Поредното издание на любимата ви рубрика "Спечели с MySound.bg" завърши при огромен интерес.
Предложението и този път беше от нашите приятели в издателство "Парадокс", в чийто каталог излезе книгата "Непрочетено" на Димитър Воев. Двама от вас получиха уникалния шанс да се сдобият с меломанското четиво. Имената на късметлиите бяха изтеглени на принципа на томболата сред всички, дали правилен и навременен отговор на въпроса:
Какво е общото между група Нова Генерация и издателство "Парадокс", в чийто каталог излезе "Непрочетено" на Димитър Воев?
Вярното е: Парадокс (Така се нарича една от първите групи на Митко Воев)
Честито на Петър Динолов и Росина Бакърджиева
Луксозното издание се основава изцяло на ръкописния архив на вечния български ъндърграунд култ и за пръв път представя неговото творчество в автентичен и завършен вид. Стихосбирката, както подсказва и самото ѝ заглавие, се основава на тези в голямата им част непознати творби на Димитър Воев и представлява най-плътното свидетелство за поетичния гений на барда.
Книгата съдържа над 100 непубликувани досега произведения, както и повече от 80 архивни снимки, факсимилета и рисунки. Графичната концепция и оформлението са дело на Артур Панов, приятел на Воев и автор на популярното лого на Нова Генерация. Фотографии: Нели Недева-Воева, Димитър Воев и личен архив.
Димитър Воев (1965–1992) е български поет, композитор и музикант, чийто най-активен период обхваща годините около падането на Берлинската стена. Той е основател и фронтмен на редица музикални групи ( Вход Б, Воцек и Чугра, Кале), най-известната от които е митичната Нова Генерация, чийто стил Воев определя като "студена вълна" (coldwave). Най-популярният български член на легендарния "Клуб 27" оставя след себе си 12 тетрадки с ръкописи. Те са датирани между 1981 и 1992 г., но за някои от стихотворенията има основания да се смята, че са писани по-рано. Първата датировка е от 24 декември 1981 година, отбелязана в "Тетрадка по стенография от 7-ми клас". През 2022 година отбелязваме точно три декади от деня, в който Воев полетя отвъд смъртта.
Съставител: Димитра Воева, предговор: Доротея Монова.
Обем: 272 стр.
Подвързия: Твърда.
Цена: 25 лева.
ISBN: 978-954-553-389-1
Комплименти за меломанската позиция на Георги Димитров, който написа: "Много хубава награда и въпрос! Бих участвал, но вече я имам, нека някой друг ѝ се зарадва :)"
ВСЕ ЕДНО НЕ НИ Е ПЯЛ...
Няма тирания или демокрация, няма
3она "Опасност",
няма безнадеждност, страх, суета, ледове, няма ловци на сърца или момичета от Сиен, крале или кравари, които да не капитулират пред стиховете на Димитър Воев. Защото това не са стихове за умиление и душевен комфорт, те дори и в най-интимните се пластове са по-скоро енергия, енергиен щит. "Съществуване, което е лишено от трудността и абсурдността на момента, може да те направи посредствен и незначителен в собствените ти очи", казва поетът. Подобно на истински Спасител Воев поема всичко върху плещите си. Вместо вас. Вместо всички нас. За да ни избави от собствената ни посредственост и незначителност. Да ни върне достойнството. Да ни освободи от Цялата Греховност на Битието и да ни закриля от агресията на заобикалящия ни свят. Светът, който (по Жил Липовецки) се е превърнал в място на хиперконсумация, хиперкомуникация и хиперхедонизъм.Свят, в който крещим, за да заглушим вътрешния си глас, който може да ни каже неща, които не искаме да чуем. Свят, който (по Умберто Еко), завинаги ни е лишил от възможността за уединение.На агресията в този свят се превръща в норма, но Воев не отвръща с агресия.
Мислим си, че познаваме Димитър Воев, защото познаваме Музиканта и Текстописеца, защото изпятото е чуто, то ни е някак си близко и всеки път отново и отново преоткриваме в него себе си. Но непрочетеното затова е "Непрочетено", защото ни предстои да открием Поета и Артиста.
Така в един свой стих Поета казва
"Все едно не съм ви пял...".
Може би ни подканя да спрем музиката. Да угасим светлините на сцената и да спрем звука на китарите. А може би просто гадаем. Но със сигурност с тази книга ще го видим в по-друга светлина, ще усетим самотата като иманентно състояние на духа му.За да изключим всякакво съмнение – не говорим за проклятието на самотата, а за осквернената самота. Тя не е изолация или самотност, а висша човешка (и само човешка) способност за оттегляне в собствената интимност, когато личността се самовглъбява и съзерцава, размишлява самостоятелно, проектира бъдещи действия. И със сигурност ще открием един не по-истински, защото той никога не е бил неискрен на сцената,, но по-цялостен образ на твореца Воев, чийто всестранен талант ще бъде
"Завършен в бъдеще време".
