Италианският композитор, аранжор, диригент и двукратен ностител на "Грами" и "Оскар" Енио Мориконе почина на 91-годишна възраст в римска болница, където бе приет с фрактура на бедрената кост след падане преди няколко дни.
Причина за кончината на легендарния музикант са възникналите усложнения.
Няма любител на киното в света, в чиито уши да не звучи музиката на маестрото, който затвори завинаги очи по изгрев слънце на 6 юли. Отговаряйки на въпроса коя емоция се пресъздава най-трудно със средствата на музиката, Мориконе е категоричен, че това е любовта. За себе си казва, че музиката е неговото житейско призвание и не гледа на работата си като на грандиозен успех. "Не искам да бъда повлиян от режисьора. Чета сценария и не искам да споря с него, преди да помисля върху собствените си идеи. След това може да обсъждаме, дори и твърдо да отстоявам идеите си", казва знаменитият творец, който бе удостоен с титлата Почетен доктор на Нов български университет на 11 декември 2013 година. Незабравим за българските меломани ще остане е неговият първи и единствен концерт у нас през същата година с оркестъра и хора на Класик FM в столичната зала "Арена Армеец" пред близо 9 000 почитатели.
"Всеки трябва да умре. Не се страхувам особено. Това, което наистина ме плаши, е, че, ако си отида преди жена ми, ще я оставя сама, и обратното. Идеалът би бил да умрем заедно", не скри приживе авторитетният композитор по повод своята вечна муза Мария Травия.
Енио Мориконе е роден в Рим. Изучава тромпет, композиция, хорова музика и хорово дирижиране в Консерваторията на Националната академия в Санта Сесилия, в която е приет едва 12-годишен. Започва да пише мелодии към филми през 1955 г., но продължава да композира класическа музика. Прочува се като автор на музика за спагети уестърните на своя съученик - режисьора Серджо Леоне. Сътрудичеството им датира от 1964 година, а сред съвместните им шедьоври са "Имало едно време в Америка", "За един пробит долар", "За няколко долара повече", "Добрият, лошият и злият" и "Имало едно време на Запад". Впоследствие той композира музика за над 500 филма, сред които са саундтраците на филми като "Преди революцията" и "Луна" на Бернардо Бертолучи, "Сало, или 120-те дни на Содом" и "Кентърбърийски разкази" на Пиер Паоло Пазолини", "Майстора и Маргарита" на Александър Петрович, "Лолита" на Ейдриън Лайн, "Ела, завържи ме" на Педро Алмодовар и много други. Музиката му звучи и в известния италиански сериал "Октопод", познат и на българските зрители. Някои от мелодиите му са по-известни от самите произведения, за които са композирани, припомнят световните агенции.
В последните години Мориконе работи и с режисьора Куентин Тарантино по продукциите "Убий Бил","Джанго без окови", "Безславни копилета" и "Омразната осморка", за която бе удостоен с "Оскар" през 2016 година - втори такъв приз след получената статуетка за цялостен принос към седмото изкуство през 2007 година.
Участието на композитора в леви, политически ангажирани филми на Бертолучи, Белокио, Понтекорво, Петри и Монталдо дава повод да бъде обявен едва ли не за комунист. Но музикантът никога не е бил политик, в киното винаги го е привличала единствено възможността да изрази себе си в различни теми и жанрове. Музикалният му вкус е разнообразен – в неговите партитури звучи и класика, и джаз, и поп, и италиански фолклор, и авангард, и рок. Той обича странните и екзотични инструменти - например еврейска арфа, окарина и мариачи тромпети; по собствен, характерен начин използва женския глас в звуковата картина. (Ярък пример за това е участието на прочутата американска фолк вокалистка и активистка, защитник на човешките права Джоан Бейз в саундтрака на италианската документална драма "Сако и Ванцети" на Джулиано Монталдо (1971).
Той е единствената знаменитост в Холивуд, без да е живял там.
В над 60-годишната си кариера Мориконе има и две отличия "Златен Глобус", пет приза от Британската филмова академия (BAFTA) и Polar Music Prize - еквивалент на Нобеловата награда, която се връчва в Стокхолм от краля на Швеция.
Коментари