, все още не е късно да опитате шанса си за дебютния албум на Криста "У дома"
Вижте как ТУК
Из "Моят полицай"
Пийсхевън, октомври 1999 година
Обмислях да започна със следните думи: "Вече не искам да те убия" – защото наистина не го искам, – но после реших, че ще ти прозвучи твърде мелодраматично. Ти винаги си ненавиждал мелодрамите, а точно сега не искам да те разстройвам, не и в състоянието, в което се намираш, не и след като краят на живота ти може би наближава.
Вместо това ето как възнамерявам да направя: да запиша всичко, за да съм сигурна, че е подредено както трябва. Това е нещо като самопризнание и си заслужава да отделя нужното внимание на подробностите. Когато приключа, Патрик, смятам да ти прочета написаното на глас, защото ти вече не можеш да ми отговаряш. И също така ме инструктираха да продължавам да ти говоря. Лекарите казват, че говоренето е жизненоважно за евентуалното ти възстановяване.
Способността ти да говориш е почти заличена и въпреки че си тук, в моя дом, комуникираме на хартия. Когато казвам на хартия, имам предвид, че аз ти показвам картончета с думи, а ти ми ги посочваш. Не можеш да изговаряш отделни думи, но можеш да изразяваш желанията си чрез жестове: напитка, тоалетна, сандвич. Знам кое от тези неща искаш още преди пръстът ти да докосне картинката, но все пак те оставям да посочваш, защото за теб е по-добре да бъдеш самостоятелен.
Странно е, нали, че сега, докато пиша това, аз съм тази, която държи химикалката и хартията, докато пише този – как да го наречем? Не е точно дневник, не и като онзи, който някога ти си водил. Каквото и да е това, аз съм тази, която пише, а ти лежиш в леглото си и наблюдаваш всяко мое движение.
Ти никога не си харесвал тази ивица от крайбрежието – наричаше го море предградие, мястото, на което възрастните хора отиват да гледат залези и да очакват смъртта. Не наричаха ли този край "Сибир" – оголен, самотен, ветровит, точно каквито са най-хубавите британските крайморски селца – по време на онази ужасна зима на ’63 година? Сега тук не е чак толкова мрачно, макар да е все така еднообразно; тази предсказуемост дори ми носи известна утеха. Тук, в Пийсхевън, улиците са еднакви, всяка следваща като всяка предишна: скромна вила, функционална градинка, скосен изглед към морето.
Дълго време се противих на намерението на Том да се преместим да живеем тук. Защо бих искала, след като цял живот съм била в Брайтън, да живея в едноетажна постройка – въпреки твърденията на агента на недвижими имоти, че е издържана в швейцарски стил? Защо да се задоволявам с тесните коридори между щандовете в местния кооперативен магазин, вонята на стара мазнина в Ресторантчето за пица и кебап на Джо, четирите погребални дома, зоомагазина на име "Животинска магия" и химическото чистене, където персоналът явно е "обучен в Лондон"? Защо бих се задоволила с такива неща след Брайтън, където кафенетата винаги са пълни, в магазините се продават повече неща, отколкото човек би могъл изобщо да си представи, какво остава да се нуждае от тях, а кеят е винаги светъл, винаги отворен и често леко заплашителен?
Коментари