С Жената-жито в живота му, Нели Недева-Воева, - създават и ни оставят огромен по обемите си визуален материал. По-простичко казано – уникален фотографски архив, запечатал времето. Като говорим за това нямаме предвид личното документално творчество на Нели Недева, преди да стане Воева, което поразява със своето проникновение и професионалния ѝ усет да бъде в точното време на точното място. Става дума за арт решенията им с Димитър Воев, които днес бихме нарекли фотопърформанси (както поредицата на Паметника на Съветската армия в София или ледовете на замръзналия язовир "Копринка", така и най-интимните страни от съвместния им живот, издигнали го далеч над обикновения бит). За някои от тези фотосесии Нели не може да каже със сигурност кой е дал първоначалната идея. Ясно е, че е снимала тя, но понякога и той. По-важното е, че тези визуални търсения са неразделна част от творчеството на Воев и съвсем органично се вписват в настоящия том с непрочетеното. За жената до Воев, родила и отгледала децата му, е крайно време да се напише отделно, друг път и на друго място. Истината е, обаче, че без нея, без нейната воля и страст за живот, нищо от това, което в момента държите в ръцете си, нямаше да го има. Нели е завинаги само сега, но
Жаждата за дистанция
и, едновременно с нея, преноса на стиховете от ръкописните тетрадки на Поета до отпечатания им вариант дължим на неколкогодишния труд на Димитра Воева (съвпадението на имената не е случайно,тя е по-малката от двете дъщери на поета).
... За тези, които не са изкушени от мерената реч или лирическите отклонения като цяло, ще кажем, че непрочетените стихове на Воев, с всичките им несъвършенства, ще накарат и най-индиферентните читатели да настръхнат от поезия. Просто понеже
Има един кръг, който никога не е напълно затворен.
Това е кръгът на възможните невероятности.
От гледна точка на възможните невероятности, тази книга можеше да изглежда и по друг начин. Можеше да изглежда по много други начини. Можеше да е по-малко илюстрирана и повече "редактирана", например, по-съкратена, за да прикрива наивните на места и поетически несъвършени драски на автора си. Ние това успяхме, това сътворихме. Едно е сигурно – бяхме верни на Воев като автор и на собствената си интуиция и усещане за Воев като възможност за творческо съвършенство, макар и непостигнато. Защото човек не е това което е, а това което може да бъде. По парадокс - нещо още неслучило се. Една вътрешна потенция…Тази възможна невероятност ни се разкрива чрез един на пръв поглед банален способ - склонността ни да се изумяваме. Но именно тази почти детинска дарба - изумлението, може да превърне всеки в творец. Като такъв той възприема света като метафора; осмисля живота като грижа, а не като удобство; схваща себе си като предизвикателство, а не като даденост.
Най-важното е какво ни е останало от него реално и какво остава да си дорисуваме във въображението. Нали знаете, както е казал Философът "звездното небе над мен и моралния императив вътре в мен". Звездно небе и звездна любов на Димитър Воев определено са му отредени, колкото до моралния императив, то неговият е графичен и гласи:
Мийте си пишките,
момчета,
за да не миришат, когато умрете.
Да бъдеш в бяло,
да си самото чисто.
Няма петно,
нямо мънисто.
Да не се засрами мама,
когато в ковчега
гладните роднини
само теб ще гледат.
....
Толкова хубави, толкова
здрави лица,
поименно черно-бели,
графични в смъртта.
Измийте си душите,
момчета,
за да са в чисто,
когато…
("Графика", 26 октомври 1991 година)
Димитър Воев
"Госпожа Нещастие"
Очаквам гост
във моя дом.
Седя и чакам
вече дълго време.
А тъмнината, като че разбра
и плахо седна срещу мене.
Аз питам се дали е закъснял?
А може би го чакам не навреме.
Съмнения обземат ме
и в миг изчезва моето търпение.
Той трябваше да бъде вече тук,
завърнал се от път далечен.
Но тишината в стаята напомня,
че няма да го видя вече.
Изправям се. Запалвам свещ.
Опитвам се да не говоря.
Със себе си.
Аз чакам гост във моя дом.
И чакайки ще го приема.
Но и отново и отново
оставам сам със тишината.
А и предметите тъй странни са.
Свещта гори. От нея светлината.
О, Госпожа Нещастие!
Защо обичаш ме тъй силно?
Защо седиш до мен, прегръщаш ме?
Целуваш ме със устните си страстни.
За блудство в моя дом приканваш ме.
Махни се! Чуваш ли, нещастнице!
Но ти! О, Госпожа Нещастие,
не чуваш моето проклятие
и продължаваш все по-силно
да ме притискаш в своето обятие.
Приемаш слабостта ми като дар.
А тази вечер аз съм много слаб.
Възползваш се от силния си чар.
И в раздвоение измъчваш ме.
Но ето ме!
Опомням се.
Свещта гори.
А заедно със нея
и мисълта започва да живее.
При мен явил се е
и споменът за твоите очи,
което значи,
че си може би до мене.
Но не! Объркан съм.
Блуждаят мислите ми.
Глупости говоря.
Това е сигурно от нетърпение.
Очаквам гост
във моя дом.
И това е цялото значение.
Но няма той да дойде тук.
Сега разбрах.
А има толкова пространство между нас.
И прах и време.
"Човекът в мен"
Пясък, мрак и две вълни,
хлад от вятъра струи.
Нощните дрезгавини
силуета ми чертаят
и рисуват, без да знаят
с мъка миналите дни.
А въпрос един стои,
чийто отговор не знам.
И дали ще го узная
аз от морските вълни?
Вятър в отговор шуми.
Питам аз: Кой си ти?
Кой си ти, ти който в мен стоиш
и живота с мен делиш?
Двойник ли си или брат,
или пък роден си в ад?
питам те защо си в мен
и крадеш ми всеки ден.
Искаш в мене да живееш
и злорадо да се смееш
на нещастията ми.
О, кажи ми кой си ти?
И отново, и отново
само вятърът шуми.
Аз пристъпвам към водата,
бавно свеждам си главата
и замислено така
гледам в себе си сега.
Пълна, гадна празнота.
Пясък, мрак и две вълни,
хлад от вятъра струи,
нощните дрезгавини
нищо вече не чертаят.
Мен ме няма.
Тук си ти.
"Спечели с MySound.bg" ще продължи скоро.
Коментари