Мери Попинс (The Merry Poppins) излязоха на сцената на градския площад в Банско към 19.00 часа снощи.
Небрежният им стил подсказа на публиката, че това няма да са поредните джаз музиканти. Тези, които ги бяха слушали и гледали на същата сцена през 2008 обаче знаеха - за публиката предстои необикновено преживяване. Гостите (на снимката) и този път демонстрираха излъчване и уникален саунд, съчетаващ балкански ритми, джаз, суинг и ска.
Бандата заложи изяло на авторски репертоар, представяйки песни от трите си албума - "The Marry Poppins Live In Moskow", "Inspector Malosso" и "Mildenburg 11", вдигайки адреналина на присъстващите с пиесите "But Love" и "My Way" (не, не класиката на Франк Синатра). За съжаление - пред немногобройна публика, тъй като феновете все още не се бяха събрали, а самите Мери Попинс бяха обявени за последни в програмата на вечерта.
Празните седалки и дневната светлина не бяха подходящи за бандата и за настроението, което музиката ѝ носи. Трябваше да ги чуят повече хора, но за радост на пръсъстващите, това не се отрази по никакъв начин на страхотното им изпълнение. Саксофонистът Хърбърт Хонигхофер дори слезе от сцената, продължавайки да свири, като направи една дълга обиколка около целия площад, докато публиката аплодираше и се снимаше с него.
Втори на сцената излезе Лея Клайн с квинтет от български музиканти, сред които и бляскавият тромпетист Мишо Йосифов. Тази колаборация е плод на проекта "Без граници", която среща родните меломани с български музиканти, работещи и живеещи в чужбина. Прозвучаха "Dig It", "Oh, Look At Me Now" и "Peel Me A Grape", разработена от американскиs джаз пианист Дейв Фишбърг. Публиката вече се беше насъбрала и слушаше в захлас Лея и нашите музиканти, които по талант не падаха под нивото гласовитата американка.
Финалната група както винаги ускори ритъма! Доволно популярните у нас Ейт Уил Драйв (Eight Wheel Drive) изненадаха насъбралата се публика с по-скоро рок и фънк звученето си, отколкото джаз. Групата представи смес от блус, рок и буги-вуги. В началото беше като че ли трудна за смилане от настроената на малко по-различна вълна публика. Но в крайна сметка и именно по време на песента "Working Too Hard" пространството пред сцената се изпълни от танцуващи хора. Наистина, формацията даде най-доброто от себе си и купонът се получи. "Lillie’s Daddy Cadillac", "Farmer John" и "Room Full Of Blues" бяха част от репертоара им, който завърши с оптимистичното "Better Days Are Coming"…
И ние наистина очакваме още по-добри дни - утре ще имаме среща със стари и талантливи познайници, като се надяваме на приятни изненади.
Коментари