Обичам Sofia Live Club.
Досега не ми се е случвало да отида на концерт и да не остана доволна. Дали за това е виновна атмосферата на клуба, дали подборът на изпълнителите, но винаги поемам натам с нескрито удоволствие и си тръгвам с пълна душа. Затова и в хладната вечер на 18 октомври се отправих за среща с Никола Конте уверена, че ме очаква нещо хубаво. Както и стана, разбира се.
Казах "хладна вечер", но в уютното затъмнено пространство студът избледнява и остава само сладкото спокойствие на циганското лято, което октомври тази година щедро пръска над нас. Палитрата от топлите есенни цветове – червено, оранжево, малко жълто – се промъква в мрака от сцената, очакваща да се разгърне напълно в осветлението и да се посипе по телата и инструментите на музикантите. В 23 часа клубът вече е пълен, но хората продължават да прииждат. Почитателите на италианеца изпълват и втората зала, помещението жужи в притаеното вълнение на очакването с приятна музика и положително настроени, усмихнати хора.
Към полунощ, елегантен и свеж, Никола Конте (вляво на снимката, с китарата) излезе на сцената заедно с още 7 музиканти, топло поздрави добре познатата си публика и я понесе на пътешествие из света на музиката - обеща наред с боса-нова и ейсид джаз да чуем и етно, но и да е имало такова, то е било отнесено от прелестния, всезаливащ глас на вокалистката Бриджит Амофа.
Надали е останал човек, който не е бил пленен от тази магична жена, изпълваща всички сетива - плътният й кадифен глас познаваме и от нейната собствена група Oi Va Voi, която наистина си заслужава да се чуе.
С парчета с имена като "Bad Spirit" и "Carma Flowers" преминаването в изкусно оплетения от музика свят на Конте не беше трудно. Звуците тук намират своите цветове. Основата, оплетена от звънките нишки на джаза, прелива в меднозлатното на фюжън джаз, аленото на латино джаз, сребристото на ейсид джаз, се преплита с горещо оранжевото на боса-нова-та и цялата есенна палитра на онова споменато етно и уърлд мюзик вмъкванията. Цветовете може и да са други в друго време, на друго място и за други уши, несъмнено е само пулсиращото им присъствие.
Вълна след вълна в цвят и музика измина над час. Не можах да се отърся от чувството, че докато публиката по-близо до сцената видимо се наслаждаваше на преживяването, в по-отдалечените пространства хората предимно си говореха и сякаш не знаеха точно кого слушат или им беше все едно – все пак сме в клуб, в петък вечер, не в изрична концертна зала. Струва ми се, че музикантите го забелязаха и не им хареса особено, но това са рисковете на този тип пространства.
Преди същинския финал се насладихме само на един бис – "Love & Revolution", от последния едноименен албум (2011), с което Никола Конте ни пожела любов, революция и промяна. После останахме да се насладим на остатъчните вибрации и избледняващите цветове, разтварящи се в сетивата ни като вкуса на отпита глътка вино.
Италианско, разбира се.
Love и Revolution във всевъзможните нюанси на джаза
4059
Коментари